Гулиелмо Маркони
Изобретател /1874 – 1937/
Произход: Италия, италиано-ирландско богато семейство
Образование: химия, математика, физика с частни учители в къщи, слушател в Университета в Болоня
Интереси: електромагнетизъм, радио вълни, бързи автомобили, яхти, жени
Постижения: изобретява радиото и безжичната телеграфия
Признание: Нобелова награда за физика през 1909
През 1912 „Титаник” се блъска в айсберг и излъчва SOS чрез новото техническо откритие – безжичната радиовръзка. Гулиелмо Маркони, италианско-ирландският гений, който я разработва, не е там по случайност. Но радистите от компания „Маркони” се свързват с кораба „Карпатия”, а той спасява 700 души.
Когато американски съд разследва трагедията, шефът на Кралските британски пощи казва: „Тези хора бяха спасени заради един човек – мистър Маркони и удивителното му откритие”.
През 1909 Гулиелмо Маркони получава Нобелова награда за физика „за принос в развитието на безжичната телеграфия”. А той подхвърля, че не разбира докрай как точно става всичко с вълните. Да, няма инженерно образование, следва логиката и опита.
През 1888 Херц прави експеримент за предаване на електромагнитни вълни по въздуха. Но водещи учени ги смятат за безполезни – те не могат да стигнат далече поради кривината на земната повърхност, плътността на водата, почвата и въздуха. Гулиелмо Маркони обаче не вярва на теоретичните физици, нещо го чопли. А и опитите му показват, че вълните, въпреки теорията и разума, стигнат отвъд хоризонта. Той няма представа защо, но труд прави чудото.
Маркони монтира на брега на Корнуел предавател, който, задействан, произвежда цял фут искри - сигналът трябва да стигне отвъд Атлантика, на 2 100 мили. Отсреща пък, в Нюфаундлен, има дълга антена. След няколко провала, през декември 1901 Маркони улавя първия трансатлантически безжичен радиосигнал – три точки, буквата S.
Роден в Болоня през 1874, Гулиелмо Маркони можеше да не прави чудеса, а само да се забавлява – баща му е земевладелски аристократ, майка му е внучка на Джон Джеймисън, основател на известната дестилерия за уиски. Момчето живее и в Англия, и в Италия, но не ходи на училище, а с частни учители в къщи показва склонност към физика, химия и математика.
После ходи на лекции по физика и ползва библиотеката на Университета в Болоня, макар да не е студент. Запознава се с опитите с радио вълни и вижда онова, което друг не вижда – възможностите да се развие безжична телеграфна система.
На 20 години Маркони демонстрира на майка си как натиска бутон на бюрото и камбанка в другия край на стаята звъни, без да има кабел. После усъвършенства предавателя и приемника, и предава на половин миля - разстояние, смятано за възможния максимум. Първият голям пробив обаче идва скоро. Маркони използва монополна, а не диполна антена, увеличава височината, заземява устройствата и предава сигнал на 2 мили през хълмове.
Той си дава сметка, че с още пари и подобрения, откритието ще е изключително ценно за търговски, военни и други цели. Обръща се към италианското министерство на пощите, но министърът слага на писмото резолюция „за Лунгара” - препраща го към известна римска психиатрия. След като Италия не се интересува, Маркони отива в Англия, чийто нюх за велики идеи е далеч по-чувствителен.
Външно, Гулиелмо Маркони е повече ирландец - синеок и рус, с рижи оттенъци в косата. Английският му е майчин и на Острова има връзки на високи нива. Там прави нови успешни опити и постоянно увеличава разстоянието за предаване на вълни, а през 1899 вече свързва Англия и Франция през Ламанша.
Умният младеж получава британски патент и солидни поръчки. След успеха със сигнала през Атлантика пък всички пощуряват. Компанията му в Лондон не само снабдява с устройствата за безжична радиовръзка, но и с подготвени хора. Той се занимава главно с безжичен телеграф, но през 1920 започва и с гласовото радио. От Есекс излъчва първите развлекателни предавания в Англия, а през 1922 създава и радиото, което става Би Би Си. През 1931 създава и Радио Ватикан, като води първото предаване заедно с папа Пий XII.
Освен с радиото, Маркони е прочут и с любовта си към бързите автомобили, заради което губи едно око, както и към яхтите. Неговата „Електра” е превърната в лаборатория, но и в място за любовни завоевания.
Роден католик, но възпитан като англиканец, той се жени първо за английска, после за италианска аристократка. Основният му бизнес продължава да е в Англия, но все повече живее и работи в Италия. Впечатлен е от Мусолини и става член на фашистката партия.
През 1929 кралят го прави маркиз, а Мусолини го назначава за президент на Кралската академия, оттам автоматично - и на фашисткия Върховен съвет. Маркони въвежда ограничения за еврейските учени в Италия и се хвали, че е „първият фашист в сферата на радиотелеграфията”. Казват, че после има все по-силна вътрешна съпротива срещу фашизма, но не живее достатъчно и не знаем какво щеше да стане.
Въпреки греховете на човека Гулиелмо Маркони обаче, името на великия изобретател Гулиелмо Маркони остава непокътнато. За погребението му през 1937, когато го отнася поредният инфаркт, всички радиопредаватели по света млъкват за две минути – последна почест в земния му път към небето.
