Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Там, където влезе съветски режим, човекът става жертва". Как една скулптура "извика" срещу окупатора 


Миниатюрата на Неделчо Костадинов "Викът на украинската майка" на фона на Паметника на съветската армия в София

Полицейски кордон загражда пространството пред Паметника на съветската армия, където обикновено деца правят трикове със скейтборд и BMX. Причината обаче не е поредният протест срещу продължаващото присъствие на най-големия монумент в София, а един "концептуален жест" към жертвите на руската военна агресия в Украйна, започнала на 24 февруари.

След началото на войната, скулпторът Неделчо Костадинов завършва своята творба "Викът на украинската майка". По думите му миниатюрата изобразява вцепенена от ужас възрастна жена, която крещи срещу руските окупатори.

Затова в четвъртък вечерта тя символично беше поставена срещу фигурата на въоръжения с шмайзер съветски войник, който от десетилетия се извисява в небето над София. Идеята е на Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли в памет на покойния им близък приятел и колега Георги Пенков-Джони.

Скулптурата беше временно сложена на постамент между уредите за скейтборд трикове, близо до бул. “Цар Освободител”. Охраняващите събитието полицаи не искаха то да се проведе по-близо до съветския паметник, който все още е "пазен" от проруски активисти и представители на пропутинския мотористки клуб "Нощни вълци".

Идеята на Костадинов е да предложи на Столичната община да вземе решение там за постоянно да бъде сложена по-голяма скулптура “Викът на украинската армия”, която да е висока поне около два метра, за да противостои на съветския войник.

Скулпторът Неделчо Костадинов със своята творба.
Скулпторът Неделчо Костадинов със своята творба.

Творбата му обаче съвсем не беше приета еднозначно. Вече втори ден много хора се възмущават от естетическите качествата на миниатюрата. Появиха се и обвинения към автора, че той е използвал своя стара идея, която няма общо с войната в Украйна, но сега я представя, за да привлече внимание.

Повод за тези подозрения стана публикация във Фейсбук профила на самия Костадинов от края на април 2020 г. В нея има снимки на скица и миниатюра, която изглежда идентична с представената в четвъртък в центъра на София.

В тази връзка скулпторът каза пред сайта "Площад Славейков", че изложената преди ден миниатюра е нова и е отлята преди две седмици със средства, осигурени от рекламната агенция на Диана Дамянова. По думите му стойността на статуята е 2000 лв.

"Създаването на скулптура е дълъг процес. В крайна сметка аз съм авторът и аз определям кога е завършена", коментира Костадинов пред онлайн изданието в петък.

Колкото до естетическите забележки към женската фигура, той отбеляза, че "истината е грозна и няма друга истина". "Като творец аз търся красивото в грозното. Самото състояние, което тази скулптура изобразява, е красиво като енергия и излъчване. И най-красивият човек, когато изпадне в състояние на злоба и гняв, става грозен."

Скрийншот от Фейсбук профила на Неделчо Костадинов.
Скрийншот от Фейсбук профила на Неделчо Костадинов.

Подобен коментар направи и журналистът, преподавател от Софийския университет и медиен експерт Георги Лозанов-Гого. По време на представянето на скулптурата в четвъртък той отбеляза, че е прочел редица спорове за художествените достойнства на миниатюрата на Неделчо Костадинов.

Според Лозанов творбата обаче не е "художествен факт, който трябва да бъде толкова естетически обсъждан - това е един концептуален жест на това да се подсетят хората, особено тези, които са склонни да го забравят, че там, където влезе съветски режим, човекът става жертва".

"Жертвите носят страдание. Не естетиката на красивото, а естетиката на грозното е тази, която пресъздава страданието", обобщи Гого Лозанов. В тази връзка той посочи, че запазването на Паметника на съветската армия в София е "проява на българския Стокхолмски комплекс".

"По този начин да те привлича собственият ти окупатор. И не само да не възразяваш, не само да се примиряваш, а да го величаеш и да търпиш тая форма на негово мощно присъствие над всичко останало в софийското небе", каза бившият председател на Съвета за електронни медии в кратка реч.

Лозанов припомни, че през 1989 г. много хора са имали "наивната надежда", че съветският режим ще си тръгне по мирен начин, но "след 30 години той е готов да се върне - с малко променени лица, но общо взето със същия начин на управление, със същата репресия върху човека".

Христо Илиев-Чарли, Джеки Стоев и Неделчо Костадинов (отляво надясно)
Христо Илиев-Чарли, Джеки Стоев и Неделчо Костадинов (отляво надясно)

"И то, да се върне не по мирен начин, а с война и проливане на човешка кръв. Затова, абсолютно логично, срещу този паметник тука трябва да стоят жертвите на съветската армия."

Колегата му Иво Инджев определи оставянето на Паметника на съветската армия на мястото му след 1989 г. като "десетилетна проверка на нагласите на българина да скланя главица пред шмайзера".

"И след тази репетиция от десетки години, която се оказа толкова успешна, ние днес не трябва да се учудваме на абсолютно бездушното отношение на толкова големи части от нашия народ, за съжаление, към страданието на украинците."

Инджев добави, че съветският монумент е всъщност "паметник на лъжата", защото в основата му в три изречения са изречени три лъжи.

"Няма съветска армия 1944 г. Тя се появява на картатата на света през 1946 г. с указ на Сталин, дотогава се нарича Червената армия на работниците и селяните. Това е официалното ѝ название. Там пише, че е на съветската армия, каквато през 1944 г. не е имало. Пише, че е "от благодарния български народ за освобождението". Окупацията е наречена освобождение”, каза журналистът, добавяйки: "И кой точно е бил благодарен - благодарни са тези, които те слагат на власт, а не българският народ."

"Вземете паметника на Левски, на Христо Ботев, на Кирил и Методи. Да ги сложим в сравнение с този паметник. И трите, събрани заедно на височина, са 10 пъти по-малки от онзи монумент", каза в началото на представянето на миниатюрата Джеки Стоев, а Христо Илиев добави, че е "срамно" да се говори за това на "бул. "Руски".

По време на събитието прозвучаха песни на Васко Кръпката, който осигури озвучаването, Буги Барабата, Георги Минчев и Богдана Карадочева.

Докато присъстващите говореха, в подножието на съветския паметник че чуваше тъпан. За кратко на представянето на скулптурата "Викът на украинската майка" се появи и депутатът от проруската партия "Възраждане" Николай Дренчев, който стоеше зад полицейския кордон.

"Лично за мен статуята зад гърба ми няма естетически достойнства или поне аз не разбирам по никакъв начин това изкуство. Ако аз бях украинец, не бих се радвал да видя такъв паметник на украинската майка или жена", копментира пред телевизия "България он ер" Дренчев, който е бивш военен пилот.

След края на събитието Неделчо Костадинов отнесе миниатюрата обратно в ателието си. До напрежение с проруски активисти не се стигна.

"Суверенна България", но с Путин и Кадиров. Как русофили празнуваха 9 май
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:57 0:00
  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е разследващ журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, „Сега“ и „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Да се завърнеш в плячкосан от руски войници дом
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:13 0:00
XS
SM
MD
LG