Министерството на електронното управление (МЕУ) ще търси сътрудничество с академичната общност, която да подпомогне инициативата за налагане на българската форма на кирилицата в сайтовете на държавната администрация. Това съобщиха от пресцентъра на ведомството във вторник.
За инициативата на министерството съобщи в началото на март министърът на електронното управление Божидар Божанов. В момента повечето от документите, издавани от българската държава, както и текстовете в сайтовете на администрацията използват руската версия на кирилицата. Тя, а не българската такава, е масово използвана и изобщо в страната.
От съобщението на МЕУ от втроник става ясно, че министерството се е обърнало към Националната художествена академия за сътрудничество при разработването на шрифтове с българска форма на кирилицата. Целта е те да се използват в печатните и електронните документи, както и в приложенията, уебсайтовете и порталите на държавната администрацията.
Идеята е записана в новите Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация, допълват от МЕУ.
"Правим това изцяло с цел запазване на българската идентичност в един глобален свят и като част от европейското семейство на развити демокрации, но със свои уникални черти и своя писменост", каза министър Божанов, цитиран от БТА.
"Искаме да съхраним и развием националната идентичност, вплетена в буквите, и да я направим част от изграждането на българската институционалност", допълни още той.
С новите правила, въведени от министерството, се налага изискване всички държавни институции да използват само точно определени шрифтове. Целта е така да се създаде единна рамка за институционална идентичност.
По-рано през март Божанов уточни пред Свободна Европа, че това е първата подобна инициатива на ниво правителство.
"Досега такива инициативи е имало само в неправителствения сектор, а ние ще стъпим на техния опит", каза Божанов. Идеята е възникнала преди да започне войната в Украйна.
Текстът, който четете в момента в сайта на Свободна Европа, е набран именно с шрифт, който има български произход (Skolar, Давид Брезина, Rosetta Type Foundry). Той се различава от традиционната руска кирилица по двайсетина букви, като основните разлики са в редовните (малки) букви. Малкото П например е същото като малката латинска N - "п", малкото Т се равнява на малко латинско М - "т".
Тези детайли придават "заобленост" на буквените форми. В руската си форма редовните (малките) са най-често умалени варианти на главните, като това засилва т.нар. вертикален акцент, видът на думите напомня безкрайна дървена ограда.
Други разлики се намират в дължините - например на буквите в, з и д, които излизат нагоре и надолу от реда и създават динамичен ритъм.
