Връзки за достъпност

Извънредни новини

Марк Шагал, мечтателят на човешкия полет


Марк Шагал

Марк Шагал /Моше Захарович Шагалов/

Художник, /1887 – 1985/

Произход: Льозна, край Витебск, Руската империя /дн. Беларус/, литовско семейство на евреи-хасиди, ниските нива на средната класа

Образование: еврейско училище, гимназия, училище за рисуване и живопис в С. Петербург, частна академия по изкуствата в Париж

Интереси: модернизъм, кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм - рисуване, живопис, керамика, витражи, илюстрация, декори, гоблени, щампи

Известни творби: „Бела с бяла яка“, „Падането на ангелите“, „Зеленият цигулар“, „Жълтото разпятие“, „Къщи във Витебск“, „Букет с летящи любовници“

Моше Сегал и Берта Розенфелд летят над Витебск. Летят, защото са нарисувани и могат повече от нас, реалните. Витебск днес е град в Беларус, преди - в Руската империя, а още по-преди – в полско-литовската Жечпосполита.

Берта е красива 14-годишна девойка, доживотна муза, в която Моше е влюбен и женен. А Моше или Мойсей Сегал, е Марк Шагал, един от най-великите художници на 20 век. И полетите му са много - той често рисува летящи хора, сякаш ангели.

Дори Пикасо му завижда: „Чудя се как Шагал успява да рисува такива неща. Сигурно има ангел в главата си”.

Старият евреин Марк Шагал цял живот рисува собствения си живот. Роден е през 1887 и живее почти до сто. През Шагал минава епохата на авангарда, а през епохата на авангарда минава самият Шагал. И отбелязвам, че е евреин, защото той го смята за важно:

„Аз съм евреин, затова изкуството ми е такова, каквото е. Ако бях друг и то щеше да е друго”. А ние не бихме искали да е друго, нали?

След Шагал остават около 10 000 творби - живопис, илюстрации, мозайки, витражи, гоблени, театрални костюми и декори, поезия и проза. Свързват го с примитивизма, фовизма, кубизма, експресионизма и сюрреализма, но творбите му не са изцяло такива или онакива, а винаги - шагаловски.

Без него светът нямаше да знае как се лети без криле. Нито щеше да се диви на Бела в невъзможна за целувка поза - и все пак целуната от Марк. Изгорени от революции и войни, нямаше да ги има пъстрите дървени къщи на стария Витебск, със зелените крави и червени файтони, синият евреин нямаше да свири на жълтата цигулка, а черният равин - да танцува в светла молитва.

Поезията в рисунката на Шагал идва от метафоричните фигурални композиции и цвета. Цветът е нещо като френски фовизъм, но не съвсем, като руска икона, но не съвсем, като класически Рембранд, но не съвсем. И всичко смесено – но не съвсем.

А Пикасо пак се произнася: „След смъртта на Матис, Шагал е единственият жив художник, който знае всичко за цвета и как да го използва”.

Семейство Сегал е бедно, те са от евреите хасиди, които смятат песента и танца за върховна форма на сливане с Бога, но изображенията са табу, Моше дори не знае думите художник и рисуване. Той е срамежлив, заеква, свири на цигулка и получава традиционното еврейско образование. В гимназията, където влиза с подкуп, защото за евреи е забранено, Моше вижда съученик да рисува и това се превръща в откровение.

На 19, безпаричен, отива да учи рисуване в Санкт Петербург, заобикаля и забраната евреи да живеят там, а заради страхотния му талант го приемат направо в трети курс. Младежът се запознава с 14-годишната Берта и вече не откъсва очи от нея. Тя е дъщеря на златар, а той - беден Никой, така че не само възрастта пречи да се съберат. Но през 1910 я оставя да порасне и със стипендия отива в Париж, където Моше Сегал се превъплъщава в Марк Шагал.

Марк е беден, не знае френски, но се запознава с Блез Сандрар, който знае руски и го среща с Гийом Аполинер и другите. Авангардът е възхитен от стила му, а Шагал среща своя най-голям авангард в Лувъра, където броди постоянно. И пише:

„Тук разбрах защо съюзът ми с Русия и руското изкуство не се вкорениха”.

Шагал бързо става важна фигура в лудия свят на модерното изкуство и печели пари. През 1914 прави голяма изложба в Германия и отива във Витебск за любимото момиче. Това обаче се проточва 8 години заради Първата световна война и двете руски революции.

През 1915 Марк се жени все пак се жени за Бела. След Февруарската революция искат да го правят Комисар по изкуствата, той отказва, но става началник на изкуствата във Витебск и основава академия за изкуства.

Отначало приема добре болшевиките, защото те обещават граждански права за евреите и свобода на творчеството. Но тревогата му нараства и през 1922 хваща влака за Париж, заедно с жена, дъщеря и двадесетина картини.

Във френската столица илюстрира книги, а през 1937 рисува картината „Революцията”. Революцията е цирк. Ленин е вдигнал стойка на една ръка, тълпата отляво носи червени знамена и лозунги, оркестърът свири туш, отдясно са люде, заети с всекидневни дела, а над тях летят Моше в черен костюм и Бела в бяла сватбена рокля, прегърнати.

Болшевишкият режим ненавижда Шагал и го обрича на забрава. Нацистите пък горят картините му и го вписват при дегенератите, които подлежат на унищожение. През окупацията той е арестуван от режима на Виши, но американският консул го измъква и праща в Щатите.

Годините там са хубави – Шагал рисува усилено и получава огромно признание. Но са и тежки - откъснат е от любимата Франция, научава за унищожението на Витебск, за ужаса на концлагерите, а през 1944 умира Бела.

Шагал спира да рисува за 9 месеца, но го съживяват новата свобода на Европа, две нови жени и огромните поръчки, които получава – таванът на Парижката опера, витражи в катедрали, мозайка в Чикаго, мемориалът „Прозорец към мира” в седалището на ООН в Ню Йорк.

Марк Шагал е активен до самия край и умира на 97 в Южна Франция. Той работи над голям проект за гоблен и прави последни уточнения с изпълнителката. После се качва в асансьора, за да стигне до горния етаж и умира там, на път към небето.

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG