Връзки за достъпност

Извънредни новини

Едвард Мунк и писъкът на лудостта и смъртта


Едвард Мунк (в колажа е използван автопортрет на Мунк).
Едвард Мунк (в колажа е използван автопортрет на Мунк).

Едвард Мунк, художник (1863 - 1944)

Произход: Одалсбрук, Шведско-норвежка уния, средна класа - артистична майка, маниакално религиозен баща

Образование: инженерство, чертане и техническо рисуване в техническо училище, Кралското училище по изкуство и дизайн в Кристиания /дн. Осло/

Интереси: рисуване, литература, философия, психология

Жанр, в който работи: експресионизъм, символизъм

Известни творби: „Писъкът“, цикъл „Фризът на живота“, „Болното дете“, „Мадона“

Признание: Считан за една от иконите на модернизма през 20 век

"Викът", "Крясъкът", "Писъкът" – по много начини се превежда заглавието на картината, която е емблема на модерния човек в модерния свят. Някои я наричат "Мона Лиза" на модернизма, автор е Едвард Мунк, художник от Норвегия.

„Вървях с двама приятели. Слънцето залязваше. Внезапно небето стана кървавочервено. Спрях, почувствах изнемога и се опрях на парапета. Кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града. Моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен писък да пронизва природата.“ – спомня си Мунк.

Има разни версии какво точно изобразява платното – човек, който пищи, човек, запушил уши, за да не чува нетърпимия писък на Вселената или двете заедно. Спори се и дали човекът е мъж или жена, а повечето изследователи казват просто - „фигурата“. Споменават се типични за Норвегия природни феномени, за да се обяснят тревожният цвят и бурните въздушно-водни вихри на експресивния фон.

Но не трябва да забравяме към трагизма да прибавим и капка спасителна ирония. Това е оръжието и Мунк го знае. Когато за кой ли път го питат защо крещи фигурата, отговаря: „Сигурно си е загубила чантичката“. Което навежда на мисълта, че все пак е жена.

"Писъкът" е най-известната картина на Едвард Мунк
"Писъкът" е най-известната картина на Едвард Мунк

Най-прочутата картина на Едвард Мунк е създадена през 1893 в Осло, оригиналното заглавие е „Писъкът на природата“. Отначало тя не се откроява особено сред другите му творби, известни като предизвикателни и скандални за тогавашния вкус. Но през 20 век „Писъкът“ вече се възприема като база за немския експресионизъм, предвестник на екзистенциализма и символ за положението на човека в света. Има няколко маслени версии на творбата, от които са запазени две, също два пастела и няколко литографски копия, всички - много желани от колекционерите и крадците.

„Писъкът“ е най-известната, но не единствената страхотна творба на Мунк. Тя е част от цикъла „Фризът на живота – Поема за живота, любовта и смъртта“. Първите 6 творби се представят през 1893 в Мюнхен, а после цикълът се разширява тематично и включва етапите на човешкия живот, фаталната жена, безнадеждната любов, плашещото унижение на секса, изневярата, ревността, страха от раздялата и страха от смъртта като раздяла с всичко. Мунк се вглежда в собствените си бездни и ги изобразява. „Аз не рисувам това, което виждам, а онова, което съм видял“ – казва. Видял е много лудост и смърт.

Едвард Мунк е роден в Льотен, Норвегия, през 1863. Баща му е силно религиозен и забавлява децата с истории за духове и сюжети от Едгар Алън По. През 1868 майката умира, а петгодишният Мунк, който се ражда болен и боледува цял живот, е потресен. Умира и любимата сестра Йоана-Софи – за която той рисува прочутата картина „Болното дете“. Малката му сестра Лаура е с ментално заболяване и прекарва живота си в клиника. Брат му Андреас умира малко, след като се жени. А Мунк пише: „Наследих два от най-страшните врагове на човечеството – безумието и унищожението“.

Автопортрет на Едвард Мунк, нарисуван през 1977 г.
Автопортрет на Едвард Мунк, нарисуван през 1977 г.

Вместо да се предаде обаче, той цял живот се противи. Помощта идва от леля му, Карин Бьолстад, интелигентна и артистична жена. Тя учи Едвард да рисува, а той тръгва по този път, независимо от бащината съпротива. „В моето изкуство се опитвам да обясня живота и неговия смисъл на самия себе си“ – пише Мунк лаконично, но изчерпателно.

Под натиска на баща си, той учи в техническо училище, но се прехвърля в „Кралското училище по изкуство и дизайн“. Там се забърква с лоши другари – анархисти, които изповядват свободна любов и много пиене като житейски смисъл, плюс самоубийство за желан край. Залитнал е, но не затъва изцяло - рисува много, докато намира собствения си експресионизъм. Тогава ничий друг експресионизъм не съществува и картините на Мунк започват да впечатляват, особено немската публика.

"Бяла нощ" е картина на Едвард Мунк.
"Бяла нощ" е картина на Едвард Мунк.

Междувременно му се случват и любовни истории, включително прекрасни, но дори те му носят само повече обреченост, безнадеждност и екзистенциални страхове. Първо е Мили Таулов, актриса, оперетна певица, журналист. За нея Мунк е само забавление, но за него раздялата е горчива. После е Матилда „Тула“ Ларсен, разкрепостена, богата девойка, която обаче иска да се омъжи непременно. Мунк не иска - и това води до сблъсъци, включително пистолетен изстрел. Не е ясно какво точно става, но той губи фаланга от средния пръст на лявата ръка, а инцидентът стимулира творческата му фантазия и води до рисуване на трупове, операционни маси, реки от кръв и други страхотии.

Още много жени обича в дългия си живот художникът, но никога не се жени, остава верен на идеята, че не може да се впише пълноценно в земния свят някой, който в мислите и чувствата си е практически отвъд.

Едвард Мунк умира през 1944, подарил е картините си на Норвегия, за да не ги унищожат нацистите, които вече са го сложили в списъка на художниците-дегенерати. Със сигурност обаче той не се самоубива, макар да пише в една късна бележка: „Убиваш себе си и това е всичко. Защо да живеем?“

XS
SM
MD
LG