Връзки за достъпност

Извънредни новини

Вилем Ейнтховен и сложният любовен инструмент - сърцето 


Вилем Ейнтховен

Вилем Ейнтховен, лекар и физиолог (1860 – 1927)

Произход: Нидерландия, роден на о. Ява, средна класа

Образование: медицина в Утрехтския ,университет

Интереси: електричните свойства на сърцето

Постижения: Създател на електрокардиографската машина, прави първата електрокардиограма в света

Признание: Нобелова награда за медицина - 1924

Човешкото сърце е не само сложен любовен инструмент, но и проста хидравлична помпа, която осигурява кръв в тялото. Елементите му - тръби, клапи, камери, обаче са безполезни без биоелектрическия импулс, който ги поддържа в движение. Този импулс би трябвало да може да се измери, предполагат учените, но опитите постоянно се провалят.

Импулсът е толкова слаб, че средство за измерването му се появява чак в началото на 20 век, благодарение на работата на Вилем Ейнтховен, нидерландски лекар и физиолог, механик и изобретател, умен и упорит човек.

Той прави голяма машина, от едната страна на която се закача пациент, а от другата излиза ролка фотографска хартия с графични проекции на сърдечния ток. Така се ражда първата електрокардиограма.

Оттогава досега ЕКГ апаратът спасява толкова животи, че с право е сред най-великите открития на човечеството. И Нобеловата награда за Ейнтховен през 1924 г. е само дребен израз на признанието, което в действителност му дължим.

Изобретението на Ейнтховен не се ражда на гола поляна. През 18 век Галвани прави опити, свързани с биоелектричеството. Той нарича открития ток „животинско електричество”. През 1820 г. Орстед открива, че електрическият ток създава магнитни полета. 50 години по-късно Липман създава устройство, което отчита биоелектрически вълни - „капилярен електрометър”. А Уолър вярва, че устройството на Липман е достатъчно чувствително, за да запише сърдечните електрически вълни и през 1878 г. го демонстрира.

Ражда се терминът „кардиограф”, но до апарата, който наистина заслужава това име, има доста път - капилярният електрометър не е чувствителен, записите му не са точни и не могат да се ползват за диагностика. Все пак устройството предизвиква интерес у Вилем Ейнтховен, той опитва да го подобри, а междувременно измисля и понятието „електрокардиограма”.

Предците на Ейнтховен са сефарадски евреи, дошли през 15 век в Нидерландия. Баща му е лекар в отвъдморските територии и се жени за Луиза де Фогел, чиито род има холандско-швейцарски корени. През 1860 г. се ражда Вилем, но Яков умира от инсулт, а Луиза се връща в Утрехт.

Там Вилем постъпва в медицинския отдел на университета. И той има договор за работа в колониите срещу стипендия, но не отива - назначават го за професор и шеф на катедрата по физиология в Лайден, още преди да получи докторската степен по медицина и философия. Това го освобождава от задължението и отприщва изследователския му талант.

Изследванията му в различни сфери са много ценени, а той пише и издава на холандски, немски и френски - в зависимост от това коя научна аудитория смята за най-подходяща за конкретното проучване.

През 1889 г. в Базел, по време на Първия международен конгрес по физиология, Ейнтховен вижда техниката на Уолър и се запалва по идеята. В следващите години се мъчи да подобри чувствителността на капилярния електрометър, прави няколко добри кардиограми, но като цяло машинката не става за диагностика, така че създава собствен струнен галванометър.

Уредът се състои от два електромагнитни полюса и тънка посребрена струна. Тя трепти според силата на заряда, а трептенията се записват графично с чувствително устройство. Струнният галванометър записва пет електрически потенциала във всяка вълна. Ейнтховен ги обозначава с P, Q, R, S, и T, те се ползват и днес. Той измисля и „Триъгълника на Ейнтховен“, системата за поставяне на електроди в три точки, което позволява по-добро улавяне на слабия електрически импулс.

Изобретението е представено през 1901 г., но не се налага веднага. Смята се, че електрокардиографията едва ли ще има широко приложение в болниците, а вероятно ще се използва за откриване само на редки аномалии. Поне отначало изглежда, че скептиците имат основание.

Заради нагряването на магнитите е нужна вода за охлаждане и първият кардиограф е огромна машина - тежи 270 килограма и се обслужва от пет души, което я прави трудна за приложение. Но Ейнтховен не се предава и измисля „телекардиограмата”, при която връзката с пациента става по телефон. Така той напредва и скоро публикува много кардиограми, които представят различни сърдечни дефекти.

В същото време Ейнтховен не само намалява размера, но и подобрява качествата на устройството като разработва много по-чувствителния вакуумен модел. После други учени имат принос да се стигне до днешната компактна и мобилна кутия, която спасява милиони животи.

Самият Вилем Ейнтховен обаче добре знае какво е станало и какво ще стане. Той умира през 1927 г. от проблеми с белия дроб и сърцето, но още в Нобеловата си реч три години по-рано, заявява:

„Новата глава в нашето разбиране за сърдечните болести е постигната не чрез труда на един човек, а на много талантливи личности, които не си позволиха да бъдат повлияни от политическите граници… А посветиха силите си на идеализма на науката и това, в крайна сметка, облагодетелства човечеството.”

Facebook форум

XS
SM
MD
LG