Майстор на диалозите, създател на филмови класики, кино-явление сам по себе си - клишетата за Куентин Тарантино вероятно са повече от филмите му.
А филмите му, по собствените му думи, ще останат точно десет, нито повече, нито по-малко. След десетия режисьорът, сценарист и актьор многократно е казвал, че ще се отдаде само на театър и писане на книги.
Първият му роман "Имало едно време в Холивуд" излезе на български език в началото на месеца в превод на Борислав Стефанов от издателство "Кръг". Оригиналът на английски беше публикуван в САЩ преди година и бързо се превърна в бестселър въпреки противоречивите отзиви на критиците.
В романа читателите се срещат отново с героите на Тарантино Рик Долтън и Клиф Бут, изиграни в едноименния филм от Леонардо ди Каприо и Брад Пит, появяват се пак и образите на Роман Полански и Шарън Тейт. Сюжетните линии обаче са допълнително развити, хронологията е променена, а финалът е съвсем различен от този във филма.
Книгата всъщност е писана по филма, въпреки че обикновено е точно обратното и в повечето случаи киното следва литературата. Да върви срещу правилата обаче е точно в стила на Тарантино, който така и никога не е учил в училище за филмово изкуство.
Пътят му към киното започва в една обикновена квартална видеотека, където освен да отдава видеокасетки под наем, гледа по няколко филма на ден. Започва да пише първите си сценарии, когато е само на 14. Казва, че не друго, а актьорският опит го е научил да пише добри сценарии.
"В интерес на истината разбрах, че имам някакъв талант [да пиша], когато започнах да ходя на уроци по актьорско майсторство", разказва Тарантино в едно свое интервю преди години. "Така малко по малко започнах да добавям и нещо от себе си и да научавам как се пишат диалози."
Именно силните диалози се превръщат в отличителна черта на филмите му, наред с нелинеарната структура на действието, черния хумор и щедрата доза насилие и кръв.
В неговия първи "Глутница кучета", както и в "Криминале", с който пробива в индустрията, има по много от всичко това. "Криминале" е и филмът, който му носи първия Оскар - за най-добър оригинален сценарий, както и Златната палма в Кан. Вторият Оскар идва през 2012 г. за "Джанго без окови", а междувременно Тарантино печели и две награди БАФТА, четири Златни глобуса и десетки други отличия.
В класики се превръщат и други от филмите му като "Убий Бил", "Омразната осморка", "Гадни копилета". Днес значението на американския режисьор за световното кино и поп-култура е толкова голямо, че в английския дори съществува дума, която описва всичко, приличащо на неговия стил - tarantinoesque.
"Има една малка част от мен, която смята, че всичко живо се намира под мое влияние, но това е просто моята мегаломания", признава той пред New York Magazine.
И допълва, че чувството да знаеш, че си оставил следа и днес си пример за хиляди млади сценаристи и режисьори, е страхотно:
"Това означава, че си върша работата добре", казва той. "Преди изобщо да направя първия си филм, принципното ми разбиране беше, че искам да правя филми, които, ако бъдат гледани от млади хора, да ги накарат сами да искат да правят кино. Това е нещото, което със сигурност мога да кажа, че съм постигнал."
И въпреки че отдавна се е зарекъл да направи само десет филма в кариерата си, понякога казва, че може и да се отметне от обещанието - в името на правилната история. Защото в крайна сметка за него киното не е просто кариера. "Киното е моята религия", казва кратко Куентин пред Variety.
