Валтер Гропиус, архитект
(1883 – 1964)
Произход: Германия, богато семейство
Образование: 4 семестъра архитектура в Мюнхен и Берлин, 2 години стаж в известна архитектурна фирма
Постижения: Основател на школата „Баухаус“, теоретик на архитектурата
Признание: Един от пионерите на модернистичната архитектура
Валтер Гропиус е немски архитект, основател на школата „Баухаус“. „Баухаус“ е много повече от идеята да се съберат и учат заедно архитекти и дизайнери, това е един от най-значимите европейски интелектуални проекти, които през 20 век оставят силни отражения не само в ума, но и по лицето на света. А Гропиус е пророкът на този проект.
Философията, която ражда „Баухаус“, е, че формата трябва да следва функцията. Къщата трябва да е хармонична с околната среда - светла, просторна и комуникативна, да носи радост и спокойствие, да е „лесна за живеене“. Материалите трябва да са естествени, евтини, красиви и да се комбинират лесно. Но архитектурата е само част от голямата идея. Мебелите трябва да са удобни, но леки, ефирни и красиви, да внасят цвят и да притъпяват усещането за тежестта на материята. Тъкани и форми, тапети и картини, скулптури, релефи и бои – всичко трябва да е в хармония с природата и душата, да подпомага живота. А да пуснеш природата в къщата е толкова важно, колкото да впишеш къщата в природата.
Говорим за „тотална архитектура“, за нея трябва заедно да работят архитекти, дизайнери, художници, занаятчии, озеленители. И какво по-умно от това да се обучават те на едно място, да разменят идеи и влияния, да се допълват и подпомагат.
Валтер Гропиус, колкото и голям архитект да е, не може много да рисува, всъщност е най-добър като диригент на събитията и идеите. И неслучайно кани за преподаватели хора като Паул Клее и Василий Кандински, Ханес Майер и Лудвиг Мис ван дер Рое, Ласло Наги и Херберт Байер.
Аз лично не харесвам особено „Баухаус“. Да, отделни неща са страхотни. Да не говорим за абстрактната живопис на Кандински, която там намира лицето си. Или за фантастичните визии на Клее. Сред изумителните творения на школата е и нещо уж така утилитарно като фабриката за обувки „Фагус“, дело на Гропиус - Майер. Това е първото творение на модерната индустриална архитектура, с което „Баухаус“ се прочува. „Фагус“ е ориентирана към опазване здравето на работниците – но е така красива с фасадата от метал и стъкло, така функционална и елегантна с отворените вътрешни пространства, че създава усещане за духовен център, не за център на тежък труд.
Подобен ефект има и сградата, проектирана от Гропиус за самия „Баухаус“ в Десау. Отвъд океана пък стилът се развихря във впечатляващи небостъргачи. Върховни са и някои от дизайнерските предмети на школата – столове, лампи, бюра.
Но в това отношение пак опираме до темата за личното майсторство - истински единен стил „Баухаус“ няма, има хора, които се ръководят от философията на школата, както я разбират. Но нейната крайна форма на упадък се реализира отсам Желязната завеса при комунизма. Да, най-ярките представители на школата са левичари и нейните принципи тук бяха възприети лесно - затова още виждаме социалистическия „Баухаус“ в безумните панелни блокове и партийните сгради с потресаваща грозота и псевдо-функционалност. Това ме кара да съм предпазлив, щом се спомене „Баухаус“.
Но нямам против споменаването на самия Валтер Гропиус. Той е голям майстор и не е стегнатият немски бастун, за когото някои го смятат.
Гропиус е роден през 1883 в Берлин, в богато и артистично семейство. Учи архитектура в Мюнхен и Берлин, но получава наследство и зарязва университета. Чиракува в архитектурната школа на Петер Беренс, където се сближава с Льо Корбюзие и Лудвиг Мис ван дер Рое, после отваря свое архитектурно и дизайнерско бюро. През Първата световна война е ранен сериозно. През 1919 е директор на Училището по приложни изкуства във Ваймар и слага началото на „Баухаус“, като го слива с Висшата школа по изобразително изкуство.
Гропиус кани за преподаватели талантливи хора от цяла Европа, създава дух на свобода, човешка близост и учене чрез удоволствие. Повечето хора там са с радикални леви идеи - момчетата са с дълги коси, момичетата с къси поли, сексуалните нрави са разкрепостени, практикува се окултизъм. Гропиус участва във всичко, има връзки със студентки и преподавателки, независимо че е женен и дава вид на сериозен, консервативен човек. Да, както казва втората му съпруга Изе, той, освен суетата да бъде най-добрият архитект, има само още една – папийонките. Но иначе е много умен, контактен, умее да обединява и води - и е неустоим за жените.
През 1933 нацистите затварят „Баухаус“, а Гропиус отива в САЩ - преподава в „Харвард“ и Техническия университет на Масачузетс, основава своя школа и реализира проекти, които поставят „Баухаус“ сред най-влиятелните течения в американската архитектура.
Валтер Гропиус умира през 1969, след операция. Въпреки че сам се нарича „жилава стара птица“, организмът му не издържа и той отлита да обучава архитектите във високите небесни селения.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
