Преди нахлуването на Русия в Украйна Влада и Константин Либерови са сватбени фотографи. При това - едни от най-успешните в страната си. Датата 24 февруари обаче променя всичко. Оттогава вместо да снимат булчински рокли или щастливи родители, те пътуват из Украйна, за да документират войната.
"Вече не можем да правим това, което правехме преди. Сега се посвещаваме изключително на това да не позволим войната в Украйна да бъде забравена", казва Константин Либеров в интервю за Радио Свобода.
Фотографиите на двамата обаче са различни от типичните изображения, идващи от бойното поле. Те улавят емоционални моменти като събиранията на войници с техните съпрузи или разселени лица, които се връщат в разрушените си домове. На една от фотографиите им покрусен от скръб войник гледа останките от превозно средство, в което след руски огън е бил убит един от неговите приятели.
"Може да звучи странно, но искаме да покажем всички тези ужаси красиво", казва Либеров.
"Знаем, че се различаваме от класическите военни фотографи, но не планираме да променяме нищо", добавя жена му Влада.
"Както Костя каза, социалните медии са един от фронтовете, на които се борим тези дни... Нашите снимки са тези, които блогърите и [конвенционалните] медии използват. Те често помагат на хората да изразят собствената си болка, дори за неща, които не са видели със собствените си очи", казва Либерова.
Тя знае, че когато една снимка е споделена 10 000 или 100 000 пъти, това значи, че на 10 000 или 100 000 души им е било напомнено, че в Украйна има война. А те са го напомнили и на други.
Техни фотографии се появиха и в публикации на украинския президент Володимир Зеленски, който има близо 17 млн. последователи в Инстаграм.
"Наистина мисля, че една от причините, поради които Украйна оцеля - една от причините Украйна да удържи - е, че не бяхме забравени", посочва Либерова. "Нашите западни партньори не са ни забравили и ние също не сме си позволили да забравим."
"Защото непрекъснато крещим за това", допълва я съпругът ѝ.
Наскоро двойката е видяла снимки от военните действия на Русия и предполагаемите военни престъпления, извършени в Сирия през 2015-16 г.
"Първо, разбирате, че там се случиха същите неща, които се случват и тук“, казва Влада Либерова.
"И тогава за свой ужас разбирате, че просто не сте знаели за това", добавя Константин Либеров.
"Това е просто ужасяващо осъзнаване - оказва се, че Русия е направила същите неща там – разрушени градове, улици без нито една неповредена сграда. Всичко това вече се е случвало, а аз дори не съм чул за това", казва той.
Съпругата му допълва, че медиите всъщност отразяват тези събития, но след това продължават напред. И светът скоро забравя, защото хората не са разбрали, че трябва сами да вземат телефоните си и да продължават да разказват за нещата, които им се случват.
"В това отношение украинците се справят добре, защото винаги напомняме на света, че съществуваме. И мисля, че аз и Костя помагаме с това", казва Либерова.
По думите им обаче в началото когато са започнали да пътуват из страната, им е било трудно се примирят с човешките трагедии, с които като фотографи ежедневно са се сблъсквали.
"Отказвах да призная, че днес или утре нечий син, баща или съпруг ще отиде на война и никога няма да се върне", казва Либерова. "Но хиляди и хиляди украински семейства преминават точно през това. И ме ужасява, че това някак ще се превърне в статистика. Това е една от причините, поради които Костя и аз правим това, което правим".
През седемте месеца на инвазията двойката редовно е била обект на обстрел, тъй като се е опитвала да бъде възможно най-близо до реалните военни действия. Разказват, че това е така, защото следват принципите на известния американо-унгарския военен фотограф Робърт Капа, според когото "ако вашите снимки не са достатъчно добри, вие не сте достатъчно близо".
Нещо повече, двойката, чийто роден език е руският, е започнала да говори само украински както навън, така и помежду си. По думите на Константин Либеров много от бедите на Украйна е могло да бъдат избегнати, "ако всички говорехме украински и ги нямаше всички тези рускоезични региони".
"Едно от първите неща, които направих [след нахлуването на Русия], беше да сменя езика на телефона, компютъра и друго ми оборудване", казва Либеров.
Сега двойката е базирана в Харков и рядко успява да се върне в Одеса, за да посети своите родители и любимите си кучета.
"Всеки път, когато се върнем в Одеса, ни трябват не повече от два дни, преди да бъдем обхванати от чувство за вина – че не правим достатъчно, че сме направили твърде малко и че трябва да продължим напред", казва Влада.
