"Плачехме, псувахме". Болницата в Изюм, която не е спирала да работи от началото на войната
Докато скърби за загубата на свой убит колега, персоналът на болницата в окупирания от руските сили за над 5 месеца украински град Изюм премества операциите си в мазето, за да се подготви за суровата зима.
1
Пациент минава покрай бившето хирургично отделение на болницата в Изюм в Източна Украйна, което беше разрушено при руска атака. Медицинският персонал там се опитва да се справи със спомените за близо шестте смъртоносни месеца под руска окупация.
2
Персоналът на болницата прекарва четири месеца в извършване на операции в мазето по време на руската окупация на Изюм. С наближаването на зимата те обмислят да се върнат отново в мазето. Някои хора от екипа дори са живели там.
3
Пациентът Вадим Назаров (вляво) разговаря с доброволеца Денис Жмакин пред болницата. Тя е единственото медицинско заведение, което остава отворено, когато руските войски превземат Изюм в началото на март. Градът беше върнат в украински ръце през септември по време на украинската контраофанзива.
4
Разрушеното хирургично отделение. Табелите около болничния комплекс, предупреждаващи за мини, изчезват една по една, докато украинските сапьори старателно разчистват всеки участък земя. Следите от случилото се тук - върху сградите и върху хората, обаче трудно ще бъдат заличени.
5
Травматологът д-р Юрий Кузнецов (вляво) помага на медицинските сестри да преместят пациент на легло. Малцината лекари, медицински сестри, парамедици и патолози, които остават по време на руската окупация, са единствената надежда за жителите на Изюм, когато градът бързо започва да се пълни с болни и ранени.
6
Лаборатория, използвана от руските сили като хирургично отделение. "Уморен съм. Толкова съм уморен. От седем месеца никой не е дошъл да ни замести. И как бих могъл да си тръгна, като знам, че никой няма да дойде да ни помогне", казва фелдшерът Серхий Ботсман.
7
Котка седи пред лабораторията, която е била използвана от руските сили.
8
Д-р Кузнецов живее и с ужасни спомени. Той е видял рани от бомби, куршуми и шрапнели. Казва, че някои хора са пристигнали с наранявания, за които не са искали да разказват, но по думите му са приличали на следи от изтезания. "Това е като снайперист, когато го питат дали вижда в сънищата си всички онези хора, които е ликвидирал. Можеш да полудееш така", казва медикът.
9
Д-р Кузнецов показва мазето на болницата, което е било използвано като хирургично отделение по време на тежкия обстрел и окупацията от руските войски. До юли той живее тук. Две носилки на колела и ниско легло служат като операционни маси. Помещението е било толкова студено, че "за да инжектираме разтворите, трябваше да ги загреем с тялото си", спомня си медикът. В тази ситуация електротехникът, който успявал да поддържа осветлението с помощта на дизелов генератор, се е оказал също толкова важен, колкото и хирургът.
!["Всички бяхме ужасно депресирани от време на време. Плачехме, псувахме. Не искахме да правим нищо", разказва д-р Кузнецов. "С всеки спасен човек, с всеки спасен живот, увереността [в правотата ни], че сме останали тук [растеше]... Бяхме убедени, че не всичко е било напразно."](https://gdb.rferl.org/059c0000-0aff-0242-d070-08dab65d537d_cx0_cy8_cw0_w1024_q10_r1_s.jpg)
10
"Всички бяхме ужасно депресирани от време на време. Плачехме, псувахме. Не искахме да правим нищо", разказва д-р Кузнецов. "С всеки спасен човек, с всеки спасен живот, увереността [в правотата ни], че сме останали тук [растеше]... Бяхме убедени, че не всичко е било напразно."
11
Д-р Кузнецов подготвя колата си за обратния път към къщата си, която е силно повредена от руските бомби.
12
Телата се пренасят в найлонови чували от моргата. Тя е без ток и там миризмата е силна. По време на руската окупация аутопсиите са били невъзможни и все още са. Местните очакват, че тричленният персонал на моргата скоро може да напусне работата си заради непоносимите условия.
13
Лекарят Федир Здебски стои сред мъртвите в моргата. Здебски, всеотдаен патолог с протеза на крака, продължава да работи в болницата след започването на войната, за да гарантира, че мъртвите са описани.
14
Здебски е убит малко след като е направена тази снимка. Свидетели твърдят, че е бил застрелян от руски войник от Чечня, който поискал колата му, когато влязъл в болницата. Войникът е казал: "Животът ти все още е в моите ръце". След това се чули изстрели. Здебски е бил на 70 години. "Той беше изключително грижовен. Хората умираха, но той се грижеше за техните деца, роднини, майки. Винаги казваше: "Това е нечий син, нечий баща, нечий съпруг", разказва колежката му Валентина Бачанова.
