Депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане", БСП и "Български възход" отложиха гласуването на един от основните антикорупционни закони за след Нова година. Това стана във вторник по предложение на депутата от "Възраждане" Петър Петров.
Става дума за два законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Те бяха внесени от Министерския съвет и "Продължаваме Промяната" (ПП) и бяха одобрени на първо четене по-рано този месец. Приемането на такъв закон е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост.
Във вторник обаче депутатите гласуваха да удължат срока за предложения между първо и второ четене до максималната му продължителност от 21 дни. Това означава, че до второ гласуване може да се стигне чак след средата на януари.
Петър Петров от "Възраждане", който предложи удължаването, обоснова идеята с това, че докладът, в който са представени двата законопроекта, е твърде дълъг (120 страници) и на депутатите ще им трябва допълнително време, за да го прочетат.
В отговор Стою Стоев от ПП посочи, че докладът е бил съобщен още миналата седмица, и припомни, че по правилник по време на коледната почивка сроковете не текат. След удължаването на срока за предложения за промени в законопроекта, гласуването му ще бъде отложено за след 20 януари.
По думите на Стоев това поставя под риск приемането на закона, защото не е ясно колко дълго още ще работи това Народно събрание.
"Ако удължим срока на 21 дни, това ясно ще покаже кой в залата всъщност не иска да бъде приет закон за борба с корупцията", каза Милен Матеев от ПП.
Впоследствие "за" удължаването гласуваха от ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане" и "Български възход". Против бяха само депутатите от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и независимият Явор Божанков.
Това е вторият антикорупционен закон, който парламентът не приема. Миналата седмица депутатите от ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане" и "Български възход" отхвърлиха и двата законопроекта за защита на подателите на сигнали за нарушения. Той също е включен като ангажимент по Плана за възстановяване и от приемането му зависи дали България ще получи оставащите средства в размер от около 9 млрд. лв.
