Андре Бретон и лудите сюрреалисти

През 20-те години на XX век в Париж банда луди гении се бунтуват срещу правилата в изкуството, буржоазния морал, обществения авторитет, политическата власт. Те искат естетическа и социална революция, за да правят каквото си искат. И всички да ги харесват. Това са свръх реални очаквания и групата, всъщност - сноп индивидуалности, с охота приема етикета „сюрреалисти“, лансиран от Гийом Аполинер през 1917 г.

Новата естетика значи творецът свободно да изрази себе си, да отключи първичните си инстинкти, да изобрази сънищата и кошмарите си, да разбие представите за красиво и грозно, добро и лошо, прилично и неприлично. Естетическите визии на сюрреализма са свързани с автоматичното себеизразяване, с фройдизма като философия и психични техники, с играта на парадокси.

В изкуството групата ражда шедьоври, но не променя всичко. В социалната революция пък сюрреалистите са пълен провал - правят я чрез скандали по кръчми, бардаци, галерии, в пресата. Връх на политическото им развитие е груповото записване във Френската комунистическа партия през 1927 г. Последвано от изритването им оттам за лошо поведение, критики към комунизма и нежелание да подчинят свободата си на партийната дисциплина.

Със сюрреализма са свързани много гении, адски индивидуалности и мегаломани, но Андре Бретон е признат за главен вдъхновител и организатор. Той не е нито най-добрият поет, нито най-добрият художник и също е мегаломан. Наричат го „папата“, но не само защото през 1924 г. залага основните принципи в първия Манифест на сюрреализма. Не, той наистина се разпорежда, коли и беси в естетически и житейски план, приема и гони хора и е основен двигател както за създаването, така и за разпадането на групата.

Андре Бретон е роден през 1896 г. в Нормандия. Независимо, че често вади скандални и болезнени детайли от биографията си, той не споменава охотно ранните си години. Марк Полицоти пише, че това е част от мистерията, в която Бретон обвива живота си и добавя:

„Премахването на детството значи погребване на онази част от себе си, която е зависима. А освен това, тайното минало на Бретон създава аура на мистерия и сила – той изглежда така, сякаш идва при нас напълно въоръжен.“

Бретон учи в парижки колеж, а после медицина, независимо, че интересът му към поезията е вече събуден и през 1914 г. излизат първите му стихове. През 1915 г. е в армията, служи в болница в Нант, запалва се по Фройд и се запознава с Аполинер и Жак Ваше. После с нови съмишленици в Париж се вдъхновяват от манифеста на Тристан Тцара за феномена Дада. „Тримата мускетари“ - Арагон, Бретон и Супо, издават списание „Литература“, а Бретон и Супо по метода на автоматичното писане създават прозаичната книга „Минни полета“.

Когато Тцара идва в Париж, Бретон е вдъхновен и се кълне, че си струва дадаизъм да се практикува, дори ако „държавният преврат, който ще бъде предизвикан от него“, се забави 22 години. Тцара и Бретон правят серия дадаистки акции, най-вече - обществени скандали. После обаче Бретон се отказва: „Вече дори не съм сигурен, че дадаизмът може да спечели делото, с което се е захванал. Всеки момент забелязвам, че го реформирам в мен.“

От съмнението до промяната минават към 4 години, но през 1924 г. Бретон публикува първия Манифест на сюрреализма, който започва така: „Вярата в живота, в неговите най-случайни прояви, е способна да достигне точката, в която, в крайна сметка, губим тази вяра.“

После казва, че когато животът губи смисъл и човек не се справя с изключителни ситуации като любовта, опитва да върне изгубеното, но не успява. Причината е, че душата и тялото са вече подчинени на практическата необходимост, заради която на действията ни липсва широта, а на мислите – размах.

„В тази ситуация единственото, което още може да ме вдъхнови, е думата „свобода“, заявява Бретон и от това извежда принципите на сюрреализма.

Като запалена лампа, Манифестът събира парижките нощни пеперуди на изкуството и около Бретон се оформя кръг, повече или по-малко постоянен, който съществува 7-8 години. През 1934 г. лудият гений Салвадор Дали, изключително непокорен на папа Анри, дотам разширява границите на свободата си, че предизвиква творчески самата група - а Бретон го изключва. На което Дали още по-предизвикателно отговаря: „Аз не съм сюрреалист, аз съм сюрреализмът.“

По това време Бретон е изключен от Компартията. Той не иска да възхвалява Сталин и социализма, а в Париж удря шамари на сталинсткия литературен гуру Иля Еренбург, който публично казва, че всички сюрреалисти са педерасти. След скандала, Бретон се ориентира към Троцки и анархизма. Втората световна война той преживява в САЩ, а после иска да вдъхнови младото поколение за участие в сюрреалистична група, но успехът не е като първия път.

Андре Бретон умира през 1965 г. като човек, леко поуморен от живота, леко извън фокуса на общественото внимание, един не толкова успял художник и поет, колкото би му се искало. Но все пак – един преуспял вдъхновител на творчески сънища, фантазии и свобода.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Ото Хан и верижната реакция на живота