Дворецът "Масандра" - изоставеното бижу на Крим
Дворецът "Масандра" е построен от последния руски цар Николай Втори, но сега се руши. Той се намира в Крим и след обявяването на независимостта на Украйна е бил музей. През 2014 г. Крим е незаконно анексиран от Русия и руските власти си присвояват цялото културно наследство на територията му.
1
Дворецът "Масандра" на южното крайбрежие на Кримския полуостров интригува посетителите си и любителите на историята от поколения. Някогашна резиденция на последния император от династията Романови, сега той е разпадащ се музей.
2
През 1879 г. княз Семьон Воронцов възлага на френския архитект Етиен Бушар да построи дворец върху земи, които първоначално са били предоставени от императрица Екатерина II на френски аристократ, който никога не е живял там. Но две години по-късно архитектът умира, последван от самия Воронцов. Имението е изоставено.
3
През 1889 г. незавършеният дворец е купен от името на руския император Александър Трети с намерението да се модернизира дизайнът му.
4
Но Александър умира преди да види проекта завършен.
5
В памет на баща си Николай Втори (на снимката е със съпругата си Александра Фьодоровна) завършва изграждането на двореца. Въпреки че "Масандра" се смята за императорска резиденция, там никога не са живели кралски особи. Вместо това те избират по-големия и по-разкошен Ливадийски дворец, който се намира наблизо.
6
След Октомврийската революция и преди Втората световна война резиденцията е била използвана като правителствен санаториум, преди да бъде преустроена като лятна къща за Йосиф Сталин.
7
Мебелите са създадени специално за публични посещения без обща дизайнерска концепция. Вместо това може да се види смесица от няколко стила.
8
Сталин посещава двореца, но не остава в него. По-късно той е посетен от Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. През 1992 г., след разпадането на Съветския съюз, в независима Украйна дворецът отваря врати като музей.
Той се намира на полуостров Крим в Украйна. През 2014 г. той беше незаконно анексиран от Русия. Москва си присвои цялото културно наследство, намиращо се там, от което е част и дворецът "Масандра". От самото начало украинските власти настояват, че кримските забележителности принадлежат на украинския народ и молят международната общност да ги вземе под своя защита.
По-рано Министерството на културата и информационната политика на Украйна заяви, че следи ситуацията на полуострова и е наясно с „редица незаконни действия от страна на Русия по отношение на обектите на културното наследство в Крим“.
Той се намира на полуостров Крим в Украйна. През 2014 г. той беше незаконно анексиран от Русия. Москва си присвои цялото културно наследство, намиращо се там, от което е част и дворецът "Масандра". От самото начало украинските власти настояват, че кримските забележителности принадлежат на украинския народ и молят международната общност да ги вземе под своя защита.
По-рано Министерството на културата и информационната политика на Украйна заяви, че следи ситуацията на полуострова и е наясно с „редица незаконни действия от страна на Русия по отношение на обектите на културното наследство в Крим“.
9
Въпреки че фасадите са доста впечатляващи, при по-внимателно вглеждане, влошаващото се състояние на забележителността е забележимо. Особено на затворената веранда на южния вход, както се вижда отгоре. Сега руските власти планират реставрация.
Плановете идват на фона на войната, която Русия води срещу Украйна.
Плановете идват на фона на войната, която Русия води срещу Украйна.
10
Оригиналните скулптури на химери и сатир, свирещ на флейта, също са оставени на разрухата на времето.
11
В гръцката митология сатирите са смятани за демони на плодородието и са били част от свитата на бог Дионисий.
12
Знаци за опасност, като този на балкона на третия етаж, се виждат на много места в двореца.
13
Отломки от каменни колони и ваза лежат върху тревните площи в двореца.
14
Статуя на женски сфинкс, държаща топка, е една от 28-те исторически скулптури, които предстои да бъдат реставрирани.
15
На снимката се вижда бронзов бюст, поръчан от скулптора Аполонов, е открит през 2017 г. в памет на цар Александър Трети.
