България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 г., какъвто досега беше стремежът на страната, съобщи министърката на финансите Росица Велкова в петък. Причината за това е, че приемането на нужните законови промени в парламента се провали, а България не отговаря и на критерия за нивото на инфлацията.
В края на януари Велкова предупреди, че неприетите законови промени може да забавят членството на България в еврозоната. До гласуването им в парламента обаче така и не се стигна.
На пресконференция в петък Велкова каза, че България няма да подаде конвергентен доклад в края на февруари, а с това отпада и срокът от началото на 2024 г. за влизане в еврозоната. Решението е било взето след разговори със заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с Паскал Донъхоу, председател на Еврогрупата.
По думите на Велкова конвергентен доклад обаче ще бъде подаден веднага след като страната изпълни критериите. Когато необходимото законодателство бъде гласувано от новия парламент, документите могат да бъдат внесени, каза тя.
Министърката посочи, че е било е договорено България да се стреми към нова дата, която да не е по-късно от 1 януари 2025 г. Тя може да бъде което и да било първо число на месец от 2024 г.
За целта България трябва да изпълни ангажимента си по присъединяването към Валутния механизъм II и да приеме четири законопроекта - Търговския закон за несъстоятелността, Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпирането на пари и промени в Кодекса за застраховане.
В последните седмици на 48-ия парламент приемането на промените в Кодекса за застраховане се провали заради липса на кворум. Тогава на заседанията на икономическата комисия присъстваха само депутатите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които подкрепяха промените, внесени от Министерския съвет, и двама депутати от ГЕРБ, които се изказаха против тях.
Промените целят да гарантират спазването на правилата в европейската застрахователна система "Зелена карта". Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина, а едва след това да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, защото български застрахователни фирми не са плащали при инциденти на техни клиенти в чужбина.
