Киевският процес. Как един филм показва търсенето на възмездие след войната

Надежда Московска

23 март 2023

Актрисата от Киевския куклен театър Дина Проничева свидетелства по време на Киевския процес. Колаж с авторката Надежда Московска.

Киевският процес е едно от първите дела срещу германски военни след Втората световна война. Един филм на украинския режисьор Сергей Лозница връща лентата и показва търсенето на възмездие след войната.

Един от първите съдебни процеси след Втората световна война, подвеждащ под отговорност германски военни, е Киевският процес от януари 1946 г. Трибуналът се припокрива по време и по обхват с далеч по-прочутия процес в Нюрнберг, и неслучайно е познат като “Киевският Нюрнберг”.

Петнадесет нацистки войници и техни сътрудници са изправени пред съда за военни престъпления, осъдени и обесени за извършените жестокости, сред които масови убийства и тормоз на мирно население.

Миналата година, в рамките на 79-ия Международен филмов фестивал във Венеция, украинският режисьор Сергей Лозница представи документален прочит на събитията от 1946 г. Филмът “Киевският процес” е част и от международния документален конкурс на тазгодишния “София филм фест”.

Филмът

Докато работи по предходния си филм “Бабий Яр. Контекст”, Сергей Лозница се натъква на тричасов запис от съдебната зала. Лозница решава да работи изключително и само с материала, заснет от Московското централно студио за документални филми.

Целта при заснемането на тези първи пейзажи е била да се засили внушението за разрушителната сила на германската окупация.

Филмът започва с кадри на заснежения януарски Киев и руините, останали след бомбардировките. Сякаш няма съмнение, че целта при заснемането на тези първи пейзажи е била да се засили внушението за разрушителната сила на германската окупация.

Следващите сцени предлагат далеч по-оскъдна визуална информация. Пред обектива се изреждат петнадесетте обвиняеми, както и свидетелите. Ракурсите са статични, но определено находчиви. Камерата улавя мимики и жестове, в това число и на обвинителите, преводачите, съдебните служители, публиката на процеса. В кадър са и войниците, които го охраняват. Но сякаш не това, което се вижда, истински потриса, а контрастът между него и онова, което разказват въпросите и показанията.

Работата на Лозница и екипа му се състои най-вече във възстановяването на картината и звука, подбора и монтажа. Добавени са единствено кадри, указващи имената и длъжностите на говорещите, както и неособено подробна допълнителна информация относно обвиненията. Сергей Лозница често си служи с подобно “нямо” присъствие в документалната си работа.

Подсъдимите

Подсъдимите са заснети в профил, по-рядко фронтално. Редом с тях са съдебните преводачи, чиято задача е да предадат конкретните и хладни отговори относно убийствата на десетки хиляди хора. Доколкото преводачите имат глас както на руски, така и на немски език, те се превръщат в особени герои на филма. Навярно единствено с тях би могъл да се идентифицира съвременният зрител на тези кадри. Преводачите трябва да слушат и да предадат казаното, трябва да запазят самообладание, да останат безстрастни. Макар с напредването на филма все повече да се засилва усещането, че това не е възможно.

"Страховитото мълчание на хиляди". 80 години от масовите убийства в Бабий Яр

1/13 Нацистки караул в Киев на 19 септември 1941 г. През юни същата година, след две години неутралитет между Германия и Съветския съюз, нацистките сили са предприели внезапно нападение срещу СССР. В рамките на седмици нацистките сили превземат Източна Полша, голяма част от украинската част на СССР и други съветски републики.

2/13 Евреин в Западна Украйна е нападнат от тълпа до бюст на Ленин. След като окупационните нацистки сили отварят затворите на съветската тайна полиция, те пропагандират зверствата, извършени при Сталин, като ги обясняват с еврейския произход на някои от първите съветски лидери, за да подхранват антисемитизма.

Нацистки пропаганден плакат зове за &bdquo;смърт на еврейско-болшевишката епидемия от убийства“. Освен в екзекуции от ръцете на съветската тайна полиция, милиони украинци са загинали при Сталин в резултат на масовия глад през 1932-1933 г. в Украйна, известен като Гладомор. Нацистката пропаганда свързва евреите със съветската власт. Тя подсилва убежденията на част от украинското националистическо движение, възникнало в регион с  дълга история на антисемитско насилие. — 3/13 Нацистки пропаганден плакат зове за „смърт на еврейско-болшевишката епидемия от убийства“. Освен в екзекуции от ръцете на съветската тайна полиция, милиони украинци са загинали при Сталин в резултат на масовия глад през 1932-1933 г. в Украйна, известен като Гладомор. Нацистката пропаганда свързва евреите със съветската власт. Тя подсилва убежденията на част от украинското националистическо движение, възникнало в регион с дълга история на антисемитско насилие.

Активно насърчаван от нацистите, ужасът се стоварва върху еврейското население на съветска Украйна и на територии, окупирани от СССР. Тази жена бяга от тълпата в Лвов, полски град, превзет от съветските сили, а след това и от нацистките. Днес градът е в  Западна Украйна. През юни и юли 1941 г. хиляди евреи са измъчвани и убивани от тълпи местни жители по време на поредица от антисемитски погроми в Централна и Източна Европа. — 4/13 Активно насърчаван от нацистите, ужасът се стоварва върху еврейското население на съветска Украйна и на територии, окупирани от СССР. Тази жена бяга от тълпата в Лвов, полски град, превзет от съветските сили, а след това и от нацистките. Днес градът е в Западна Украйна. През юни и юли 1941 г. хиляди евреи са измъчвани и убивани от тълпи местни жители по време на поредица от антисемитски погроми в Централна и Източна Европа.

В Киев избухват бомби, оставени от отстъпващите съветски сили, които убиват няколко нацисти. Един от оцелелите от Бабий Яр си спомня, че "разбира се, евреите бяха обвинени за това. [Ние] бяхме виновни за всичко". На 26 септември, само седмица след превземането на Киев, нацистите издават заповед, в която използват унизителната дума "чифути" за евреите.<br />
<br />
<em>"Всички чифути в град Киев и околностите му трябва да се явят в понеделник, 29 септември, до 8 часа сутринта на ъгъла на улиците "Мелникова" и "Дорогожицка" (близо до гробището Вийскове). Донесете документи, пари и ценности и също топло облекло, спално бельо и пр. Всички чифути, които не спазят тази заповед и бъдат намерени, ще бъдат застреляни."</em> — 5/13 В Киев избухват бомби, оставени от отстъпващите съветски сили, които убиват няколко нацисти. Един от оцелелите от Бабий Яр си спомня, че "разбира се, евреите бяха обвинени за това. [Ние] бяхме виновни за всичко". На 26 септември, само седмица след превземането на Киев, нацистите издават заповед, в която използват унизителната дума "чифути" за евреите.

"Всички чифути в град Киев и околностите му трябва да се явят в понеделник, 29 септември, до 8 часа сутринта на ъгъла на улиците "Мелникова" и "Дорогожицка" (близо до гробището Вийскове). Донесете документи, пари и ценности и също топло облекло, спално бельо и пр. Всички чифути, които не спазят тази заповед и бъдат намерени, ще бъдат застреляни."

6/13 След две години на неутрални отношения между нацистка Германия и СССР, протекли в условията на контролирана от СССР информация, евреите от Киев не разбират колко е голяма опасността, в която се намират.

7/13 Германски войник си спомня, че евреите от СССР са "шокиращо зле информирани за отношението ни към тях".

8/13 Някои от децата жертви на клането в Бабий Яр. От ляво надясно: Анна Глинберг, Малвина и Полина Бабат и Велвеле Валентин Пинкерт. Един оцелял, който си припомня събитията десетилетия по-късно, казва, че някои местни жители, които са се опитали да се сбогуват със своите съседи евреи преди тяхната "депортация", също са били застреляни, след като са стигнали до пролома. " За [нацистите] убиването на хора не беше нищо."

9/13 Съветски военнопленници в пролома след клането. Бабий Яр продължава да се използва от нацистите като място за убийства на съветски военнопленници, роми и други "нежелателни елементи".

10/13 Повече от три десетилетия след войната събитията в Бабий Яр почти не получават официално признание, въпреки че през 60-те години еврейски активисти започват да се събират тайно на мястото, за да запазят жив спомена за случилото се там. През 1976 г. е издигнат този мемориал в памет на всички жертви на нацисткия режим в Бабин Яр, без да се споменават конкретно еврейските жертви. Централната фигура на паметника е съветски войник.

11/13 Киев, 9 май 1985 г. Церемония по случай годишнината от победата над нацистите. Властите в Съветска Украйна гледат на събитията в Бабий Яр през призмата на масовите съветски страдания, свързани с нацистите.

12/13 През 1991 г. Украйна придобива независимост от СССР. На мястото е открит отделен мемориал, посветен на еврейските жертви на зверството. Хиляди се събират за откриване на паметника, който е във формата на менора - еврейския свещник за седем свещи.

Мемориалът с форма на менора на Бабий Яр се намира днес в тих парк, в който двойки, компании и колоездачи прекарват време под сенките на дърветата.<br />
<br />
<em>"Има събития, трагедии, чиято чудовищност прави всички думи безсмислени и за които мълчанието казва несравнимо повече - страховитото мълчание на хиляди хора. Може би и ние трябва да мълчим и само да медитираме. Но мълчанието казва много само когато всичко, което би могло да се каже, вече е казано. Ако има още много да се каже, или ако още нищо не е казано, тогава мълчанието става спътник на лъжата и поробването. Следователно трябва да говорим - и да говорим винаги когато можем, като използваме всяка възможност, защото те идват толкова рядко."</em><br />
<br />
Обръщение, направено в Бабий Яр от украинския писател Иван Дзуиба през 1966 г. — 13/13 Мемориалът с форма на менора на Бабий Яр се намира днес в тих парк, в който двойки, компании и колоездачи прекарват време под сенките на дърветата.

"Има събития, трагедии, чиято чудовищност прави всички думи безсмислени и за които мълчанието казва несравнимо повече - страховитото мълчание на хиляди хора. Може би и ние трябва да мълчим и само да медитираме. Но мълчанието казва много само когато всичко, което би могло да се каже, вече е казано. Ако има още много да се каже, или ако още нищо не е казано, тогава мълчанието става спътник на лъжата и поробването. Следователно трябва да говорим - и да говорим винаги когато можем, като използваме всяка възможност, защото те идват толкова рядко."

Обръщение, направено в Бабий Яр от украинския писател Иван Дзуиба през 1966 г.

Дори да не разбирате немски, няма как да не чуете, още преди закъснението в превода, думата Lebensraum, жизненото пространство, което окупаторите си създават, изтребвайки местното население.

Един от обвиняемите разказва как той и 30-ина негови подчинени са влезли в село, където са открили стрелба, защото местните са им оказали съпротива. На въпроса защо са стреляли и по жени и деца, той отговаря, че са “тичали из цялото село”.

Оцелелите

Свидетелствата се трупат, за да кулминират в разказ от първо лице за пропастта на Бабий Яр.

Арести, претърсване, изземване на продукти от окупираните територии. Избиване на цели общности или изпращането им на каторга или в Аушвиц. За това говорят не само обвиняемите, но и редица оцелели, призовани като свидетели. Различна степен на образованост и умение за боравене с думите, различна емоционалност и близост до събитията. Свидетелствата се трупат, за да кулминират в разказ от първо лице за пропастта на Бабий Яр.

Дина Проничева, актриса от Киевския куклен театър е сред хората, на които е наредено да се съблекат и да застанат на ръба на пропастта. Тя успява да скочи, преди да бъде разстреляна, и оцелява при падането върху купчината тела. Сдържа дъха си, когато нацистите проверяват дали е жива, като я настъпват. Когато започват да затрупват масовия гроб, Проничева успява да изпълзи през пръстта и да се изкачи незабелязано.

Финалът на филма има три основни елемента – речта, съпътстваща предложеното наказание, последните изявления на обвиняемите, и публичното обесване на 15-имата.

Последните думи и екзекуцията

Нацистите могат единствено да бъдат убити, защото са служили на човеконенавистния нацистки режим, но и защото Съюзът на съветските социалистически републики, неговото бъдеще и промишленост (изрично спомената в изказването) имат толкова силна нетърпимост към фашизма. Според речта тежестта на смъртното наказание чрез обесване не се основава на мъст, а на възмездие.

Изтощени от работа и глад украинци в началото на 30-те години.

Вижте също

"Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето". Какво разкриват спомените за Гладомора в Украйна

Петнайсетимата обвиняеми са на различна възраст, различно високо в йерархията. В последните си изявления някои от тях се позовават именно на това - нищо не е зависело от тях, не са можели да не изпълнят заповед. Други казват, че сега е станало ясно в какво именно се е състояла дейността на цялата фашистка партия. Един от тях дори почти се обявява за антифашист и призовава целия съветски народ да се присъедини към неговата съпротива. Друг изтъква, че е млад и като такъв се е стремял да служи за пример и сега пак така се надява на справедлива присъда.

Финалните сцени са от публичното обесване на военните престъпници на киевския площад Калинин. В януарския студ се е събрало многохилядно множество, което очаква изпълнението на присъдата. Площадът прилича на бушуващо море от ушанки. Осъдените са докарани до бесилката в каросериите на камиони, на вратовете им са нахлузени примките, камионите се отместват. Множеството ликува.

Какво значат тези кадри и свидетелства днес

“Киевският процес” е труден за гледане филм. Не само заради тематиката си, а защото ориентирането в материала изисква усилие, Сергей Лозница подпомага зрителите си минимално. За някои може би това не е и завършен филм, а своеобразна добавка към по-цялостния предходен филм на режисьора, който не случайно не носи само името на Бабий Яр, а добавя към него и думата “контекст”.

Само че какво друго представлява търсенето на възмездие след войната? Какво друго могат да ни кажат военните процеси? Така подреден и обработен, материалът, заснет през 1946 г., показва обвиненията, извършителите, свидетелите.

И тъй като щетите са твърде големи, за да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в утвърждаването на идентичността на оцелелите.

Не може да покаже лицата на хилядите убити, не може да разкаже отделните им истории. Кадрите предават театралността зрелището, което неминуемо съпътства подобни процеси. И тъй като щетите са твърде големи, за да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в утвърждаването на идентичността на оцелелите.

И именно тук Сергей Лозница ни прави услуга, като се въздържа от коментар – не казва на кого и как е послужил заснетият материал. Просто ни го представя, предлага да го гледаме днес, в днешната геополитическа ситуация.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.