Повече от половината гласували на парламентарните избори на 2 април са избрали да гласуват с машини. Това показа анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), публикуван в четвъртък.
Според данните на Централната избирателна комисия (ЦИК), анализирани от организацията, 59,12% или 1 476 809 избиратели са гласували с машини. Най-висок е техният дял в трите избирателни района в София-град (над 72% във всеки от тях) и в Пловдив-град (над 70%).
Анализът показва още, че най-малък дял от избирателите са гласували с машини в районите Видин (40,2%), Разград (42,14%) и Търговище (43,72%).
На изборите на 2 април хората можеха да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина във всички секции с над 300 избиратели по списък. Това стана, след като ГЕРБ, ДПС и БСП приеха промени в Изборния кодекс, с които премахнаха изцяло машинното гласуване в тези секции. Освен това те въведоха изискването машините да отпечатват бюлетини и резултатите от тяхното ръчно преброяване да се приема за действителен.
В секциите с под 300 избиратели се гласуваше само на хартия. Данните, анализирани от ИРПС, се отнасят за всички секции, включително и тези, в които избирателите не са можели да изберат да гласуват с машина. В анализа се отбелязва, че в тези секции на изборите през октомври 2022 г. са гласували около 175 хил. души. Такива данни за последните избори до момента няма.
Анализът на ИРПС показва още, че най-голям дял от избирателите на „Има такъв народ“ (80,21%), коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (79,13%) и „Възраждане“ (69,51%) са гласували машинно. В най-малка степен по този начин са гласували избирателите на ДПС (40,19%), ГЕРБ-СДС (43,58%) и БСП (49,48%).
„Тези партии, които в най-голяма степен настояваха за връщането на хартиената бюлетина и въвеждането на смесено гласуване, техните избиратели са се възползвали в най-голяма степен“, коментира пред БНР Диана Ефтимова от ИРПС.
Основният аргумент на ГЕРБ, ДПС и БСП да настояват за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели беше, че изцяло машинното гласуване отблъсква гласоподавателите и намалява избирателната активност. Данните на ЦИК показват, че активността на изборите на 2 април активността е с 1,22% по-висока от тази на изборите на 2 октомври, когато се гласуваше изцяло машинно, и с 1,56% по-ниска от тази на изборите на 11 юли 2021 г., когато отново се гласуваше изцяло машинно.
В анализа на ИРПС се посочва още, че новите изисквания за бюлетините, които разпечатваха машините за гласуване, са били сред основните причини за наблюдаваните проблеми с устройствата в изборния ден. На изборите в неделя те за пръв път използваха по-различна хартия и разпечатваха по-дълги бюлетини от разпечатваните преди разписки.
