Навършвайки 71 години в сряда, един от най-изтъкнатите турски романисти - Орхан Памук, е продал над 13 милиона книги, преведени на 63 езика.
"Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто същество в себе си и света, който го прави това, което е", казва човекът, чийто живот са книгите.
Памук е носител на най-големите награди в литературата, почетен доктор на Берлинския свободен университет, Босфорския, Джорджтаунския, Мадридския, Флорентинския университети, почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата.
Писателят е и професор по хуманитарни науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, където преподава писане и сравнителна литература. А през 2018 г. е избран за член на Американското философско общество.
"В Турция Орхан Памук е нещо средно между рокзвезда, гуру, специалист-диагностик и политически експерт. Турската общественост чете романите му, сякаш за да измери собствения си пулс", казва за него канадската писателка Маргарет Атууд.
В края на април Орхан Памук беше един от десетките световни писатели, актьори и известни личности, които подписаха отворено писмо, с което призоваха руския президент Владимир Путин да освободи от затвора опозиционера Алексей Навални.
"Докато пиша, съм умен"
Ферит Орхан Памук е роден на 7-и юни 1952 г. в Истанбул. Има получеркезки корени. Семейството му е заможно, по онова време баща му е директор на турския клон на IBM и му осигурява добро образование – Орхан завършва Робърт колеж, а след започва да учи архитектура в Истанбулския технически университет, но не защото иска да стане архитект, а заради страстта си към рисуването.
„Мечтаех си да стана велик художник. Винаги съм знаел че единствено изкуството може да ме направи щастлив. От 7 до 22-годишна възраст се бях посветил изцяло на рисуването. Семейството ми ме подкрепяше, дори ми бяха взели ателие в Истанбул“, разказва след години той.
Но една друга страст - към литературата и писането, го отвежда в различна посока, след три години той напуска и през 1977 г. завършва журналистика, пак в Истанбул. А на въпроса защо все пак не е станал художник, а писател, той даде отговор при посещението си в България през май 2011 г., когато беше удостоен със званието Доктор хонорис кауза на Софийския университет:
„Когато рисувам, се чувствам глупав. Не точно глупав, но недостатъчно умен. Докато пиша, съм умен.“
Сред най-известните романи на Памук са "Тихата къща", "Бялата крепост", "Черна книга", "Нов живот", "Името ми е Червен", "Сняг", "Музеят на невинността", "Странности в главата ми" и "Червенокосата жена".
"Името ми е Червен", с която той прави най-големия си световен пробив през 90-те години, е преведена на 24 езика, а през 2003 г. печели Международната дъблинска литературна награда.
"Обида на турската идентичност"
През 2005 г. две турски професионални организации завеждат наказателното дело срещу него за противоречащи на местните закони изказвания по повод арменския геноцид от 1915-1917 г. и избиването на десетки хиляди кюрди.
Повод за това са думите на Памук пред швейцарско издание по повод реалността в Турция: "Тук са убити тридесет хиляди кюрди и един милион арменци. И почти никой не смее да спомене това. Затова аз го правя".
Заради това той е подложен на кампания на омраза, която го принуждава да напусне страната за известно време. По-късно същата година се завръща, за да се изправи пред турското правосъдие - той е обвинен в "обида на турската идентичност".
В интервю за Би Би Си писателят казва, че иска да защити свободата на словото, която е единствената надежда на Турция да се справи с историята си.
"Това, което се е случило с османските арменци през 1915 г., е било голямо нещо, което е било скрито от турската нация; то е било табу. Но ние трябва да можем да говорим за миналото", каза той.
Обвиненията срещу Памук предизвикват международен отзвук и дори комисарят по разширяването на Европейския съюз Оли Рен казва, че делото ще бъде "лакмусов тест" за ангажираността на Турция с критериите за членство в ЕС.
Осем световноизвестни автори - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса - излизат с общо изявление в подкрепа на Памук и осъждат обвиненията срещу него като нарушение на човешките права.
В крайна сметка, основните обвиненията срещу него отпадат, но през 2011 г. е осъден да плати 6000 турски лири обезщетение за това, че е накърнил честта на ищците.
Междувременно - на 12 октомври 2006 г. той получава Нобеловата награда за литература. В речта си тогава той казва:
"Аз пиша, защото имам вродена потребност да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото е вълнуващо да превърнеш всичките красоти и богатства на живота в думи. Пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив. Пиша, за да съм щастлив."
Същата година списание "Тайм" включва Памук в "TIME 100: Хората, които оформят нашия свят", в категорията "Герои и пионери".
Две години по-късно за първи път неговото творчество започва да се изучава в турските гимназии. Междувременно обаче турските власти арестуват 13 ултранационалисти за участие в турската престъпна организация "Ергенекон", за която се твърди, че е подготвяла убийства на политически фигури, една от които именно Памук.
През 2012 г. стана ясно за какво той е използвал парите от Нобеловата награда - близо 1 млн. долара – за създаването на Музей на невинността в Истанбул (по заглавието на едноименния му роман). Той се помещава в триетажна сграда от 1897-а година в истанбулския квартал Чукурджума, която писателят купува.
Експозицията се състои от 83 части, също като 83-те глави в романа. Музеят беше оценен като "най-добрият в Европа за 2014-а година и до днес е един от най-посещаваните в Турция.
През 2021 г. срещу Орхан Памук беше заведено дело по обвинение в оскърбление на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк и турското знаме в новия му роман „Чумни нощи“. Според обвинението пасажи от романа са в нарушение на законите, пазещи паметта на политика. Памук отрече това.
"В книгата, по която работих пет години, няма проява на неуважение към героите, основатели на държавата. Напротив, романът е написан с уважение и възхищение към тези лидери герои", каза писателят.
В негова защита се обяви Бурхан Сьонмез, президент на ПЕН Интернешънъл:
"Орхан Памук е национално богатство на Турция, литературно съкровище, чиито думи отекват по целия свят. Вместо да бъде оценен, той отново се оказва мишена заради творчеството си. Турските власти неведнъж са се опитвали да запушат устата на онези, които се осмеляват да говорят, и този случай не е изключение".
В личния си живот Орхан Памук има два брака. През 1982 г. се жени за историчката Айлин Турегун, от която има дъщеря Рюя. На турски името на момичето значи мечта, а на нея посветен и романът "Името ми е Червен". Бракът завършва с развод през 2001 г.
През 2010 г. той оповестява връзката си с индийската писателка Киран Десаи, носителка на наградата "Букър", а 12 години по-късно се жени за значително по-младата от него Аслъ Акяваш.
„Щастие е да държиш някого в обятията си и да знаеш, че държиш целия свят“, пише Орхан Памук в една от книгите си.
