Александър Петров е поет, рок поет. Той е човекът, написал текстовете на едни от знаковите български песни, под чиито саундтрак преминава животът на няколко поколения българи.
Сред тези песни са "Нашият град", "Богатство" и "Любовта, без която не можем", "Жулиета", "Бъди какъвто си", "Оловният войник", "Черно-бяла снимка", "Циркът" на "Тангра", "Приятели" и "Главната улица" на "Фактор", "В друго време, в друг свят" на "Сигнал", "Оставаме" от филма "Оркестър без име", "Тук и сега" на Д2, “Равносметка” на Лили Иванова и много други. Петров е автор и на “сините химни”, които десетки хиляди надяващи се на промени пяха на митинги и барикади през 90-те: "Времето е наше", "Последен валс", "Развод ми дай".
Петров е основен герой в документалният филм “Оловният войник” на Костадин Бонев, който направи премиера на Международния София Филм Фест през пролетта на тази година. За 24 май служебният министърът на културата Найден Тодоров връчи на Александър Петров награда „Златен век“.
“Днес ние сме се събрали тук, за да почетем Вас като хора, които осветяват пътя на останалите“, каза Тодоров на церемонията.
Ден по-рано Петров бе отличен и наградата „Златно перо”, която се дава на изявени български дейци на културата и изкуството
Режисьорът Костадин Бонев определя “Оловният войник”, като “тъжната философия на Андерсен за човека, който в любовта си може да изгори в огъня”.
“Той (филмът) е и една равносметка на едно поколение, но и мост към сегашните ни проблеми и тревоги", каза той пред БНТ.
Сценаристът на филма Митко Новков допълни, че “Оловният войник” е този човек, който независимо от всичко държи и знае как да бъде свободен.
“Оказва се, че в България винаги при всички системи, през всичките тези години е имало свободни хора. Тези свободни хора не са се съобразявали с условностите на господстващата идеология”, каза още Костадин Бонев за филма си и за неговия главен герой - рок поета Александър Петров.
Рецептата на един хит - истинските истории
Петров започва да пише текстове случайно и открива, че успешната рецепта за добра песен и вечен хит, каквито са неговите песни, е, че “човек трябва да разказва истински истории”.
В интервю пред Офнюз той разказва как започва всичко. След като завършва Великотърновския университет, отива в казармата, и то за 2 години.
“И уволнявайки се, скитам бездомен, безнадежден и унил, и безпаричен - не забравяйте, ме среща Борето Карадимчев [известният композитор на филмова и поп музика]. И понеже имаме роднинска връзка с него, така, от любезност, ме попита на улицата "Какво правиш?". Ми, казвам, търся работа. По онова време не беше лесно да се намери добра работа”, разказва Петров.
Тогава Карадимчев му предлага да се пробва да напише текст за песен, която ще се изпълнява от “някаква абсолютно неизвестна група от най-затънтените райони на България”.
“Аз се замислих какво би било приятно да изпеят тези момчета, които не познавах и никога не съм ги виждал. Замислих се, че може би ще им е приятно да изпеят нещо за себе си, да разкажат за собствения си живот. Така ми хрумна да направя един портрет на малкия град”, разказва Петров.
Още първата песен по негов текст и музика на Карадимчев - “Нашият град” - става хит. Втората му песен “Богатство”, в която е историята с каничката кафе от студентската му “мансарда, точно под звездите”, и третата - "Любовта, без която не можем" - затвърждават успеха му.
В песента "Бъди какъвто си" има един стих:
“Бях цели два сезона кандидат-студент,
но не ми достигна балът със един процент”.
Тук също се следва формулата, в която поетът Петров влага живота си, и също е по истинска история.
“Не ми достигна балът с 1% за Софийския университет и ме приеха във Великотърновския”, казва Петров пред Офнюз.
Според Петров рок музиката винаги е била едно бунтарство, едно несъгласие, дори и с хубавото, защото душата ти иска още по-хубаво.
“Колкото и да си свободен, душата ти иска да си още по-свободен”, казва той.
