"Галин направи от мен Шекспир".
Това са думи на украинската драматуржка Саша Денисова след премиерата на пиесата ѝ "Хага" в Народния театър. Досега тя е поставяна два пъти - в Познан, Полша, и в Бостън, САЩ. В България обаче за пръв път се играе на сцената на държавен театър.
Галин Стоев припознава поставянето на "Хага" като своя лична кауза още в момента, в който гледа пиесата за пръв в Полша. В нея се разказва за съдебен процес срещу Путин и обкръжението му заради извършването на военни престъпления в Украйна. Трибуналът се случва във въображението на дете от Мариупол, изгубило всичките си близки.
За самия Стоев тази постановка е изключително важна далеч отвъд чисто художествения ѝ смисъл.
"Аз си дадох сметка, че това се случва веднъж в живота - да работиш материал, в който да няма абсолютно никакъв филтър между него и това, което се случва [реално] в момента", казва той. "Мисля, че театърът много рядко получава такива шансове, но когато ги получи, потенциално той може да отреагира много по-силно, отколкото всичко останало, което реагира в момента - политици, медии, улица и т.н."
Войната
От самото ѝ начало Галин Стоев заема остра и категорична позиция срещу пълномащабната руска инвазия в Украйна. Според него войната на Русия срещу съседната ѝ държава е до такава степен лишена от смисъл и елементарна човешка логика, че не би могла да бъде обяснена дори с материалистическите постулати от времето на комунизма.
"Тя може да бъде обяснена единствено и само с митологични понятия, с понятия за събуждане на злото, за активизиране на злото, и за материализиране на злото в рамките на една държава, която функционира като мафиотска структура. И която има и ядрено оръжие", казва той.
Самият Стоев не знае дали наистина ще се стигне до момент, в който виновните за жестокостите, извършени по време на тази война, ще отговарят пред Международния трибунал за деянията си. Но е убеден, че тя ще бъде изгубена от Русия, защото няма случай в историята на човечеството, в който тоталитарен режим, успял да превърне цяла една държава в империя на злото, да победи.
"В крайна сметка в бъдещето на човечеството не могат да съществуват такива зловещи режими като този на Путин. Те рано или късно се саморазрушават, защото злото в същността си, ако щете на ниво ДНК-структура, е замислено така, че то унищожава всичко по пътя си и накрая унищожава самото себе си. Просто на нас ни се падна късата клечка да сме свидетели на тази изключително грозна, античовешка, нехуманна агония, но се надявам здравият разум да възтържествува в крайна сметка и ние да се окажем от страната на светлината, а не от страната на мрака", казва режисьорът.
Стоев, който живее и работи във Франция, е изплашен и от големия процент проруски настроени български граждани, политици и други фигури, заемащи отговорни обществени постове. Но по думите му "нормалните хора" все пак са повече и не бива да бъдат подценявани.
Силата на театъра
Убедеността на режисьора, че с "Хага" прави нещо повече от художествена постановка идва от вярата му в "скритата сила", която според него носи театърът.
"Тя е свързана и с това, че по принцип в свободния свят хората, занимаващи се с изкуство, са хората, които защитават най-прогресивните и либерални идеи по възможност. Тук [в България - бел.ред.] все още не е така, но се надявам поне с тази малка капка този процес да продължи да расте и да стане двигател за това хората, правещи изкуство и в частност театър, да бъдат много по-съзнателни към собствената си работа", казва Галин Стоев пред Свободна Европа.
Режисьорът ясно вижда ефекта от скритата сила на театъра и по време на репетициите с актьорите преди премиерата на "Хага".
"Аз започнах с един състав от великолепни актьори, които нямаха особено отношение, нито кой знае каква информация за случващото се в Украйна. Сега ако ги питате, някои от тях са абонирани за Телеграм канали, следят всички новини и всъщност, отвъд художественото занятие, усещам и качване на ниво на съзнателност, което е много хубаво."
Изкуството като антипропаганда
В крайна сметка това, което допълнително мотивира Галин Стоев да режисира "Хага" в България, а не във Франция, е фактът, че твърде малко български творци се осмеляват да поставят под светлината на прожекторите темата за войната в Украйна. Като че ли по инерция от времето на социализма, българското изкуство често предпочита да не заема по-категорична гражданска позиция по важните теми на деня. Особено когато обществото ни е силно разделено по тях.
"Факт е, че още в късния социализъм, от това, което аз си спомням, изкуството беше добре опитомено и изпълняваше ръководните директиви на партията. В този смисъл то беше поддържано, но не беше политически или граждански достатъчно зряло", казва той.
Все пак Галин Стоев смята, че напоследък ролята на изкуството като антипропаганда, като възможност да се качи общественият дискурс на по-високо ниво, се увеличава. По този начин се увеличава и процентът на самоуважение към самите нас. И това, според режисьора, дава надежда, че обществото в България се развива в правилна посока. Въпреки опитите на множество външни и вътрешни сили постоянно да го разединяват.
"Винаги в историята на човечеството, хората, които предпочитат сляпо да вярват, вместо да анализират, са били много повече от другите. Така че това е нормално. Шокът в днешния ден е, че ние, живеейки в едно високо технологично общество, си мислим, че сме имунизирани от това, което навремето се наричаше „агитпроп“ [отделът за пропаганда на комунистическата партия в СССР – бел.ред.]. Оказа се, че не е така. Оказа се, че много злонамерени елементи, инфилтрирани на всяко едно ниво на държавната структура, работят за това нашето общество да бъде изключително разединено."
