Не вярвайте, че истината за дадено нещо не може да се научи, използвайте критично интернет, ангажирайте се политически. Това е само част от съветите на германския социолог Ортвин Рен за това как човек може да се пребори с манипулациите, които го заливат.
Тези съвети са събрани в книга, която за кратко време претърпя няколко издания в Германия - „Усетени истини. Как да се ориентираме във времена на постфактическа несигурност“.
Книгата излиза на фона на усилваща се дезинформация в интернет и при война в Украйна, която Русия започна пред очите на нерешителни западни елити. Авторът е установил, че глобалното усещане за несигурност идва не само от натрупването на дезинформация, но и от това, че хората започват да вярват, че истината "никога няма да се разбере".
Ортвин Рен е професор по социология в Университета за социални науки на Университета в Щутгарт. Автор е на множество изследвания и книги, посветени на риска, силата на чувствата, страховете и нашата уязвимост.
Особено внимание предизвика тезата му: „Климатичните промени не отговарят на човешката интуиция“, която обяснява психологическата ни неспособност да се подготвим за бавно настъпващи заплахи.
В последната си книга - за това как да противостоим на манипулациите - Рен твърди, че сме податливи на лъжи заради три базови чувства, които ни управляват. Но за това - след секунда.
Преди всичко да кажем, че той е вестител и на добра новина – че има начини да противодействаме на дезинформацията.
Социологът Рен припомня, че всички ние като хора - и аз, пишещата тези редове, и вие, четящите, имаме потребност от три базови чувства. Първото той нарича когнитивна сигурност. Това е увереността, че разбираме сложната реалност около нас. Второ е чувството за ефективност. Това е признаването на собствения ни опит с неговите разочарования и фрустрации. Трето е чувството за социална принадлежност. Това е усещането, че се намираме и се движим в група от единомишленици.
Рен твърди, че имено през тези чувства ние четем и събираме информация - за да ги поддържаме. А това означава, че точно през тях можем да бъдем манипулирани.
В книгата си Рен предлага програма от 10 точки за самонаблюдение и лично справяне с несигурността, които могат да ни помогнат да не бъдем сляпо управлявани. Ето ги накратко.
1. Не се оставяйте да ви убедят, че няма обективна истина, че всичко е относително спрямо духа на времето, силните на деня и модата, казва той.
За доказателство той се обръща към миналото и напомня, че има знания, които са устояли в хиляди контексти и са се доказали като верни. Освен това многозначителността, несигурността в изводите не са доказателства за липса на качество на научните изследвания, а точно обратното – за тяхната близост до феномените, които изучават.
2. Бъдете наясно, че знанието за сложни взаимоотношения често ни изглежда интуитивно неправдоподобно и понякога противоречи на здравия ни разум, пише той. И го обяснява така: при сложни ситуации връзките между причина и следствие са още по-сложно преплетени, често раздалечени по място и време. Понякога микросъбития могат да имат огромно въздействие, а това не изглежда логично. Но според Рен правдоподобността често е лош съветник. Той напомня, че поредица от правила, които са логични в ежедневието, в сложна ситуация могат да ни заведат в грешна посока. Затова и твърдения, които на пръв поглед звучат като истина, на втори поглед се оказват грешни.
3. Бъдете особено критични спрямо информации, които изглежда само потвърждават това, в което вече вярвате или смятате за правилно.
4. Бъдете критични спрямо твърдения, които дават генерални преценки, изключват априори определени групи или идентифицират самите Вас като член на особена група.
5. Използвайте възможностите на интернет като важен източник на информация и комуникация, но си давайте постоянно сметка за рисковете и изкривяванията, които допускат виртуалните канали.
6. Внимавайте на кого вярвате, когато става думи за теми, изискващи дълбинни знания. Ортвин Рен пише: "По много от темите, по които публично се дискутира, често нямаме личен опит, нито възможност за сравнение. Как оценяваме тогава? Често интуитивно, на базата на белези, които нямат нищо общо с аргументацията".
7. Ако трябва да вземете някакво решение, недейте да смесвате две теми – „знание за последиците, които следват от всяко действие“ и „желани последици“. Ако съдим за достоверността на дадено знание според това, което си пожелаваме, няма как да не бъдем разочаровани.
8. Пазете се от две крайности, когато става дума за ценности, приети за канон в обществото: етичният произвол и културната изолация. Етичният произвол приема, че всичко е възможно. Животът в едно общество обаче изисква общи ориентири, върху които човек може да се опре. Без тези ориентири нараства чувството за несигурност и страх. Плуралистичното общество не изключва необходимостта от общ морален канон. Другата опасност е човек да приеме своите морални ценности за абсолютна същност и душа на обществото. Наблюдавайте себе си, съветва Рен, особено ако принадлежите към мнозинството, дали тази убеденост във вашите норми не изключва други групи.
9. Ангажирайте се политически! Политическият ангажимент е действена противоотрова срещу пост-демократичните тенденции в обществото. Признаци на пост-демократичното общество са отказът да се приемат политически обвързващи решения, нарастващата апатия, засилването на ролята на авторитарни личности. Ангажиментът означава повече гражданско участие, по-въздействащо изказване на лични мнения, по-жизнена социална общност.
10. Участвайте активно в изграждането на прозрачна и справедлива култура на отношенията в политиката, обществото и икономиката и подпомагайте необходимите за това политически иновации. Ние имаме нужда от повече готовност да приемем съществуващите конфликти и да търсим справедливи решения и компромиси между съществуващите отделни групи, смята авторът.
Рен е оптимистично настроен, че ние имаме необходимите демократични ресурси да живеем във времена на несигурност. Но той има и радикални идеи. Може би най-впечатляваща от тях е тази, че „имаме нужда от нов разказ за самите себе си, от нова идея, от отговор на въпроса какво означава добър живот“. Ето един от аргументите му:
„Може би основният разказ за човечеството на път да приключи. В продължение на векове родителите са казвали на децата си: "Един ден трябва да имаш по-добър живот". (...) Дядо ми например е бил беден фермер, баща ми е бил учител, аз съм професор. Може би ние сме поколението, което е достигнало върха. Може би след нас нищо повече не трябва да идва! Виждам това в моите деца, които казват: "Татко, аз не искам да бъда като теб. И не искам твоя баланс между работа и личен живот."
Форум