Сметката за България по договора с турската газова компания „Боташ“ може да достигне до 6 млрд. лева. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков в парламента в четвъртък.
Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 г. при служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев и предвижда България да плаща на Турция около 1 млн. лева на ден такса за пренос на природен газ. Таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не, а срокът на договора е 13 години.
Договорът не може да се прекрати, освен ако България не плати цялата сума – около 4 млрд. лева. Но заради заложеното в договора повишение на таксата в зависимост от инфлацията сметката може да стигне до 6 млрд. лева до края на срока му, каза Станков в четвъртък.
От тази сума 1,2 млрд. лева ще се плащат за капацитет, който България не може използва дори ако внася максималните допустими количества по договора – нещо, което тя не прави.
Причината е, че страната плаща за внос на 1,85 млрд. куб. м газ годишно, но в същото време може да разтоварва в Турция до 14 танкера – едва 1,3 млрд. куб. м на година.
„Купили сме си винетка за камион за магистрала, на която могат да карат само леки коли“, каза Станков.
В изслушването участваха още бившата директорка на „Булгаргаз“ Деница Златева, бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов и директора на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов – ръководни фигури в българската енергетика към момента на сключването договора през 2023 г., които имат роля в договарянето му.
Те отрекоха президентът Румен Радев да е оказвал натиск за сключването му – предположение, което по-рано беше изказано от депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев. Те казаха, че са дали обяснения пред ДАНС за договора, но не са питани и не са свидетелствали за натиск при сключването му.
От изслушването стана ясно още, че:
- Предварително споразумение с „Боташ“ е подписано на 24 декември 2022 г. в Турция. Под него стои подписът на Росен Христов, вместо на тогавашната шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева, каквото е изискването – нещо, което вече беше известно. Сега той обясни това като каза, че тя е трябвало да си хване самолета за България, а той е пътувал с кола и е можел да остане и затова го е подписал той. В „Булгаргаз“ са научили за подписа на министъра под документа, след като са го получили от „Боташ“.
- Досега България е внесла общо 6 танкера втечнен газ по договора. Това се разбра от думи на Деница Златева, с които тя отговори на критиките, че България не внася почти никакви количества газ по договора с „Боташ“. Съгласно условията на договора страната има право да доставя 14 танкера на година.
- България е провеждала срещи с представители на Унгария, Словакия, Молдова и Австрия, на които е предложила да преотстъпи резервиран капацитет за пренос на газ, който не ползва. Но те, по думите на Жечо Станков, са отказали с аргумента, че това би било икономически неизгодно, дори ако България предложи намаление на цената до 30%.
По време на изслушването бяха повторени и факти, които станаха известни по време на заседанията на временната комисия в парламента през 2024 г., която трябваше да установи фактите около подписания договор. Сред тях е това, че договорът изобщо не е бил представен на министрите от кабинета на Гълъб Донев, преди те да го одобрят – тоест одобрили са нещо, което не са чели.
Преговорите с „Боташ“ за договора са включвали две срещи в Истанбул на 22 и 24 декембри 2022 г. и писмена кореспонденция, казаха още участниците в изслушването.
Депутатите отправиха повечето си въпроси към Деница Златева и Росен Христов. Владимир Малинов – единственият от тримата, който сега заема същия пост, както при сключването на договора, отговори само веднъж. Неговият подпис стои под отделно тристранно споразумение, с което на „Боташ“ се предоставя достъп до българската газопреносна мрежа.
Златева защити договора, но каза, че „Булгаргаз“ е предложил различни условия, които не са влезли във финалното споразумение.
Христов определи изслушването като политическа атака и се закани да заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
„Това е политическо преследване, а не опит да се разбере договора с „Боташ“ и да се подобрят условията“, каза Христов.
"Аматьорска корупция"
Изслушването в четвъртък се проведе беше по предложение на Делян Добрев от ГЕРБ.
Той определи сключването на договора като „или е най-аматьорската възможна работа, която могат да направят едни абсолютно некомпетентни хора, или най-голямата корупционна сделка“.
„Отишли – кой с кола, кой със самолет – и подписали“, каза Добрев. „Аз съм убеден, че този договор не може никой нито да го предоговори, нито да го прекрати.“
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, който също беше предложил изслушване за договора с „Боташ“ определи договора като „или аматьорско изпълнение, или корупционно, или аматьорска корупция“.
„Надявам се това изслушване да са го гледали в прокуратурата, КПКОНПИ и ДАНС и директно да дойдат на изхода да чакат тези тримата“, каза той, като посочи Христов, Златева и Малинов.
Мирчев каза също, че отговорност трябва да носи президентът Румен Радев, защото договора е сключен от назначено от него служебно правителство.
Критики към сключването на договора изказаха и депутати от „Възраждане“, „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски, БСП, ДПС-ДПС на Ахмед Доган, ИТН и МЕЧ. Само Ивелин Михайлов от „Величие“ защити президента Румен Радев като каза, че изслушването е „това е политически трибунал с цел отстраняване на бъдещ опонент“.
Споразумението с „Боташ“ отдавна е обект на критики от експерти и политици, които казват, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за внос на руски газ в България и в Европа.
През 2023 г. беше създадена временна парламентарна комисия, която да провери договора. През април 2024 г. парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Няма информация какви проверки са започнали те, на какъв етап са и какви са резултатите от тях.
Форум