Д-р Надежда Георгиева специализира обща медицина в държавна болница и от няколко години работи поне на две места, за да с издържа. Но когато завърши специализацията си, вероятно ще смени сферата, докато условията в медицинския сектор не се променят.
“Всеки ден се чудя за какво го правя и вече не помня защо съм лекар”, казва тя. Колегите ѝ се чувстват по същия начин и много от тях обмислят да емигрират.
“Абсолютно всички са в депресия, всеки е на изнемогване, почти никой колега не се радва на това, което прави, и ако то все още му носи някакво удоволствие, това са много малко хора”, добавя Георгиева. “Но никой от нас не го прави за пари”.
Думите ѝ идват на фона на продължаващите повече от месец протести на млади лекари и медицински специалисти. Те настояват за регламентирани по-високи възнаграждения и подобряване на условията на труд. Например:
- минимална заплата от 150% от средната заплата за страната
- санкции за директорите на болници, които не спазват това изискване
- по-добре платен нощен труд
Темата стигна до парламентарната здравна комисия в сряда. Там изказване на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов "взриви" разговора с реплика към младите лекари: „Ако вие не работите тук [в България], ние ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“.
Последваха масово недоволство и искания за оставката му. Йорданов каза, че се извинява, но и че не намира нищо обидно в думите си. Според него те са извадени от контекст.
От срещата с депутатите резултатът е, че председателят на комисията Костадин Ангелов (ГЕРБ) обеща консенсусен законопроект до края на юли в отговор на исканията на младите лекари и специализанти. Какво би съдържал той обаче не каза.
Министерството на здравеопазването (МЗ) казва, че в момента не може да се меси в начина, по който болниците - търговски дружества, определят размера на заплатите по трудов договор. Свободна Европа прати въпроси, свързани с протестите, но отговор засега няма.
Според д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването в първия кабинет на ГЕРБ, не само че държавата трябва да чуе исканията на младите лекари, но е нужна цялостна промяна в българското здравеопазване.
“Всичко това се отразява зле на цялата здравна система, демотивира хората, отблъсква ги от лечебните заведения и ги кара да си търсят препитание в чужбина”, казва пред Свободна Европа д-р Стойчо Кацаров, бивш служебен здравен министър и председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Защо протестират младите лекари и има ли изход?
Какво искат лекарите и какво получават
Георгиева е специализант по обща медицина. През последните години, в които веднъж е прекъснала специализацията си, ѝ се налага да работи на по две-три места едновременно. Основното ѝ работно място е в спешно отделение.
Казва, че ѝ се полагат 21 дни отпуск годишно, но за да се възползва от тях, трябва задължително да намери кой да я замества.
“Когато започвах в спешното преди пет години, заплатата ми беше 1300-1500 лв. бруто, след това я увеличиха и сега е 2300 лв.", казва тя.
За повечето специалности заплатите, предвидени за специализантите в Наредба 1 на МЗ, се равняват на около 2,5 минимални заплати, както е и в случая на Георгиева.
Но възнагражденията на специализантите невинаги са съобразени с наредбата. Те се определят от директорите на лечебните заведения, както е за всички останали лекари и медицински специалисти. Това е така, защото "като самостоятелно юридическо лице всяко лечебно заведение има разработени свои правила за работна заплата, въз основа на които се начисляват работните заплати на работещия персонал, като възнагражденията са съобразени с финансовото състояние на съответното дружество", пише МЗ в позиция отпреди седмица.
Специализантът може дори да не получава нищо за работата си. Това се получава, когато не успее да намери специализация - държавна поръчка, при която таксите се плащат от министерството. Тогава или си я плаща сам, или сключва тристранен договор с втора болница, на която първата плаща, за да обучи специализанта, докато той самият не получава заплата.
На практика колко се занимават с теб е въпрос на късмет или на това колко си упорит
По думите на Георгиева на теория винаги има кой да обучава специализантите. "Но на практика колко се занимават с теб е въпрос на късмет или на това колко си упорит", добавя тя. "Също зависи от човека, от когото се учиш, защото някои хора не са много навити да си дават занаята" - искат да задържат позицията си възможно най-дълго, казва Георгиева.
Заради това, което описва тя, млади лекари и медицински специалисти искат законов регламент - минималната заплата за специализант да е 150% от средната за страната през последните 12 месеца (в момента тя е 2 443 лв), минимум в заплащането на нощен труд на час, глоби за директорите на болници, които се спазват правилата и таван за лекарските заплати до 10 минимални за страната за съответната година (1077 лв. за 2025 г.).
"Втора категория лекари"
Според експертите една от основните причини за положението на специализантите е начинът, по който е организирано финансирането на болниците и дейностите, които се извършват в тях.
"Нашето здравеопазване е на принципа парите следват пациента", казва Константинов. "Системата е направена така, че се ценят лекарите, които могат да доведат пациенти, да осигурят приходи на здравното заведение".
Това по негови думи прави специализантите "втора категория лекари".
Кацаров добавя, че това се получава, тъй като Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) не признава специализантите за "изпълнители" на медицинска помощ и така не може да финансира болниците за леченията, извършвани от тях.
Много малко са болниците и директорите, които искат да инвестират в даден човек, за да се научи той и след това да е от полза за болницатаСтефан Константинов
Според двамата експерти новозавършилите лекари обикновено не представляват особен интерес за болниците и са наемани, за да покриват графика през почивни дни, да вземат нощни смени, да вършат неща, които са непривлекателни за останалите лекари, да заместват медицински сестри или просто да им се плаща много по-малко, отколкото на останалите лекари.
"Много малко са болниците и директорите, които искат да инвестират в даден човек, за да се научи той и след това да е от полза за болницата", добавя Константинов. "Много по-добре е да го изчакаш да изкара специалност и след това да го придърпаш и да видиш, че върти пациенти и ще носи пари".
Какво може да се направи
На кръглата маса в парламента в сряда студенти и специализанти изложиха пред представители на изпълнителната и законодателната власт основни свои искания.
Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ каза, че изпълнението на всяко едно от исканията би означавало преминаване към планова икономика и би забавило здравната реформа в страната. Но ден по-рано обеща, че до 28 юли работна група с участието на младите лекари ще бъде изготвен общ законопроект.
При дадената от него времева рамка това значи на практика, че темата се отлага най-рано за есента - парламентът обикновено е във ваканция през август.
Според Константинов е нужна не кръпка в закона, а цялостна промяна в здравеопазването, с която да бъде преосмислен начинът, по който функционират болниците - "дали това са едни най-обикновени търговски обекти, които са създадени, за да изкарват печалба, или са структури, които трябва да се погрижат населението да е здраво и да може да работи".
На първо време обаче бившият министър казва, че държавата трябва да се вслуша в исканията на лекарите за достойно заплащане така, както го е направила и в други сектори - като градския транспорт в София или в МВР.
Според Кацаров обаче държавната намеса в определянето на възнагражденията не е правилният подход.
"Заплатите са предмет на свободно договаряне, търсене и предлагане, просто трябва да създадеш подходящите условия", казва той. "Другият недостатък е, че ако се определи със закон, всички ще получават една и съща сума. Това не е добре за която и да е сфера - възнаграждението не е просто средство за препитание, то е стимул за по-добра работа".
Форум