Сола се буди в болница, препълнена с пострадали от опустошителното земетресение, което разтърси източната част на Афганистан.
След като идва в съзнание, младата жена е информирана, че осем членове на семейството ѝ са загинали в силното нощно земетресение с магнитуд 6,0 на 31 август.
То отне живота на над 2200 души, предимно в отдалечената планинска източна провинция Кунар, близо до Пакистан. Властите в бедната и опустошена от война страна призоваха другите държави да изпратят хуманитарна помощ.
Тя беше спряна, след като талибаните взеха властта през 2021 г. Оттогава само Русия е признала официално тяхното правителство. Някои хуманитарни организации продължават да опитват да поддържат контакти с местните хора въпреки препятствията, поставени от управляващите.
„Не знам кой ме доведе тук“, каза Сола, която даде само първото си име, пред Радио Азади на RFE/RL от болничното си легло в провинциалната столица Асадабад.
„Нямам никого до себе си (...) Имах семейство, имах дом, но сега не знам къде ще отида и какво ще правя“.
Мъжете от семейството ѝ, от които зависи малкото ѝ свобода на движение извън дома, също са загинали при земетресението. А заради суровите ограничения, които режимът на талибаните въведе за жените през последните четири години, Сола и много други пострадали като нея няма как да получат адекватна медицинска помощ.
„Тук няма жени лекари“, каза Сола. „Имам наранявания по части от тялото си, които не мога да покажа на мъже лекари.“
Това са част от причините, поради които според експерти жените и момичетата са сред най-засегнатите от бедствието и понасят „най-тежкия удар“.
Най-опасните забрани
Откакто взе властта през август 2021 г., радикалната ислямистка група ограничи крайно свободата на движение на жените и момичетата, начина, по който могат да се появяват на публични места, и правото им да работят и учат.
Някои от забраните директно застрашават живота и здравето на много жени. Първо талибаните забраниха те да бъдат лекувани от мъже на фона на недостига на женски медицински персонал, а след това през 2024 г. забраниха на жените и да следват медицинско образование или да се явяват на заключителни изпити за медицинско обучение.
Жените също така не могат да напускат домовете си или да ползват обществен транспорт без мъжки настойник. Вследствие на това те прекарват значително повече време на закрито, което ги поставя под по-голям риск при земетресения.
Пълни болници, но без жени
Тъй като в региона, както и в останалата част на страната, почти няма жени лекари, много от пострадалите жени няма да получат медицинска помощ достатъчно бързо, каза афганистанския лекар Абдул Каюм Рахим пред Радио Азади.
„Земетресенията са въпрос на минути и секунди, забавянето при евакуацията може да доведе до повече жертви сред жените“, каза Рахим.
„Хората в селата знаят, че в болниците няма достатъчно женски персонал и не смеят да заведат ранените жени и момичета в здравните заведения. Семействата се опитват да лекуват леко ранените жени на място, вместо да ги заведат в болница.“
Въпреки че повечето от над 3000 ранени, които са докладвани досега, са жени и деца, директорът на болницата в провинция Кунар каза, че в момента там са хоспитализирани само 13 жени, докато броят на хоспитализираните мъже е 67.
Местен жител разказа пред Радио Азади, че бременната му съпруга е претърпяла спонтанен аборт, след като не е получила подходящо медицинско лечение след земетресението.
„Когато настъпи земетресението, тя раждаше и нещата се развиха много зле“, каза той. „Сега тя е в държавна болница, но не се е възстановила и състоянието ѝ е същото като преди. Причината е, че няма жени лекари и лекарства.“
Според жена лекар от Кабул, която наскоро говори пред Радио Азади, в отдалечените райони често има само акушерки или медицински сестри. В някои райони няма нито едното, нито другото.
„Този остър недостиг е принудил много семейства да транспортират ранените си жени и момичета до град Джалалабад, най-близкия градски център“, каза пред RFE/RL емигриралата афганистанска активистка за правата на човека Нилофар Аюби.
„Въпреки това, болниците в Джалалабад са претоварени и се борят със същия недостиг на основни консумативи и сериозен недостиг на женски медицински персонал.“
Условията в Кунар
Усилията за оказване на помощ бяха допълнително затруднени от силни вторични трусове, включително с магнитуд 4,7 в четвъртък, друг с магнитуд 5,6 ден по-късно, както и нов трус от 5,2 по Рихтер в събота.
Неотдавнашните наводнения в региона и неравният терен също затрудняват спасителните операции. В някои райони селяните опитват да разчистят развалините с голи ръце, търсейки оцелели.
Хиляди хора спят на открито и се борят да получат достъп до храна, питейна вода и подслон.
„Ние сме седем семейства, които живеем заедно под една палатка“, каза афганистанецът Вазир Хан, загубил 10 членове на семейството си при земетресението. „Нямаме подходящ подслон.“
Повечето от загиналите са погребани в набързо изкопани гробове. Но някои остават непогребани поради големия брой жертви и липсата на оборудване.
„Снощи седяхме под палатката, прегърнали децата си, с три тела до нас“, каза Хан.
Предишните земетресения
Това е третото голямо смъртоносно земетресение в Афганистан, откакто талибаните се върнаха на власт.
През юни 2022 г. силно земетресение разтърси провинциите Пактия, Пактика и Хост. Според Международния спасителен комитет в Хост по това време, жените и момичетата са били най-засегнати от земетресението.
Година по-късно в провинция Херат около 1500 души според ООН загинаха при земетресение, като според УНИЦЕФ жените и момичетата съставляват по-голямата част от жертвите. Според талибаните окончателният брой на жертвите тогава е бил 4000 души.
На 2 септември ООН Жени Афганистан изрази опасение, че реакцията на властите този път – от спешна медицинска помощ и грижи до безопасно подслоняване и защита, отново няма да даде приоритет на жените.
„Жените и момичетата отново ще понесат най-тежкия удар от това бедствие, затова трябва да се уверим, че техните нужди са в центъра на реакцията и възстановяването“, каза специалният представител на ООН Жени Афганистан Сюзън Фъргюсън.
„Това включва подкрепа за жизненоважната работа на жените хуманитарни работници – в противен случай жените и момичетата могат да пропуснат животоспасяваща помощ или информация в следващите дни.“
Форум