В България има съоръжение, което причинява два различни проблема в двата си края. То причинява безводие в един регион, който исторически винаги е бил добре водоснабден.
Историята е и за бездействието на властите, които години наред отказват да сменят компрометиран водопровод, за което ги молят местните хора.
"Дворът ни цяло лято беше във вода. Буквално до кокалчетата газехме във вода и кал", разказва Изабела Плачкова пред Свободна Европа.
Тя живее в троянското село Орешак, област Ловеч. Имотът ѝ е един от многото там, които са наводнени заради стар и спукан водопровод.
Проблемът се появява още през април и продължава през цялото лято въпреки жегите. Само на нейната улица къщите, които се наводняват заради спуканата тръба, са общо четири.
"Дворът ми беше като езеро", допълва картината нейният съсед Банко Банков, който също е сред засегнатите.
За разлика от имота на Плачкова, в който проблемът се появява сега, неговият се наводнява вече повече от 25 години.
"Оплаквал съм се на всички възможни инстанции заради този водопровод. Но те не искат го оправят", оплаква се Банков пред Свободна Европа.
На около 70 километра от там проблемите на Виктор Петров са точно в другата крайност. Той живее в Плевен, градът в който чешмите работят само по няколко часа на ден.
"Пречи на нормалния живот, съобразяваме всичките си планове с това, че вечер в един определен час трябва да си си вкъщи, за да хванеш пускането на водата. Не можеш да пуснеш пералня заради налягането, нищо", казва той.
Парадоксалното е, че Плачкова, Банков и Петров говорят за една и съща вода. Тази, която наводнява къщи в Орешак, е същата, която не успява да стигне до чешмите в Плевен. Защото спуканата тръба, която изтича в дворовете на хората в старопланинското село, е именно тази, която трябва да доведе вода за седмия по големина град в България.
Става дума за магистралния водопровод "Черни Осъм", по който се водоснабдява Плевен. Градът няма други по-важни водоизточници, но въпреки това водата е оставена просто да изтича в земята.
На този фон вече трета поредна година жителите на Плевен са на режим. И въпреки че е известно, че загубите по трасето са огромни, никой не планира подмяна на именно този водопровод.
Вместо това управляващите планират да налеят стотици милиони в строителството на нов язовир с неясен хоризонт на приключване.
Откъде идва водата
Магистралният водопровод "Черни Осъм" е основната връзка, по която се осигурява вода за цялата Община Плевен.
Той също така е и основният довеждащ водопровод за Ловеч, където също от десетилетия регулярно има воден режим. Въпреки че по-рядко е в новините, в града и към днешна дата продължава да няма нормален достъп до вода.
Въпросният водопровод за двата северни града е дълъг над 70 км, като тръгва от Стара планина в района над селата Орешак и Черни Осъм, където е вододайната зона, а след това минава през Троян и Ловеч, за да стигне накрая до Плевен. Най-голямо количество от водата по него отива именно за Плевен.
Тръбата е построена през 1969 г. и по данни на самите ВиК дружества, които отговарят за нея, е в много лошо състояние - ръждясала, изтъняла и пробита на много места.
Редовно се съобщава за аварии по нея, като включително засегнатите жители на Орешак казват, че са подавали десетки такива сигнали. Но пред Свободна Европа те разказаха, че авариите се отстраняват на парче и често - некачествено.
По думите на Банков след един от многото му сигнали от местното ВиК дружество вместо да решат проблема, са изкопали ров до съседното дере и са оставили питейната вода от авариралата тръба да се излива в него. Банков казва, че заради изтичащата се свободно в двора му вода, къщата му е застрашена - основите са влажни, по стените има мухъл.
Въпреки че официално експлоатационният период на въпросния спукан водопровода изтича през 2019 г. - по време на управлението на третия кабинет на Бойко Борисов, никой не предприема действия за неговата навременна подмяна.
Едва през 2020 г. започва дискусия за нуждата от реконструкция. Тогава експерти от ВиК дружествата в Плевен и Ловеч изготвят анализ, според който участъците в двете области могат да бъдат подменени за общо 180 млн. лева.
Но правителството, което в лицето на регионалното министерство (МРРБ) е собственик на водопровода, така и не изготвя конкретен проект. Действия няма и всичко приключва с размяна на писма между институциите.
Освен че изтича, водата се и краде
Има и още нещо. Експерти и политици казват, че освен че е оставена да изтича от спуканата тръба, част от водата за Ловеч и Плевен също така просто се краде.
Още през 2023 г. бившият регионален министър от ГЕРБ Николай Нанков казва, че на този водопровод има "над 1000 незаконни включвания". Това означава, че над 1000 физически лица или предприятия ползват водата, без да я плащат и без да имат право за това.
По думите на Нанков тогава това се равнява на "52% водозагуба". Свободна Европа попита МРРБ и двете ВиК дружества в Плевен и Ловеч дали тези данни са верни и към днешна дата, но не получи отговори.
Темата за кражбите по водопровода "Черни Осъм" беше повдигната и на едно от последните заседания на Общинския съвет в Ловеч. Там беше обсъден доклад на местното ВиК дружество, в който обаче няма "и думичка дали е извършена проверка за незаконни присъединявания".
"Има незаинтересованост, която буди определени съмнения", каза общинският съветник от ПП-ДБ Младен Близнаков.
Преди дни депутатът от същата коалиция Свилен Трифонов съобщи, че е подал сигнал до прокуратурата, за да установи дали и в какъв размер има кражби по водопровода. До момента все още няма отговор.
Като няма работещ водопровод, да си построим язовир
На фона на всичко това проект за подмяна на водопровода продължава да няма. Той липсва, въпреки че през ноември миналата година кметът на Плевен Валентин Христов каза, че намеренията на местната управа са първо да бъдат намерени пари за ремонт на магистралната ВиК мрежа и след това - поетапно да се подменя вътрешната. Това така и не се случи.
Вместо това правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН сега предлага решение, което е изключително дългосрочно - строеж на нов язовир. Едва като част от този строеж се предлага и подмяна на съществуващия водопровод "Черни Осъм".
Идеята за изграждане на язовир "Черни Осъм" всъщност не е нова. Тя е още от времето на комунистическия режим, но проектът е спрян след протести на местните хора. Оттогава идеята периодично се съживява всеки път, когато ситуацията с безводието в Плевен ескалира, а след това отново затихва.
Предложението е съоръжението да бъде построено в Троянския Балкан над Орешак, на 18 км южно от Троян. Както е посочено и в документите, подготвени от МРРБ сега, язовирът би попаднал в две защитени зони.
На 4 септември министерството пусна обществена поръчка за прединвестиционни проучвания за строежа на язовира. Прогнозната цена само за тези предварителни проучвания е над 2 млн. лв. с ДДС.
В поръчката освен строежа на язовир с прилежащ тръбопровод през Троян, Ловеч и Плевен и пречиствателна станция, е включено и изграждането на два броя малки веца.
Строежът на всички тези сложни съоръжения ще отнеме най-малко 10 години по думите на бившата регионална министърка Виолета Коритарова. Сегашният регионален министър Иван Иванов оспори това, като каза, че с новите технологии подобни обекти стават за 3-4 години.
Опитът на България обаче сочи точно обратното - строежът на язовир "Луда Яна" започна през 2016 г. и въпреки че официално е завършен, и до момента не може да заработи.
Затова и от опозицията казаха, че вероятно изграждането на новия язовир за Плевен ще се проточи най-малко 10 години и разкритикуваха идеята като твърде дългосрочна.
Има и още една причина за критиката - цената на проекта. Според директорката на държавния "ВиК холдинг" Ирена Георгиева ще са необходими около 380 милиона лева за строежа на язовира и пречиствателната станция към него.
Но по думите на общинския съветник в Плевен от опозиционната "Единение" Чавдар Христанов сумата според оценки на строителни специалисти вероятно ще достигне 800 милиона лева.
Критика към идеята изразиха не само от опозицията, а дори и хора от ГЕРБ като бившия регионален министър Николай Нанков.
"Първо и най-важно е да бъде подменена проблемната ВиК мрежа в Плевен", написа Нанков във Фейсбук. "В дългосрочен план аз лично не съм оптимист за бъдещето на язовир "Черни Осъм" – защото познавам нагласите на местната общност, а и би отнело повече от 10 години неговото изграждане", добави той.
А какви са нагласите на местните? Те са твърдо против, казва Изабела Плачкова от Орешак. Преди около седмица жители на селото и съседния Черни Осъм се събраха на дискусия и протест срещу плановете за строеж на язовир.
Най-големите притеснения на хората са свързани с изпълнението на строежа - че той може да бъде направен некачествено, да увреди природата, да отблъсне туристите и дори евентуално да застраши живота на местните хора. Но го има и съмнението как ще бъдат похарчени парите за него.
"Всичко е ала-бала. Всичката работа не е, за да се построи язовир, а за да се вземат нерегламентирано пари", казва Банко Банков.
Според местните трябва да се отделят пари за много по-евтините и по-бързи алтернативи, каквато е ремонтът на съществуващите тръби - вътре в Плевен и Ловеч, и на магистралните от Стара планина.
Но настроенията на местните не са оптимистични.
"Нямам надежда, тежко им и горко на младите. Моята е изпята", казва 83-годишният Банко Банков.
Обратно в Плевен, 26-годишният Виктор Петров разказва, че близките и приятелите му там също не са оптимисти. По думите му едно от нещата, които обсъждат хората в града е дали водната криза няма да ги накара да го напуснат.
"Ако видим, че този проблем не се решава, защо да оставаме", пита се риторично Петров.
Форум