Коалицията, която управлява страната, промени бюджета за 2026 г., за да отговори на масовите протести. Но след внимателен прочит се вижда, че мерките, които ядосаха хората, само са отложени с една година.
Управляващите казваха, че проектът за бюджет, който публикуваха през ноември и почти приеха, е „единственият възможен“. Но той предизвика масови протести, и правителството го оттегли.
В петък вечерта кабинетът публикува нов проект. Управляващите казват, че с него „основни искания на протеста са изпълнени“. Но според опозицията това е „опит за прикриване на проблемите чрез фасадни промени“.
Новият проект за бюджет на пръв поглед наистина не съдържа предложенията, срещу които много хора протестираха:
- Не се предвижда увеличаване осигурителните вноски за пенсия през 2026 г.;
- Не се предвижда удвояване на данъка върху дивидента;
- Увеличаването на разходите за заплати в държавния сектор е 10% през 2026 г.
Но има уловка. Всичко това може да се промени през 2027 г.
Средносрочната бюджетна прогноза, която съдържа плановете на управляващите за финансовата политика в следващите три години, предвижда ръст на вноските за пенсии с 1 процентен пункт от 2027 г. и с още 2 пункта от 2028 г. Тоест предложението от предишния проект за бюджет не отпада, а само се отлага.
Планът разходите за заплати в държавния сектор да се увеличат с 10% също се отнася само за 2026 г. Ако не се променят законите, които залагат автоматични механизми за увеличение, през 2027 г. те пак ще се прилагат. Това може да доведе дори до по-голям скок, защото ако увеличаването на заплатите изостава през 2026 г., през следващата ще трябва да се навакса.
„Тази рамка изглежда малко по-добре от другата, тъй като [предвижда] с една идея по-ниски разходи и не се вдига данъкът веднага“, каза пред Свободна Европа икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Но ако се излезе от това сравнение и проектът се разглежда сам по себе си, той предизвиква също толкова критики, добави той.
Имаме траектория на постоянен дефицит и на покачващ се дългПетър Ганев
„Имаме траектория на постоянен дефицит и на покачващ се дълг“, каза Ганев. „Няма как да имаш такава [бюджетна] рамка, без в крайна сметка да се наложи да вдигаш данъци.“
Пауза вместо отмяна
Едно от предложенията в първия проект на управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ за бюджет, което предизвика най-много критики, беше това за увеличаване на осигурителната вноска за пенсия с 2 процентни пункта.
След масовите протести управляващите се отказаха от плана да увеличават вноската за пенсия през 2026 г. Но увеличение все пак се предвижда.
В средносрочната бюджетна прогноза е записано, че вноската ще нарасне с 1 процентен пункт от 2027 г. и с още 2 процентни пункта от 2028 г.
Този документ не е със сила на закон и плановете за увеличаване на осигуровките в него не се изпълняват автоматично, а ще трябва да се гласуват с бюджетите за съответните години. Но очертава политиката на правителството.
Критики имаше и срещу плана за увеличаване на максималния осигурителен доход.
Оттегленият проект за бюджет предвиждаше той да се увеличи от 2111 евро сега на 2352 евро през 2026 г. Сегашният проект също предвижда ръст, но малко по-малък – 2300 евро през 2026 г. Плановете за следващите години се запазват – 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро от 2028 г.
Плановете за минималната работна заплата и минималния осигурителен доход се запазват – новият проект предвижда те да достигнат 620 евро през 2026 г.
Отпада идеята за удвояване на размера на данъка върху дивидента, който беше заложен във вече оттегления проект.
Отпада и друго предложение, което срещна критики от бизнеса – за въвеждане на единен държавен софтуер, с който НАП да следи всеки търговец.
Държавните заплати растат
Първият проект на управляващите за бюджет за 2026 г. беше критикуван и заради заложения ръст на разходите за заплати в държавния сектор. Той се отнасяше и за работещите в т.нар. силови структури – полиция, армия и служби, които получиха сериозно увеличение на заплатите и през тази година.
Управляващите казваха, че тези заплати се увеличават, защото така предвижда законът. В новия си проект обаче те предвиждат отпадане на автоматичните механизми за увеличение на заплатите в определени сектори.
Вместо това залагат увеличение на разходите за заплати в бюджетния сектор с 10%. Разликата всъщност не е голяма. Ето как изглежда промяната в числа в някои институции.
В първия проект за заплати в Министерството на вътрешните работи (МВР) бяха предвидени 2,175 млрд. евро, а в новия – 2,150 млрд. евро. За заплати в Министерството на отбраната (МО) в първия проект бяха заложени 1,434 млрд. евро, а в новия – 1,392 млрд. евро. За заплати в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в първия проект бяха заложени 145 млн. евро, а в новия – 151 млн. евро – тоест там има увеличение.
Според анализ на ИПИ увеличение с 10% на разходите за заплати в държавния сектор ще тежи на бюджета. Експертите на неправителствената организация смятат, че при очакван реален ръст на икономиката от 2,7% и инфлация от 3,5%, ръстът на разходите за персонал не трябва да надхвърля тези темпове, т.е. да бъде 5-6%.
Но има и друго. Заявката на управляващите е, че ще премахнат автоматичните механизми за увеличение на заплатите в някои сектори, но според текстовете в проектозакона за бюджета това се отнася само за 2026 г.
„Основният въпрос е какво правим през 2027 г. Тогава няма да го има този член и ако няма наистина промяна в закона, какво правим?“, каза Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ, пред Нова телевизия.
Формулите, заложени в закона, са обвързани със средната работна заплата.
„Тоест ако тази година леко сте изостанали, догодина ще наваксате и ще има още по-голямо увеличение“, добави Богданов.
По думите му това е заложена бомба в публичните финанси.
„Известно време казваха, че ще махнат тази бомба. Оказа се, че махането е просто отлагане с една година.“
Посоката е същата
Новият проект за бюджет на правителството на Росен Желязков предвижда същите нива на външния дълг като оттегленото предложение – 37,6 млрд. евро или 31,3% от БВП през 2026 г.
През следващите години също се очаква ръст – 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Максималният размер на дълга, който може да бъде поет през самата година, е 9,94 млрд. евро в сравнение с 10,44 млрд. евро в оттегления проект.
Заложеният дефицит е 3% от БВП през 2026 г. – колкото и в първия проект. За следващите две години управляващите очакват по-нисък дефицит – 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г.
Опозиционните партии „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ се усъмниха в тези числа. В отделни позиции, публикувани в понеделник, те посочиха, че според тях е нереалистично да се съберат част от заложените в бюджета приходи, което ще направи реалния дефицит по-висок от 3%.
Общият размер на разходите, заложени в новия проект за бюджет за 2026 г. са в размер на малко над 54 млрд. евро (45% от БВП). Това е с около милиард евро по-малко от оттегления проект. Разликата идва основно от заложени по-малко пари за капиталовата програма – например за инфраструктура.
Новият проект за бюджет запазва траекторията на „постоянен дефицит и на покачващ се дълг“, каза икономистът Петър Ганев от ИПИ. И това, по думите му, рано или късно ще доведе до повишаване на данъци и осигуровки.
„Разпусната фискална политика автоматично означава, че ти вземат повече от джоба. Просто е неизбежно“, добави той.
Опозиционната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) внесе вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков заради икономическата му политика. Очаква се той да бъде разгледан тази седмица.
По същото време се очаква да се проведе протест с искане за оставката на кабинета.
Форум