Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Иран "разговаря сериозно" със САЩ след заплахите му за подновяване на военни действия и на фона на струпването на военни сили на Щатите в Близкия изток.
Техеран "разговаря с нас и ще видим дали можем да направим нещо. В противен случай ще видим какво ще се случи", каза Тръмп през "Фокс" на 31 януари, добавяйки, че "имаме голяма флотилия, която се отправя натам".
Това изказване идва на фона на заплахата му, че ако Техеран не сключи споразумение с Вашингтон за ядрената си програма, ще стане обект на "много по-лоша атака". През юни 2025 г. САЩ бомбардираха три ключови ядрени обекта в Иран.
По-късно на 31 януари Тръмп коментира пред репортери на борда на президентския си самолет "Еър форс 1", че "те говорят с нас – говорят сериозно". Засега липсва яснота при какви обстоятелства биха могли да се провеждат подобни разговори.
Американският президент каза също, че Вашинготн не е информирал съюзниците си в региона за евентуални военни удари, позовавайки се на опасения за сигурността.
"Не можем да им кажем плана. Ако им кажа плана, ще бъде почти толкова лошо, колкото да ви кажа [на медиите] плана. Всъщност може да е и по-лошо", заяви Тръмп.
Междувременно най-високопоставеният ирански представител по въпросите на сигурността Али Лариджани каза, че работата по изготвяне на рамка за преговори със САЩ напредва.
"Противно на атмосферата за предстояща война, разпалвана изкуствено от медиите, изготвянето на рамка на преговори напредва", каза Лариджани, който в петък беше приет от руския президент Владимир Путин в Москва.
В събота Лариджани се срещна в Техеран с премиера и външен министър на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, който се опитва да посредничи между САЩ и Иран, предаде ДПА.
Тръмп зае твърда позиция срещу режима на аятоласите на фона на репресиите срещу антиправителствените протестиращи по улиците на Техеран и други градове в цялата страна през последните седмици.
Разрушени джамии и зловещо спокойствие. Как изглежда Техеран след потушаването на протестите
Масови протести започнаха в Техеран на 28 декември 2025 г., на фона на срив в стойността на иранската валута, съчетан с растяща инфлация.
Независимата организация за наблюдение на правата на човека в Иран HRANA, базирана в САЩ, е потвърдила смъртта на най-малко 5137 души, убити по време на репресиите срещу протестите. Очаква се броят на загиналите да се увеличи. Десетки хиляди демонстранти са били арестувани.
Някои наблюдатели твърдят, че фалитът на банката е допринесъл за икономическата буря, която предизвика масовите протести.
Снимки като тази, публикувани от фотографи, акредитирани да работят в Иран, подчертават завръщането към нормалния живот след насилието от последните дни. Но източници съобщиха за иранската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL) на 17 януари, че Техеран фактически е под военно положение, като хората биват спирани на случаен принцип и телефоните им се проверяват за връзки с протестите.
Джамията е била мястото на опит за покушение срещу аятолах Али Хаменей през 1981 г. По това време Хаменей е кандидат за президент, а сега управлява страната като върховен лидер на Иран.
Анализатори твърдят, че нападенията на джамии от протестиращите се дължат отчасти на факта, че много от тези религиозни сгради се използват като центрове за набиране и обучение на проправителствените милиции „Басидж“.
Някои казват, че друга причина за нападенията срещу джамии е ислямистката идеология, която е в основата на настоящото правителство на Иран.
Американските военни разположиха край бреговете на Иран военноморска ударна група, водена от самолетоносача "Ейбрахам Линкълн".
Заради блокирането на достъпа до интернет в Иран е трудно да се оцени броят на протестиращите, убити по време на масовите демонстрации, които изглежда са намалели през последните дни.
Американската организация за правата на човека HRANA твърди, че потвърденият брой на жертвите, включително и от страна на силите за сигурност, вече е 6563. Броят на жертвите, които все още се разследват, е 17 091, а арестувани са над 49 000 души.
Протестите в Иран започнаха в края на декември с искания към властите да предприемат действия за спиране на нарастващата инфлация. Впоследствие се стигна до безредии, които се разпространиха в цялата страна.
През последните години западните финансови санкции нанесоха сериозни щети на иранската икономика, което понякога водеше до улични вълнения на фона на покачващите се цени и недостига на жизненоважни стоки и енергийни доставки.
Настоящите вълнения се възприемат като най-голямото предизвикателство за ислямската република от нейното създаване през 1979 г.
-
Свободна Европа
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум