Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Данък труд" и 2 милиона ощетени в частния сектор. Защо бизнесът очаква фалити заради Бюджет 2026


Колаж на Светлин Наков, Драгомир Стойнев (БСП), Йордан Цонев (ДПС) премиера Росен Желязков, Бойко Борисов (ГЕРБ) и финансовата министърка Теменужка Петкова
Колаж на Светлин Наков, Драгомир Стойнев (БСП), Йордан Цонев (ДПС) премиера Росен Желязков, Бойко Борисов (ГЕРБ) и финансовата министърка Теменужка Петкова

Фалити, повече сива икономика, още по-малко инвестиции и бизнес, който ще напусне България. Това очаква да е ефектът от предложения бюджет за 2026 предприемачът Светлин Наков. Но не е само той. Защо държавата ще взима повече от бизнеса и работниците, за да дава повече на администрацията?

Ако една фирма не работи добре, то тя или трябва да се закрие, или да се реформира. Това е изборът пред всеки предприемач. Какво обаче става, когато и държавата реши да пречи на бизнес и работници?

Като сега - управляващите обявиха, че от 1 януари ще увеличат данъци и осигуровки за бизнеса и работещите в частния сектор. В същото време се вдигат заплати в държавнния сектор - на МВР, армията, съдебната система и др.

„Този бюджет е политика на репресиране на средната класа и стъпка към нейното унищожаване, защото тя явно е заплаха за управляващите, така си го обяснявам аз“, казва Светлин Наков, съосновател на академията SoftUni и предприемач.

Думите му са по повод проектобюджета за 2026 г. Той предвижда увеличение на разходите за държавната администрация, но без намек за реформа или съкращения, теглене на голям държавен дълг и в същото време - повишаване на максималния осигурителен доход, на минималната работна заплата (МРЗ) и на пенсионната осигуровка с 2 процентни пункта. Последните три мерки буквално бъркат в джоба на работещите в частния сектор и бизнеса.

Предложенията скараха управляващи и предприемачи - в сряда представителите на работодателските организации, които са част от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), отказаха среща с правителството и обявиха проектобюджета за „неадекватен“. Отказът на правителството да остави време за обсъждане на предложения бюджет беше определен като „съзнателно използван инструмент за заобикаляне на обществения дебат“.

Управляващите засега не дават индикации, че ще отстъпят, а напротив - защитават идеите си.

Но бизнесът предупреждава, че това ще доведе до криза. Ето защо.

Колко повече пари и от кого взима държавата

Всички граждани, заети в частния сектор, плащат данъци и осигуровки върху заплатата, която получават. Такива плащат и работодателите им - осигуровките, които държавата събира, са разпределени между тях и работниците.

Заетите в държавния сектор обаче не плащат осигуровки - т.е. това, което трябва да получават за пенсии и здравеопазване, отново идва от частния сектор.

Отгоре на всичко в България има сериозна дупка между сумата, необходима за изплащане на пенсии, и наличните за това средства. Разликата се плаща от държавния бюджет - т.е. от данъците и другите видове удръжки от частния сектор.

С проектобюджета за 2026 г. всички - без тези, които получават заплати от държавата, ще плащат повече на същата тази държава.

Ако вземем за пример МРЗ, за 2025 г. тя е в размер от 1077 лв.. След удръжките работникът получава 835 лв. Заедно работодател и работник внасят общо 445 лв. в бюджета на държавата.

Ако отправна точка е максималният осигурителен доход за 2025 г. - 4130 лв., това означава, че всеки месец работникът получава 3204 лв. в сметката си. Заедно с работодателя той внася 1706 лв. в държавата.

За 2026 г. държавата ще започне да взема повече от работодателите и работниците по два показателя. От една страна ще бъдат вдигнати праговете на осигуряване, а от друга вноската за фонд „Пенсии“ ще бъде повишена с 2 процентни пункта.

Така например МРЗ за 2026 г. ще се повиши до 1213 лв. (620 евро). Заедно работникът и работодателят ще внасят 566 лв. в държавата.

По данни на Българската стопанска камара (БСК) заради повишените ставки работник, който в момента е с брутна заплата от 1213 лв. (размерът на МРЗ за 2026 г.) догодина ще получава по-малко пари в сметката си след удръжките от държавата - т.е. мерките на управляващите ще го направят по-беден.

Максималният доход за 2026 г. е предвидено да бъде повишен до 4600 лв., което е със 170 лв. от предвиденото от настоящия кабинет преди по-малко от година. Това означава две неща – хората с по-високи доходи ще трябва да се осигуряват върху по-висока стойност и ще трябва да отделят повече пари за държавата върху тази по-висока стойност.

Най-големите повишения на заплатите ще бъдат за МВР, отбрана и съдебната система, които обаче от години са критикувани за начина, по който работят.

„Притеснителното е липсата на законност. Защото в този бюджет е заложено вдигане на заплати на полицаи, в съдебната система и т.н., но това са системи, които са катастрофално зле и не работят, които всъщност, доколкото виждаме политически се инвестира в тях, за да слушат управляващите“, казва Светлин Наков.

Според икономисти готвените промени ще имат основно един ефект – увеличаване на сивия сектор - т.е. повече хора ще започнат да се осигуряват върху по-малко пари, отколкото получават.

„Ще има хитрости – човекът, който е на пълен работен ден, сигурно ще мине на половин, ще му се намалят така осигуровките, а останалото ще му се даде на ръка“, казва още Наков.

2 милиона души са ощетени

Недоволство при внасянето на проектобюджет има всяка година - това не е ново явление. Недоволството срещу бюджета за 2026 г. обаче изглежда безпрецедентно.

Опозицията нарече предложеният бюджет „рекет“, „грабеж“ и „разхищение като за последно“.

Работодателските организации бойкотираха срещата на НСТС. Техните представители са изключително критични към предложенията.

Облагодетелствани са 500-600 хил., които работят в бюджетната сфера, а 2 млн. са ощетени, които работят в частния сектор
Васил Велев

„Облагодетелствани са 500-600 хил., които работят в бюджетната сфера, а 2 млн. са ощетени, които работят в частния сектор. Най-грешното решение в Бюджет 2026 е увеличаването на осигуровките. Това е данък труд“, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Организацията на иновативния бизнес БРАИТ, която с процедурни хватки беше изолирана от НСТС, нарече проектобюджета на правителството „наказание за коректните платци, вместо борба със сивия сектор“.

Бизнесът открито критикува и отказа на държавата да реформира и намали държавната администрация.

„Ние в бизнеса, като имаме трудности, ни се налага да съкращаваме хора, да обединяваме роли, караме хората да работят повече. Това е точно на моята глава, в моята фирма в момента и аз съм потърпевш“, казва Светлин Наков. Той казва още, че очаква 10% от фирмите да фалират още през следващата година.

Бизнеси ще напуснат България

Има по-хубави места за правене на бизнес, а нашата среда се влошава
Светлин Наков

Освен всички други проблеми, вдигането на данъци и осигуровки и липсата на сигурност как това ще продължи, прави Бългaрия още по-нежелана дестинация за инвестиции. По данни на БРАИТ нивата на инвестициите в момента са най-ниските след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.

„Ако продължат в годините да вдигат данъци и всичко остaнало, все повече бизнеси ще се изнасят от България, защото има по-хубави места за правене на бизнес, а нашата среда се влошава“, казва Светлин Наков.

Той признава, че за пръв път в живота си допуска напускането на страната, защото вижда път към авторитарна власт.

„За мен България крачи смело към авторитарна власт. По модела на руснаците, на Турция и други държави, където правата на гражданина, неговата свобода се ограничават все повече и повече, докато в един момент ставаме роби на управляващите и съответно във времето се засилват репресивните мерки“, казва Наков.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Форум

XS
SM
MD
LG