Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Моята страст". Якоб ван Бейлен, който събира и показва стари български килими


Якоб ван Бейлен
Якоб ван Бейлен

Той е от Нидерландия, но от години живее в България. И колекционира стари български килими. Близо 1000 автентични килима от колекцията му бяха показани на първия „Иглика Килим Фест“ между 1 и 3 август. Якоб ван Бейлен е човек на деня на Свободна Европа.

Над 1000 стари килима от всички български килимарски школи, събирани в рамките на повече от десетилетие. Това включва колекцията на 77-годишния Якоб ван Бейлен.

Той е от Нидерландия, но от години живее в България. Още от първия път, когато попада в страната, се запалва по българските традиции. А когато се мести за постоянно, открива старите български килими.

„Моята страст е културното наследство и живите традиции“, каза Ван Бейлен пред Свободна Европа.

В началото на август за пръв път почти цялата му колекция беше показана на открито в рамките на първия „Иглика Килим Фест“ – събитие, на което той е съорганизатор.

То се проведе в село Иглика, община Габрово, и събра хиляди хора.

„Много съм щастлив, защото много хора сериозно се интересуват“, каза още Ван Бейлен.

„Иглика килим фест“
„Иглика килим фест“

Якоб ван Бейлен е роден през 1948 г. в рибарско село близо до Хага, Нидерландия. Семейството му е голямо – той е едно от 9 деца. Още като дете се интересува от традициите на своята и на други страни. Иска да превърне това в своя професия.

„Много исках да уча културна антропология. Това беше моята мечта. Но хората около мен казваха: „Недей, няма хляб в това“, спомня си той.

В крайна сметка записва математика. Но още след първата година в университета интересът му към традициите се възражда и се насочва в конкретна посока.

Ван Бейлен е 19-годишен студент, когато за пръв път попада в България. Това се случва през 1967 г., когато той минава през страната на път за Индия, която е планирал да посети.

„Пътувах бавно, в голямата част пеша. Но защото пътувах бавно, имах време да срещна хора“, казва той. Тогава не говори български изобщо, но успява да се разбере с някои от хората, които среща, на френски и немски.

В крайна сметка се отклонява от първоначалния маршрут и прекарва две седмици в България. Оттогава идва всяко лято в продължение на години.

Още при първите си посещения в страната Ван Бейлен започва да се интересува от българския фолклор, учи народни хора, а след това ги преподава на любителска група в Нидерландия в свободното си време.

Последното му посещение преди падането на комунистическия режим в България е през 1985 г. – малко преди началото на насилието срещу българските турци, което комунистическите власти наричат „Възродителен процес“. Тогава, казва той, вижда отражението на държавната пропаганда върху много от познатите си и решава временно да спре да посещава страната.

Идва отново през 1993 г. като екскурзовод на хор от Нидерландия, който се занимава с фолклора на Балканите. В следващите години отново започва да посещава често в България. Участва в масовите протести срещу правителството на Жан Виденов през 1997 г.

А в Нидерландия, паралелно с работата си като издател на правна литература, започва няколко инициативи за популяризиране на българския фолклор. Една от тях е създаването на хор „Чубрица“ в Амстердам – един от най-дълголетните хорове за български фолклор извън страната.

През 2008 г. при едно от посещенията си в България решава да купи къща. Избира стара къща в град Котел, която се намира близо до музея на котленските килими. Там се заражда интересът му към килимарството.

Първоначално идеята му е да украси собствения си дом в България.

„Исках, за да е красиво и според традициите, във всяка стая да има хубав котленски килим“, казва той.

„Но когато местните хора научиха, че аз искам да купя техните килими [...], ми предлагаха килим след килим. И след няколко години имах за всяка стая по няколко“.

Ван Бейлен започва да се интересува все повече от този занаят, търси литература и дори пътува в чужбина в търсене на килими.

Днес той има над 1070 стари килима в колекцията си. Тя включва експонати, произведени между 18 и 20 век, от всички български килимарски школи – Чипровци (включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство през 2014 г.), Котел и Сливен, Пирот, Тетевен, Карлово, Калофер, Самоков, Лудогорието, и други региони.

В последните години прави изложби в България и в чужбина, включително в Българския културен институт в Париж през 2024 г.

Но за пръв път Якоб ван Бейлен показва почти всичките си килими на „Иглика Килим Фест“, който се проведе от 1 до 3 август в село Иглика, община Габрово.

Посетители разглеждат килимите на „Иглика килим фест“
Посетители разглеждат килимите на „Иглика килим фест“

Ван Бейлен от години търси място, където да покаже колекцията си. Казва, че това е добре за самите килими, които трябва да се вадят навън поне веднъж в годината. По-голямата му цел е да популяризира старите български килими.

„Но живея в стария център на Велико Търново. Нямам възможност да изкарам навън около дома си 1000 килима”, казва той.

Идеята за „Иглика Килим Фест“ се ражда, когато Ван Бейлен открива подходящото място – поляните до село Иглика.

„Искахме да е добре не само за килимите, а и за хората, и за България. И да направим цял фестивал“, казва той.

По време на фестивала 965 килима от колекцията му са разположени на десет декара площ. Има тематични обиколки с беседи от специалисти. Хората, които имат стари килими, за които искат да научат повече, имат възможност за консултации с експерти. Има и работилници по багрене, предене, тъкане и дизайн на килими.

Организатор на фестивала е Народно читалище „Невена Коканова“ в Иглика с подкрепата на общината в Габрово. Те казват, че изложбата на килими в рамките на фестивала е сред най-големите в света.

Якоб ван Бейлен на „Иглика килим фест“
Якоб ван Бейлен на „Иглика килим фест“

Фестивалът събира повече хора, отколкото Ван Бейлен е очаквал. По оценки на организаторите поне 7000 души са го посетили през трите дни.

Все още няма решение дали, кога и под каква форма ще се повтори фестивалът.

Но Якоб ван Бейлен вече работи за следващата си голяма цел – създаване на музей на българските килими.

„Фестивалът имаше три цели. Първо, за самите килими е добре. Второ, да бъде интересно за българската публика. И третата цел беше да събере критична маса за български национален музей на килимите“, казва той.

По думите му „вратата вече е наполовина отворена“ към създаване на музей на килимите, но предстои още работа.

Днес Ван Бейлен живее във Велико Търново. Бил е общински съветник от „Зелено движение“ до 2023 г.

Форум

XS
SM
MD
LG