Над 1000 стари килима от всички български килимарски школи, събирани в рамките на повече от десетилетие. Това включва колекцията на 77-годишния Якоб ван Бейлен.
Той е от Нидерландия, но от години живее в България. Още от първия път, когато попада в страната, се запалва по българските традиции. А когато се мести за постоянно, открива старите български килими.
„Моята страст е културното наследство и живите традиции“, каза Ван Бейлен пред Свободна Европа.
В началото на август за пръв път почти цялата му колекция беше показана на открито в рамките на първия „Иглика Килим Фест“ – събитие, на което той е съорганизатор.
То се проведе в село Иглика, община Габрово, и събра хиляди хора.
„Много съм щастлив, защото много хора сериозно се интересуват“, каза още Ван Бейлен.
Якоб ван Бейлен е роден през 1948 г. в рибарско село близо до Хага, Нидерландия. Семейството му е голямо – той е едно от 9 деца. Още като дете се интересува от традициите на своята и на други страни. Иска да превърне това в своя професия.
„Много исках да уча културна антропология. Това беше моята мечта. Но хората около мен казваха: „Недей, няма хляб в това“, спомня си той.
В крайна сметка записва математика. Но още след първата година в университета интересът му към традициите се възражда и се насочва в конкретна посока.
Ван Бейлен е 19-годишен студент, когато за пръв път попада в България. Това се случва през 1967 г., когато той минава през страната на път за Индия, която е планирал да посети.
„Пътувах бавно, в голямата част пеша. Но защото пътувах бавно, имах време да срещна хора“, казва той. Тогава не говори български изобщо, но успява да се разбере с някои от хората, които среща, на френски и немски.
В крайна сметка се отклонява от първоначалния маршрут и прекарва две седмици в България. Оттогава идва всяко лято в продължение на години.
Още при първите си посещения в страната Ван Бейлен започва да се интересува от българския фолклор, учи народни хора, а след това ги преподава на любителска група в Нидерландия в свободното си време.
Последното му посещение преди падането на комунистическия режим в България е през 1985 г. – малко преди началото на насилието срещу българските турци, което комунистическите власти наричат „Възродителен процес“. Тогава, казва той, вижда отражението на държавната пропаганда върху много от познатите си и решава временно да спре да посещава страната.
Идва отново през 1993 г. като екскурзовод на хор от Нидерландия, който се занимава с фолклора на Балканите. В следващите години отново започва да посещава често в България. Участва в масовите протести срещу правителството на Жан Виденов през 1997 г.
А в Нидерландия, паралелно с работата си като издател на правна литература, започва няколко инициативи за популяризиране на българския фолклор. Една от тях е създаването на хор „Чубрица“ в Амстердам – един от най-дълголетните хорове за български фолклор извън страната.
През 2008 г. при едно от посещенията си в България решава да купи къща. Избира стара къща в град Котел, която се намира близо до музея на котленските килими. Там се заражда интересът му към килимарството.
Първоначално идеята му е да украси собствения си дом в България.
„Исках, за да е красиво и според традициите, във всяка стая да има хубав котленски килим“, казва той.
„Но когато местните хора научиха, че аз искам да купя техните килими [...], ми предлагаха килим след килим. И след няколко години имах за всяка стая по няколко“.
Ван Бейлен започва да се интересува все повече от този занаят, търси литература и дори пътува в чужбина в търсене на килими.
Днес той има над 1070 стари килима в колекцията си. Тя включва експонати, произведени между 18 и 20 век, от всички български килимарски школи – Чипровци (включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство през 2014 г.), Котел и Сливен, Пирот, Тетевен, Карлово, Калофер, Самоков, Лудогорието, и други региони.
В последните години прави изложби в България и в чужбина, включително в Българския културен институт в Париж през 2024 г.
Но за пръв път Якоб ван Бейлен показва почти всичките си килими на „Иглика Килим Фест“, който се проведе от 1 до 3 август в село Иглика, община Габрово.
Ван Бейлен от години търси място, където да покаже колекцията си. Казва, че това е добре за самите килими, които трябва да се вадят навън поне веднъж в годината. По-голямата му цел е да популяризира старите български килими.
„Но живея в стария център на Велико Търново. Нямам възможност да изкарам навън около дома си 1000 килима”, казва той.
Идеята за „Иглика Килим Фест“ се ражда, когато Ван Бейлен открива подходящото място – поляните до село Иглика.
„Искахме да е добре не само за килимите, а и за хората, и за България. И да направим цял фестивал“, казва той.
По време на фестивала 965 килима от колекцията му са разположени на десет декара площ. Има тематични обиколки с беседи от специалисти. Хората, които имат стари килими, за които искат да научат повече, имат възможност за консултации с експерти. Има и работилници по багрене, предене, тъкане и дизайн на килими.
Организатор на фестивала е Народно читалище „Невена Коканова“ в Иглика с подкрепата на общината в Габрово. Те казват, че изложбата на килими в рамките на фестивала е сред най-големите в света.
Фестивалът събира повече хора, отколкото Ван Бейлен е очаквал. По оценки на организаторите поне 7000 души са го посетили през трите дни.
Все още няма решение дали, кога и под каква форма ще се повтори фестивалът.
Но Якоб ван Бейлен вече работи за следващата си голяма цел – създаване на музей на българските килими.
„Фестивалът имаше три цели. Първо, за самите килими е добре. Второ, да бъде интересно за българската публика. И третата цел беше да събере критична маса за български национален музей на килимите“, казва той.
По думите му „вратата вече е наполовина отворена“ към създаване на музей на килимите, но предстои още работа.
Днес Ван Бейлен живее във Велико Търново. Бил е общински съветник от „Зелено движение“ до 2023 г.
Форум