Джузепе Верди
композитор (1813 – 1901)
Произход: Ронколе, област Парма, Италия (тогава Френската империя)
Образование: йезуитско училище, уроци по музика и композиция
Интереси: музика, литература, земеделие, храна, вино,
Известни опери: „Набуко“, „Ернани“, „Макбет“, „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Аида“, „Отело“, „Фалстаф“
Признание: смятан за един от най-големите оперни композитори на всички времена
На 10 октомври 1813 г. в малкото италианско селце Ронколе, област Парма, тогава във френската империя, се ражда Джоузеф Фортунинос Францискус, както е записан при кръщението си в католическата църква. Или Джоузеф Фортунин Франсоа, както пише в регистрите на френската администрация.
Цял живот той се смята за земевладелец - свято спазва великата италианска традиция сам да си произвежда месото, зеленчуците и плодовете. А също и хляба, зехтина, сиренето и виното. Но тъй като не по-малко свято спазва и великата италианска традиция да твори вълшебна музика, вече 200 години той е по-известен като великия композитор и музикален магьосник Джузепе Верди.
Помните ли какво е сътворил? Може би първата му опера „Оберто, графът на Сан Бонифачо“, която излиза през 1839 г., когато той е на 26? Е, може да не я знаете, Оберто не се поставя толкова често, брои се сред не до там зрелите творби на композитора.
Но да отидем към зрелите му години, когато за първи път геният на Верди среща гения на Уилям Шекспир и от това се ражда арията на Лейди Макбет от едноименната опера. Сигурно сте я чували в изпълнение на Мария Калас, невероятната. Но и това май е по-известно за оперни маниаци, които знаят точно защо се възхищават на Верди. За нас, обикновените меломани, остава само най-повърхностната, макар и дълбоко искрена, радост от неговата музика.
La donna e mobile, разбира се! В наши дни най-добре е да се слуша в изпълнение на тримата незабравими тенори – Павароти, Доминго и Карерас. Наздравицата от операта „Травиата” също е адски популярна и то още от 1853 г., когато Верди обезсмъртява музикално историята от „Дамата с камелиите” на Александър Дюма.
Разбира се, има сред нас и такива, които предпочитат да слушат най-вече могъщите хорове на Верди – „Хор на евреите” от „Набуко” или „Хорът на циганите” от „Трубадур”.
И точно с „Трубадур” е свързана една знаменита история. Когато завършва операта, Верди кани прочут критик, свири му някои пасажи и иска мнение. „Плоско и неизразително”, отсъжда критикът. И с изумление вижда как композиторът става и го прегръща с думите: „Как се радвам! Щом операта не харесва на вас, тя несъмнено ще се хареса на публиката”.
Според друга легенда пък, в миланска кръчма срещу „Ла Скала” вече десетилетия се пази бутилка шампанско за награда на онзи, който успее със свои думи, разумно и разбираемо, да разкаже сюжета на „Трубадур”.
Но животът на Джузепе Верди не е само веселби и музика. От малък той проявява таланта си и го развива с помощта на търговеца Антонио Баредзи, който го праща да учи музика в Милано. После Баредзи кани Джузепе да дава уроци по музика на дъщеря му Маргерита и между тях пламва любов.
Двамата се женят, имат две деца, но точно в годините, когато Верди композира първите си опери, идва най-голямата трагедия – в три поредни години умират децата и жена му. Той иска да се откаже от композирането, но има сключен договор за две нови опери, втората от които още не е готова. И така, почти принудително, Джузепе Верди създава триумфалната „Набуко”.
„Набуко”, чиито сюжет е свързан със заточението на евреите от вавилонския цар Навуходоносор, се превръща не само в музикален триумф, тя се възприема от италианското общество като призив за национална независимост, тананика се и се припява постоянно, навсякъде и от всички.
Девет години след „Набуко”, след още 13 опери, Джузепе Верди влиза в истински златен период. От 1851 до 1871 г. той пише първо поредицата „Риголето”, „Трубадур” и „Травиата”, а после „Бал с маски”, „Силата на съдбата”, „Дон Карлос” и „Аида”.
На 56 обаче всичко му омръзва. Верди спира да пише и се отдава на спокойния живот на богат земевладелец. Напечелил е толкова пари от опери и музика, че няма какво да ги прави. Все пак, след като навършва 74, той се връща към гения на Шекспир с „Отело”, а на 80 пише и последната си опера – „Фалстаф”.
Джузепе Верди умира седем години по-късно от инсулт. Няма нужда да се пише музика за погребението му - той отдавна вече е композирал прочутия „Реквием”. Посветена на големия писател и поет Алесандро Манцони, тази величава музика е точно каквото е необходимо, за да се изпрати достойно в отвъдното и кралят на италианското и световното оперно кралство Джузепе Фортунино Франческо Верди.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
