Повече от половината пълнолетни български граждани биха гласували страната да остане член на Европейския съюз (ЕС), ако в момента бъде проведен такъв референдум. Това показват данните от представително проучване за националното българско самосъзнание, направено от Националния център за парламентарни изследвания през юни.
Според авторите му 52% от анкетираните 1000 души в цялата страна са заявили, че биха гласували в подкрепа на българското еврочленство. Става въпрос предимно за работещи хора в големите градове, които описват себе си като патриоти.
Изследването обаче отчита спад на привържениците на ЕС през последните години - през 2019 г. те са били 70%. Обратната тенденция се наблюдава при евроскептиците. Към юни тази година 24% биха гласували България да напусне ЕС, а през 2019 г. делът им е съставлявал 18 на 100 от анкетираните.
Феновете на Русия спадат два пъти за десетилетие
Друг извод от изследването е, че 47% от участниците в него смятат, че България трябва да развива най-активни отношения с останалите страни членки. Според 17% предпочитани партньори на страната трябва да бъдат балканските държави.
15 на 100 посочват Русия като приоритетен партньор на България. За последните 10 години този дял е спаднал два пъти.
През 2018 г. такова убеждение са подкрепяли 26%, през 2017 г. – 22%, а през 2013 г. – 30%. Едва според 3% от респондентите на НЦПИ, България трябва да развива най-активни отношения със САЩ.
Всеки пети българин се чувства и европеец
Всеки пети жител на страната заявява, че като българин напълно се чувства и гражданин на Европа. Този отговор дават предимно хора на възраст между 18 и 29 години, жителите на столицата, както и високообразованите българи.
Според авторите съществува зависимост между усещането на анкетираните дали са европейци и образованието и възрастта им. Когато образователният ценз е по-нисък и възрастта е по-напреднала, по-малко хора се чувстват като европейци в България.
На този фон сред анкетираните доминира разбирането, че членството на страната ни в ЕС има повече предимства, отколкото недостатъци. По отношение на приемането на еврото 49% са “напълно съгласни” или “съгласни”. Мнозинството от българите обаче все още вярват, че това ще провокира поскъпване на цените.
Младите искат да емигрират най-много
Най-сериозни намерения за емиграция декларират най-младите - 54% от хората на възраст между 18 и 29 г. Тези между 30 и 39 години са следващия по големина дял - 34%.
Такова желание обаче по-често заявяват представители на етническите малцинства. Изследването отбелязва “пряка зависимост между намерението за напускане на страната и степента на образование – с нарастване на образователната степен, намалява желанието за емигриране”.
Според последните данни на Националния статистически институт напусналите страната през периода 2011-2021 г. са 344 хиляди, а населението на страната е намаляло с 800 хиляди души.
Културата и традициите предизвикват най-масова гордост
82% от участниците в проучването заявяват, че се гордеят най-много с културата и традициите в България. Следват българските литература и изкуство (73%) и спортните постижения (69%).
Цели 94% от анкетираните заявяват, че за тях е важно да бъдат запазени българските култура и традиции. Те определят себе си като патриоти, които изпитват гняв заради критиките към България.
Профилът на тази група включва “високообразовани трудещи се на възраст между 40 и 49 г. и над 59 г., жители на София и на малките градове на страната, със стандарт на живот над средния”.
На въпрос кои исторически личности са допринесли най-много за развитието на България, най-масовият отговор в Васил Левски (39%), следван от Христо Ботев (28%), Цар Симеон Велики (17%) и Паисий Хилендарски (9%).
