Държавите от Европейския съюз (ЕС) окончателно одобриха в понеделник пълна забрана за внос на руски природен газ от 2027 г.
Забраната беше приета с подкрепата на мнозинството държави членки, въпреки че Словакия и Унгария гласуваха „против“, а България се въздържа.
Новината идва близо четири години, след като Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. В отговор на санкциите, които ЕС наложи срещу Москва, тя едностранно спря доставките за няколко държави, включително България.
Впоследствие ЕС заложи като приоритет намаляването на зависимостта си от Русия, която преди войната беше основен доставчик на природен газ за редица страни от блока.
През май 2025 г. Европейската комисия обяви стратегия за прекратяване на доставките на руски природен газ, а през септември обяви конкретни срокове.
България не получава газ от Русия от 2022 г., когато „Газпром“ едностранно спря доставките. Но през страната минава транзитът на руския газ за държавите от ЕС Унгария и Словакия, както и за Сърбия, която не е част от Съюза.
Какво предвижда забраната
Новите правила предвиждат ЕС да прекрати вноса на руски втечнен газ до края на 2026 г., а вноса по газопроводи – до 30 септември 2027 г.
Предвижда се възможност този срок да бъде удължен най-късно до 1 ноември 2027 г., ако дадена държава срещне затруднения при запълването на газовите си хранилища с доставки от неруски източници преди началото на зимния отоплителен сезон.
Новита правила предвиждат забрана европейски компании да подписват нови договори за доставка на руски газ и задължава фирмите със съществуващи договори да ги прекратят, за да се съобразят с наложената забрана.
Предвиден е график за прекратяване на действащите договори. Вносът по краткосрочни договори, подписани преди 17 юни 2025 г., ще бъде забранен от 25 април 2026 г. за втечнен природен газ и от 17 юни 2026 г. за газ по газопроводи. Дългосрочните договори трябва да бъдат прекратени най-късно до окончателните крайни срокове, заложени в акта.
При неспазване на изискванията компаниите могат да бъдат санкционирани с глоби в размер до 3,5 на сто от общия им годишен оборот.
Предвижда се специална процедура при транзит към страни, които не са членки на ЕС.
Забраната беше приета с квалифицирано мнозинство.
Това позволи тя да бъде приета въпреки възраженията на Унгария и Словакия, които остават зависими от вноса на енергийни суровини от Русия и поддържат по-близки отношения с Москва. И двете страни гласуваха против новите правила, а Унгария ще ги оспори пред Съда на Европейския съюз, съобщи Ройтерс.
Защо България се въздържа
През септември премиерът Росен Желязков каза, че България ще се присъедини към европейско решение за спиране на доставките и транзита руски газ.
Но в крайна сметка България се въздържа при гласуването в понеделник.
Според протокола от срещата страната е посочила няколко аргумента за това.
България посочва, че се създава непропорционална административна тежест за вносителите на неруски природен газ.
Освен това страната твърди, че липсват достатъчни гаранции срещу потенциални арбитражни производства и финансови санкции за дружества с дългосрочни договори за транзитно преминаване на газ по газопроводи и резервиран капацитет.
През България преминава продължението на газопровода „Турски поток“, по който руски газ достига до Унгария и Словакия, които са членки на ЕС, както и Сърбия, която не е част от Съюза. След спирането на транзита през Украйна в края на 2024 г. това е единствената тръба, по която руски газ стига до Европа.
България има дългосрочен договор за транзит на руски газ с дъщерна компания на руската държавна „Газпром“, от която получава транзитни такси. Горивото минава по продължението на газопровода „Турски поток“, който България построи със собствени средства. По-голяма част от капацитета на тръбата е резервиран от „Газпром“ и близки компании до 2039 г.
От мотивите, посочени от българския представител на срещата в понеделник, става ясно, че страната се опасява от арбитражни дела.
Преди началото на войната в Украйна Русия осигуряваше над 40% от потреблението на природен газ в ЕС. По последни налични данни на ЕС този дял е намалял до около 13% през 2025 година, припомня Ройтерс.
Форум