Ференц Лист
композитор и пианист (1811 - 1886)
Произход: Доброян, Кралство Унгария, Австрийската империя, музикално и артистично семейство от средната класа
Образование: Университет за музика и сценично изкуство във Виена
Най-известни творби: Симфониите „Данте“ и „Фауст“, създава жанра симфонична поема и пише 13 такива поеми, 2 концерта за пиано, 19 рапсодии
Признание: На неговите концерти – стотина години преди „бийтълсманията“, се разразява социално явление, наречено от тогавашната критика „листомания“
Знаете ли какво е „листомания”? Същият феномен като „бийтълсмания”, но 120 години по-рано, с обект виртуозният унгарски композитор и пианист Ференц Лист. Хайне въвежда термина в есе от 1844 г., за да обозначи феномена на странните ефекти, които концертите на Лист имат, особено върху женската част от публиката.
Всичко започва в Берлин през 1841 г., но пламва цяла Европа. След Лист по концертите вървят женски тълпи с истерични реакции. Те крещят, докосват го, плачат, скачат, викат, бият се за носните му кърпи и ръкавици, носят портретите му в медальони, опитват се до отрежат кичур от косата му или да докопат скъсана струна от пианото му, за да си направят гривна. Не липсват и неприлични предложения.
Тази одисея с жените започва в Париж, където изнася концерти юношата-виртуоз. Няма точни данни колко дами искат да научат на любов 15-годишния гений на пианото, но скоро, когато баща му умира, заръчва: ”Сине, пази се от жените!”
Вместо това, 17-годишният Лист се влюбва в ученичката си Каролина. Баща ѝ обаче усеща, че ентусиазмът ѝ по свиренето не е породен от самото пиано и спира уроците. Лист е в депресия, затваря се и дълго не става от леглото. Смята да стане монах, но изповедникът му казва: „Имаш възможност да служиш на Бога чрез музиката, не я пропускай.“
Този период трае около година, а нищо неучилият дотогава младеж изчита всички важни книги и развива характера и ума си. Казват, че освен гениален музикант, Лист можеше да бъде гениален писател или философ. Той носи нещо наистина специално, което ученичката му Валери Боасие описва така: „Природата го е създала в изблик на щедрост.”
През 1832 г. в Париж концерти изнася Паганини. Лист е втрещен от сценичното му поведение и артистичност, от техниката му на свирене и копира част от тези неща. Неслучайно критиката, освен като „Посоченият от Бога”, го нарича и „Паганини на пианото”.
За разлика от приятеля си Шопен, Лист има обратното на сценична треска. Тълпата го зарежда с живот, той я владее, кара я да откликне на всеки жест, има усет за „шоу” и използва технически ефекти - например смяна на осветлението според характера на композицията.
В парижки салон Лист втрещява всички с изпълнението си, а графиня Мари Д`Агу споделя с Жорж Санд, че чувства „странен прилив на щастие”. Санд, която по-рано е имала хубава първа, но и последна нощ с него, ги запознава. Красавицата Мари е омъжена и образец за вярност в разпуснатото парижко общество, което пълзи в краката ѝ. Но сега тя пълзи в краката на Лист, а той се предава.
Става скандал, Лист отива в Швейцария, Мари зарязва семейството и го следва. Той е поласкан, тя – доволна, женят се, имат три деца и остават дълго заедно, независимо от честите му изневери. Във философски план обаче, Лист се смята за моногамен. Той обича жена си, а забежките са нещо по принуда, от чувство за дълг, от добро сърце.
След около 6 години двамата се разделят и той тръгва на турне от Берлин, където вече се разразява „листоманията”. В следващите 11 години Лист изнася по 3-4 концерта седмично в Европа, но се занимава не само с музика и жени. Той развива благотворителна дейност - дава много пари за паметник на Бетовен, за развитие на Унгарското музикално училище, за строителство на училище в Дортмунд, църква в Будапеща, подпомага лайпцигския пенсионен фонд на музикантите, подкрепя болници и приюти.
През 1847 г., на благотворителен концерт в Киев, среща другата си голяма любов - полската княгиня Каролине Зайн Витгенщайн. След концерта тя му праща цветя и банкнота от сто рубли за каузата. Той отива да благодари лично, тя го качва на каляската и го откарва в имението Воронинце, откъдето не излизат почти половин година. Каролине е красива и умна жена, но женена за руски принц-пройдоха, разводът с когото се точи.
Двамата живеят във Ваймар, където Лист е придворен капелмайстор и диригент. За 12 години там той прави града музикална столица на Германия и пише най-известните си концерти за пиано, унгарските рапсодии, първите симфонични поеми. В началото на 60-те с Каролине са в Рим, за да разтрогне папата нейния брак и да се оженят, но нещата се провалят в последния миг и те започват да се отдалечават. Лист все повече се отдава на религиозната си страна - композира църковна музика и дори става монах в разклонение на ордена на францисканците.
Монашеството му е малко особено, той има религиозни задължения, но живее в светска среда, не носи расо, има право да се жени. Често се подписва - „абат Лист”, макар че не е абат на нищо, освен на пианото. Успехът му с религиозната музика не е голям. За католическият клир тя е прекалено светска, а за протестантите - прекалено католическа. В следващите години Лист живее най-вече в Унгария. На 70 години пада по стълба и доброто му здраве тръгва надолу.
След 5 години, докато помага на дъщеря си Козима Вагнер за организацията на музикалния фестивал в Байройт, Ференц Лист умира от пневмония. Тогава „листоманията” изчезва като обществен феномен, но музиката на Лист остава.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум