САЩ и Израел до голяма степен унищожиха конвенционалния военноморски флот на Иран в серията от удари, започнала на 28 февруари.
Но заплахата от Техеран за Ормузкия проток, един от най-важните морски пътища в света, не е намаляла. Иран на практика затвори тесния воден път, през който преминават 20% от световните доставки на петрол, като използва тактики на асиметрична война.
В четвъртък новият върховен лидер Моджтаба Хаменей каза, че иранските военни ще продължават да държат протока затворен. Той каза, че това ще се постига с удари по цели на места, за които „врагът има малко опит и ще бъде много уязвим“.
Освен конвенционалния военноморски флот на Иран, мощната Ислямска революционна гвардия (IRGC), елитният клон на въоръжените сили на страната, разполага със свои собствени военноморски части, които продължават да преследват и атакуват корабите в Персийския залив.
„Макар да смятам, че иранският военноморски флот е до голяма степен неефективен в боя в този момент, флотът на IRGC остава способен да тормози корабоплаването“, каза Саша Брухман, анализатор по военни въпроси и въпроси по сигурността в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
„Това поддържа опасността, която за по-голямата част от гражданското корабоплаване и застрахователи ще счетат за неприемлива“, казва още Брухман.
Унищожението на военноморския флот
На 11 март американските военни съобщиха, че са потопили 60 ирански кораба. Спътникови снимки и публично разкрити военни кадри сочат, че по-голямата част от иранския военноморски флот е повреден или унищожен.
Двата военни кораба от клас Mowj, фрегатата Sabalan от клас Alvand и корабът Makran, които даваха на Техеран ограничена способност, ако не за удари, то поне за проектиране на сила на далечно разстояние, вече ги няма. Същото важи и за стотиците бързоходни лодки, които съставяха основата на асиметричната морска стратегия на IRGC в Персийския залив.
На 4 март американска подводница торпилира иранския военен кораб IRIS Dena в Индийския океан близо до Шри Ланка, докато фрегатата се връщаше от многонационални учения с около 180 души екипаж на борда.
Това беше първото потвърдено потапяне на военен кораб от подводница по време на война, откакто Великобритания потопи аржентинския крайцер General Belgrano през 1982 г. по време на Фолкландската война, което подчертава обхвата и намерението на американската кампания.
Но тези загуби не са намалили заплахата, която Иран представлява за корабоплаването в Персийския залив, казват експертите.
Ирански снаряди удариха тайландския граждански танкер Mayuree Naree на 11 март, докато той се опитваше да премине през пролива. Снимки от евакуацията на екипажа показаха повреди точно над водолинията близо до кърмата, типичен белег за натоварени с експлозиви надводни дронове, които удрят на нивото на водолинията.
Военноморската доктрина на Иран
Иран промени военноморската си доктрина, след като американският флот потопи около половината от конвенционалния флот на Иран за един ден през април 1988 г.
Експертите казват, че този случай е показал на Техеран, че симетричната военноморска война срещу суперсила е загубена кауза.
Последва десетилетно преориентиране към асиметрични средства като бързоходни лодки, брегови противокорабни ракети, морски мини, миниатюрни подводници и, в по-скорошно време, безпилотни надводни плавателни съдове (USV), конфигурирани като плаващи бомби.
Иран институционализира това разделение на две отделни военноморски сили – симетрични и асиметрични.
Иранският военноморски флот, като част от редовната армия, поддържаше конвенционален флот за престиж и за спорадични операции на дълги разстояния, включително трансатлантическо пътуване през 2021 г.
Но истинският инструмент за водене на война бяха военноморските части на IRGC, които бяха специално създадени за операции по тормоз и блокиране в плитките, осеяни с острови води на Персийския залив. Там даденостите на терена помагат частично за неутрализирането на предимствата на превъзхождащите конвенционални сили.
През годините военноморските сили на IRGC са публикували кадри от подземни съоръжения за съхранение на бързоходни лодки, някои от които вероятно са конфигурирани като безпилотни надводни плавателни съдове или лодки камикадзе.
Това е тактика, използвана от Украйна срещу руския Черноморски флот, въпреки че експертите казват, че иранските варианти са по-малко технически усъвършенствани.
„Съмнявам се, че те биха могли да нанесат същия вид щети на американските военни кораби, каквито Украйна нанесе на руските кораби“, каза Брухман. По думите ѝ по-вероятната цел са гражданските кораби, които снабдяват световните пазари с петрол.
Централното командване на САЩ съобщи на 10 март, че е потопило 16 ирански кораба за поставяне на мини.
Но Мохамад Фарси, бивш ирански военноморски офицер, каза пред Радио Фарда, че фокусът върху мините пропуска същността на проблема.
„Всеки кораб може да го направи, дори и бързоходните лодки на IRGC, които в момента се намират в Персийския залив“, каза той.
„По мое мнение, като военноморски офицер, в момента Иран няма нужда да поставя мини в устието на Персийския залив. Причината корабите да не преминават оттам е, че компаниите знаят, че вероятността да бъдат ударени е изключително висока.“
Той посочи като по-непосредствена заплаха капацитета на иранските дронове в близост до островите Кешм, Хенгам и Ларак, разположени в близост до основните морски пътища.
Форум