Знаете ли кой е Иван Балабанов? Той е познат на историците и изследователите – индустриалец и филантроп, един от най-големите предприемачи от първата половина на XX век.
Но името му не присъства в учебниците по история, дори когато се говори за икономическото развитие на България през миналия век. Наскоро обаче на него беше кръстена досегашната ул. "117" в столичния квартал "Люлин 2".
В края на миналата година още 6 улици с т. нар. цифрови имена в района бяха прекръстени от Столичния общински съвет (СОС). Останалите носят имената на Асен Христофоров, Марко Рясков, Александър Гиргинов, Стойчо Мошанов, Александър Греков, Борис Вазов. Обединява ги фактът, че в миналото те са допринесли за развитието на България.
Кой е Иван Балабанов
В началото на ХХ век, когато индустриализацията в България все още се заражда, Иван Балабанов вече мисли в мащаб. За него бизнесът не е само печалба, а инструмент за обществен напредък – идея, която днес звучи модерно, но тогава не е било така.
Роден през 1887 г. във Враца в семейство на търговец и дарител, Балабанов завършва търговска академия във Виена и право в университета в Женева. След смъртта на баща си Тодор Балабанов наследява и развива неговите предприятия, и създава много нови.
В Рила построява дъскорезници и инфраструктура, която превръща планината в икономически ресурс, без да я откъсва от хората. Той строи и железопътна линия към Рилския манастир, закрита през 1960 г. "Балабановата железница" не е просто транспортен проект, а връзка между икономика, духовност и регионално развитие.
В Мездра построява спиртна фабрика и водноелектрическа централа. Те не само дават работа на местните, но поставят града на картата на модерната европейска икономика.
Балабанов участва в изграждането на първата тъкачница за санитарен текстил, допринася за модернизацията на бубарството и е сред инициаторите за създаването на първата модерна кланица в София – с лаборатории, хладилни депа и санитарни стандарти, непознати дотогава в България. Индустрията му мисли за общественото здраве, не просто за производството.
Най-силния си отпечатък Балабанов оставя може би не с фабриките, а с отношението си към хората. В Кочериново той изгражда селище – с болница, родилно отделение, стоматология, детски дом, магазини и културен живот. Работниците му във всички градове получават жилища безвъзмездно.
Той е и крупен дарител. Подпомага строежа на училището "Христо Ботев" и църквата "Св. Георги" в Мездра, читалище "Развитие" във Враца.
Балабанов е удостоен с титлата почетен гражданин на Враца и Мездра. След идването на комунизма през 1944 г., той емигрира, а новата власт го осъжда задочно на смърт – не за престъпление, а за самото му минало и за свободата да бъде предприемач. Името му изчезва от учебници и публична памет, а приносът му е системно заличаван.
Балабанов се установява в Австралия, а по-късно - в Италия, където умира през 1969 г.
Сега парадоксално името на Балабанов носи улица с номер "117" в "Люлин" - символ на панелния социализъм. Не ул. "Съборна", нито ул. "Леге", където се намира бившият хотел "Империал", построен от Балабанов.
Създадена по проект на арх. Кирил Маричков, сградата е една от емлематичните София – символ на модерната градска култура от онова време.
Откога и как се преименуват улици
Още веднага след падането на комунизма започва масовото преименуване на улици, които носят имена на свързани с режима хора. С разрастването на София и увеличаването на цифровите улици понякога се получава дублиране.
По наредба от СОС от 2007 г. такива улици подлежат на преименуване.
"Напоследък на всяка сесия сменяме [имена на цифрови улици], като подхождаме пакетно, тематично", каза пред Свободна Европа общинският съветник от коалицията "Синя София" Вили Лилков, който е съавтор на наредбата. "Имаме и специален консултативен съвет, за да не се получава хаос."
В края на миналата година още 11 улици с цифрови имена в "Люлин 1" са именувани на видни българи учени, инженери, ротарианци и общественици.
"През имената на улиците могат да се разказват исторически събития, могат да се приобщават хората към града - да научават нещо ново. Всяко име носи някаква история", каза Лилков.
СОС се съобразява и с предложения на граждани и организации. В кв. "Дружба" например, по предложение на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация, 11 улици са именувани на летци, защитавали София през Втората световна война.
Отново в "Дружба" няколко улици са наречени на български дипломати, които през Втората световна война помагат на хиляди евреи да се спасят от нацизма в Европа – Любен Златарев, Никола Ванчев, Никола Пецев, Хенри Левенсон, Любен Атанасов.
В "Симеоново" СОС нарича улици с имената на личности със заслуги в науката, културата и изкуството и активна обществена дейност. Сред тях са художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова писателят Елиас Канети, професорите Любомир Милетич и Исак Паси, актьорът Наум Шопов, скулпторката и дарителка Васка Емануилова, оперните певци Тодор Мазаров и Елена Николай, основателят на българския джаз Асен Овчаров, композиторът Морис Аладжем, политикът и учен Илко Ешкенази, американката Елизабет Кларк, която полага основите на предучилищното образование в България, учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското движение в България и Захария Шумлянска, наречена "Майка Шумлянска" заради своята отдаденост на бедните, сираците и на каузата за свободата на Македония.
"Именуваме улици не само с имената на българи. Именували сме улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния облик на София и оставили трайни следи в нейната култура, наука, образование", каза Лилков.
В "Овча купел" безименни улици са наречени на имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София: Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс и др.
В район "Витоша" улици са именувани на световноизвестни физици като Айнщайн, Фарадей, Нютон, Ръдърфорд, Нилс Бор, заедно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Кръстанов, Марин Бъчеваров.
Сега, по предложение на Съюза на тракийските дружества в България, общински съветници подготвят именуването на улици на хора, оставили следа в историята на тракийското освободително движение.
"По предложения с подписки на граждани ще именуваме вероятно улици на имената на видната общественичка Екатерина Каравелова, на оперната певица Констанца Кирова, на Атанас Голомеев – легенда в българския и световния баскетбол", добавя Лилков.
Самият той през 2011 г. внася предложение да бъде възстановено историческото име Княжеска градина, наричана дотогава Градина на паметника на съветската армия.
Според наредбата е важна не само историческата справедливост, а и маркиращите топоними в района, например на имената на софийски реки СОС наскоро нарича 18 улици: "Суходолска река", "Перловска река", "Симеоновска река", "Стара река", "Дреновичка река", "Драгалевска река", "Ваташка", "Симаничка" и др.
Форум