Той владее до съвършенство множество езици - на музиката, на танца, на провокацията. През последните седмици успехи му носи и езикът на киното. В края на август документалният филм за него взе специалната награда на журито на кинофестивала в Сараево, а преди ден спечели и голямата награда на фестивала "ДокНРитъм" в Белград.
Той е Иво Димчев и тази събота празнува 20 години на световната експериментална сцена с концерт в НДК. Но всъщност годините пред публика са доста повече.
"На сцената съм от 30 години, но през 2005 г. взех награда на един фестивал в Унгария за първия ми солов спектакъл "Лили Хендъл", затова реших да сложа него като една начална точка", разказва Димчев в интервю за Свободна Европа.
"На фестивали и на сцена съм от много преди това, тогава просто нещата се отпушиха в международен план и реших, че ще празнувам Иво Димчев на международната сцена, смятано от този момент", добавя той.
Творчеството на Димчев трудно се побира в една дума. Въпреки че в момента в България е най-познат с музиката си, той е не само изпълнител, но и композитор, хореограф, визуален артист, актьор, художник, активист.
Пътят му най-напред започва на театралната сцена - през 1998 г. е приет да учи в НАТФИЗ, но напуска академията след една година. Впоследствие играе в постановки в Народния театър и "Сфумато", но бързо се ориентира към съвременния танц и пърформанс.
През следващите години негови авторски спектакли се поставят на стотици световни сцени и фестивали. Той самият първо живее в Амстердам, а после в Брюксел, Виена, Ню Йорк, Лос Анджелис.
Добива голяма популярност през 2018 г., когато достига кастингите за британското издание на X-Factor. Там е автор както на музиката, която изпълнява, така и на хореографията.
По време на пандемията от COVID-19 се връща за по-дълго в България, където започва да прави нещо, което никой друг не прави: концерти по домовете на хората, някъде само с по 2-3, другаде с по 6-7 души публика. Пее в кухните, холовете, дори баните на своите почитатели.
"Не ме свърта никъде, затова тръгнах и по домовете на хората. Свикнал съм да съм на турне непрекъснато и дали ще съм на турне в различни държави или на турне в различни квартали, няма значение, важното е да се виждам с хората", разказва Димчев.
"Освен това за мен да влезеш в домовете на хората е много по-специално от това да пееш на която и да било световна сцена. Защото всеки един дом е уникален контекст, толкова личен и неповторим, който и всеки път много променя музиката ми", казва още той.
Именно покрай тези домашни концерти възниква и идеята за филма "В ада с Иво". Първоначално режисьорката Кристина Николова просто иска да заснеме участията му в къщите на хората, но постепенно вижда потенциал за нещо много по-голямо - портрет на артиста Иво Димчев.
"Вярвах от самото начало, че тази идея има голяма кинематографична стойност, че има много кино в нея", казва той. На същото мнение е и Николова, която вижда видеата, които той качва от домашните концерти, и се свързва с него с предложение да ги снима.
Постепенно идеята се разраства, за да се превърне в цял документален филм за работата на Димчев, личния му живот, сложните отношения с родителите му - по думите на самия Димчев, едно кино "разголване".
След спечелените награди в Сараево и Белград и премиерата му в София, сега предстои филмът да бъде показан на още близо 20 фестивала по света само до края на годината.
Независимо от успеха на филма обаче, Димчев казва, че през следващата година иска да се фокусира преди всичко върху музиката си. До момента той е създал над 100 песни - на български, английски, руски, дори турски. Но казва, че иска да създава още и още музика.
"Езикът на музиката ме сближава най-много с публиката ми, а за мен този разговор е най-ценният", казва Димчев.
Тази събота в София предстои един точно такъв разговор. Артистът ще излезе пред публиката в зала 1 на НДК за концерт-спектакъла по повод своите 20 години международен "възторг, провокация и класа", както пише в описанието на събитието.
За пореден път той използва свой спектакъл и за да обърне внимание на тема, за която в България почти никой не говори - стигмата върху ХИВ позитивните. Седмици преди концерта, Димчев, който е хомосексуален и открито споделя, че живее с вируса на ХИВ, съобщи, че ХИВ пациентите на Клиниката по Имунологията в София могат да вземат билети за спектакъла в НДК с намаление.
Димчев казва, че използва всяка възможност, за да се бори срещу табуто, свързано с болестта, за която отдавна има успешна терапия.
"Познавам много хора в публичната сфера, които са ХИВ позитивни, но те не намират смелост да го споделят, защото рисковете са прекалено големи за тях", казва той.
"Иска ми се ХИВ позитивните в България да не живеят в страх и срам и тази стигма да отпадне напълно един ден".
И въпреки че изглежда сякаш е избрал именно България за борбата си срещу табутата, избрал я е и за да отбележи своите 20 години на международната сцена, Димчев всъщност продължава да гледа надалеч.
"Аз си оставам артист на света и искам да не го забравям, колкото и да ми е ценно да съм тук в България", посочва той.
И добавя, че иска да достигне до нова публика в Южна Америка и Азия.
"Никога не съм пял в Китай, например, там ми е много интересно. За мен е важно да се показвам в консервативни общества, общества, за които се знае, че са хомофоби, защото ми се иска да разрушавам тези страхове и изтъркани фрази", казва той.
"Имам страхотна публика в Русия, страхотна публика в Турция, иска ми се, защо не, да имам страхотна публика и в Китай".
Форум