Те са изградени и използвани в разгара на Студената война и надпреварата за ядрено въоръжаване между Съветския съюз и Запада. Днес са отдавна забравени, но има ентусиасти, които продължават да ги посещават. Това са изоставените уранови мини в чешката историческа област Бохемия.

Дълбоко в изоставена мина в Крушне хори (Рудни планини) в Северозападна Чехия, радиационният уред на Якуб Кристек сигнализира за високи нива на радиация, докато той вдига камък с размерите на юмрук.

"Уранова руда", казва той, посочвайки петънцата зелени минерали, блестящи под челника му, преди да върне камъка обратно на мястото му.

Кристек е един от малкото аматьори минералолози, чиито експедиции са разкрили редица тайни мини, останали от епохата на Съветския съюз, когато е имало трескаво търсене на уран заради надпреварата със Запада в ядреното въоръжаване.

След ядрената бомбардировка на САЩ над Япония, сложила край на Втората световна война 1945 г., съветското ръководство определя урана като "най-важната стратегическа суровина" на новата ера.

През ноември същата година Съветският съюз подписва тайно споразумение с Чехословакия за разширяване на добива "на руди и концентрати, които съдържат радий и други радиоактивни елементи" в богатите на минерали планини на Бохемския масив.

Съвместният добив на уран започва с изпращане на консултанти и тонове храна от Кремъл за чехословашките миньори. След като подкрепяните от Москва комунисти завземат властта в Прага през 1948 г., сталиниският режим получава свободата да действа с по-твърда ръка. Чехословашките миньори, на които се плаща щедро, за да копаят уран, скоро са превъзхождани числено от престъпници и политически дисиденти, принудени да правят същото безплатно.

Томаш Буска е основател на Politicti vezni (в превод от чешки език - политически затворници), организация, която съхранява спомените на чешките политически затворници.

Той разказва пред Радио Свободна Европа, че по време на "урановата треска" в Съветския съюз историческият миньорски град Яхимов е бил недостъпен за всеки без официално разрешение за влизане. Година след идването на власт на комунистите, те превръщат мястото в "истинска колония на ГУЛАГ".

Десетки хиляди затворници са изпратени в мините на Яхимов, където са се трудили сред облаци радиоактивен прах.

"Нямаше вентилация и нямахме респиратори или маски", спомня си един от оцелелите, "така че всеки ден си тръгвахме сиви или червени в зависимост от урановата руда, която се преработваше".

Няколко бивши затворници описват прословутите "руски автобуси", които илюстрират условията в лагерите. Преди смяна в мините стотици затворници са се събирали в затворническия си двор, след което, както описва един оцелял: "Трябваше да се скупчим, опирайки бедрата и телата си. След това [охранителите] стягаха около нас стоманено въже, дебело около 5 милиметра, и го заключваха с катинар." Групата от мъже след това се е придвижвала като един към входа на мината.

Затворниците са използвали ръчни инструменти, както и експлозиви, за да извадят парчета радиоактивна руда. В мината в Рудните планини Кристек посочва бетонен сейф, където според него са се съхранявали детонатори, "за да не могат затворниците да имат достъп до тях".

Насилието в мините е било нещо обичайно и някои затворници си спомнят как са ограбвали от платени миньори техни находки от радиоактивна руда, за да достигнат дневните си квоти.

За Кристек изследването на уранови мини от ерата на Студената война не е свързано толкова с разкриването на съветската инфраструктура, колкото с уникалните условия вътре. Радиоактивните подземни пещери могат да създадат нови минерали в рамките на няколко десетилетия.

Кристек, чиито открития на минерали са публикувани в четири научни статии, познава от първа ръка опасностите в изоставените мини. Една от тях едва не го смачква, когато е бил тийнейджър.

"Бях сам и копаех, за да стигна до стара мина, а входът се срути върху мен", спомня си той. "Главата и едната ми ръка бяха свободни, така че успях да се изкопая, но беше наистина страшно."

Днес той вече е баща и по-рядко рискува със самостоятелни експедиции: "Пространството и тишината ме плашат. Понякога пея на глас, когато съм там долу."

Пазарът за минерали в Чехия е малък, но Кристек казва, че е известно, че някои криминални елементи работят под земята.

"Хората буквално добиват в някои изоставени мини и са много враждебни към други групи."

В историческия миньорски град Крупка в северозападната част на страната, казва той, "все още е имало голямо находище на калай и тези [незаконни миньори] са го добивали".

Не е известно дали все още има незаконен добив на уран в Чехия, но Кристек казва, че предвид големите изисквания при обработка на радиоактивния материал, това е много малко вероятно.

Откриването на входовете на мините, които в някои случаи наподобяват големи животински дупки, става възможно след задълбочено изучаване на карти и исторически въздушни снимки, както и знания, предадени от бивши миньори.

До началото на 60-те години повечето трудови лагери около урановите мини в Чехословакия са затворени и след това разрушени. Много от мините са изоставени. След управлението на Сталин Кремъл решава, че принудителният труд няма особен икономически смисъл. Затворниците е трябвало да бъдат настанявани, хранени и охранявани денонощно и са били по-малко мотивирани от платените работници.

В изоставените мини е пълно с дървени подпори, които отдавна са изгнили. На много места могат да се видят следи от срутвания, което прави изследването им днес изнервящо преживяване, дори за хора с опит.

"Срутването е най-лошото нещо, защото няма какво да се направи по въпроса", казва Кристек, визирайки случай на един чехословашки изследовател, който е бил погребан под падащи камъни в мина в Яхимов и чието тяло никога не е било открито.

"Колкото повече време минава, толкова повече от тези мини ще се срутят и ще бъдат изгубени завинаги", добавя той, подчертавайки, че е доволен, че вече е имал възможност да изследва много от изоставените мини.