Операция „Епична ярост“. Такова име дадоха САЩ на ударите, които започнаха да нанасят заедно с Израел срещу Иран в края на миналата седмица.

Наименованието бележи разрив с „традицията“ на кръщаване на военните операции на САЩ. То е „необичайно със своята острота“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Марк Кансиан, старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, който е и бивш полковник от морската пехота на САЩ.

„Операциите по-често имат имена, които привличат широка аудитория, като „Иракска свобода“, добави той, като цитира официалното наименование на американската инвазия в Ирак през 2003 г.

Според Кансиан името на сегашната война срещу Иран е било избрано от списък с варианти, съставен от военни служители „въз основа на тяхното усещане за това, което [американският министър на отбраната Пийт Хегсет] е искал да предаде“.

Самият Хегсет каза, че има „едно ясно послание за операция „Епична ярост“: Америка печели! Решително, опустошително и без капка милост“.

По време на планирането на предишни военни операции на САЩ, източници са разказвали за списъци, „дълги три страници“, с възможни имена от по две думи, от които ръководството е избирало.

Джеймс Доус, автор на книга за езика на войната, е съгласен, че името „Епична ярост“ се отличава от предишните кодови имена за военни операции на САЩ. Според Доус по-старите имена често са подчертавали „моралната цел и дисциплината“, като например „Трайна свобода“ – наименованието на американската инвазия в Афганистан през 2001 г.

„Епична ярост“ се различава дори от по-ранните имена, използвани от сегашната администрация на Доналд Тръмп, които навеждаха на мисълта за насилствени действия, казва Доус.

Той дава за пример операциите „Полунощен чук“ – 12-дневната война с Иран, при която американските сили нападнаха три ядрени обекта в страната, и „Южно копие“ – операция по завземане на танкер с венецуелски нефт в края на 2025 г., няколко седмици преди САЩ да нанесат удари по Венецуела и да заловят лидера ѝ Николас Мадуро.

„Епична ярост“ – името на сегашната операция срещу Иран, напротив, „означава екстремно емоционално състояние, гняв, който не подлежи на контрол“, каза още Доус.

В статия от 1995 г., написана от американския офицер Грегори Сиемски, кодовите имена на военните операции са описани като „първият – и вероятно решаващ – изстрел“ в един конфликт, поради тяхното влияние върху общественото мнение.

Имената на операциите имат няколко потенциални аудитории, пише Сиемски. Освен че подходящото име може да повдигне духа на американските войски и обществеността, някои имена са насочени и към противника.

Голямо учение, проведено в Саудитска Арабия преди войната в Персийския залив от 1990-1991 г., беше наречено „Неизбежен гръм“ – име, което според Сиемски е било „ясно предназначено да сплаши иракчаните“.

Защо се дават имена на военните действия

Практиката да се дават подобни кодови имена започва през Първата световна война. Тогава германските командири, които планират сложните операции, започват да „кръщават“ военните действия със запомнящи се и понякога вдъхновяващи имена.

От 20-те години на миналия век САЩ започват да наричат тайните си операции с различни цветове, в зависимост от държавата, за която се отнасят. Общите названия като „План Ориндж“, който се отнася за евентуална война с Япония, улесняват комуникацията, без да разкриват подробности за съдържанието.

По време на Втората световна война нацистките лидери допускат грешката да дават на свои военни операции кодови имена, които подсказват реални подробности за плановете им. Такъв пример е операция „Морски лъв“ – план на Адолф Хитлер за нападение над Великобритания, който е прихванат от британците. Така те разбират, че Германия планира инвазия по суша и вода на Британските острови и планът се отменя.

Уинстън Чърчил също е проявявал личен интерес към имената на военните операции. По време на войната той инструктира военните да не избират имена, които „подсказват самонадеяност или прекомерна увереност“ или които имат „несериозен характер“.

След Втората световна война САЩ започнаха да разсекретяват имената на своите операции – решение, съпроводено от значителни рискове и на моменти – обществено недоволство.

Например, водените от САЩ сили на ООН в Корея бяха силно критикувани за наименованието операция „Килър“ (от англ. killer – убиец) – контраофанзива по време на Корейската война от 1950-1953 г.

По време на войната във Виетнам тогавашният президент на САЩ Линдън Джонсън се намесва лично, за да промени името на голяма офанзива, първоначално наречена операция „Машър“ (от англ. mash – смачквам), на по-малко зловещото име „Бяло крило“.

След споровете около „Машър“ и „Килър“ през 70-те години са въведени насоки за избягване на ководи имена, които са „обидни за добрия вкус“. Документът допълнително постановява, че военните операции на САЩ трябва да се наричат с две думи и да се избягват търговски марки или думи, които „изразяват степен на войнственост, несъвместима с традиционните американски идеали“.

В статията си от 1995 г. Сиемски съветва военните да избират имена, които са значими и запомнящи се, като същевременно препоръчва да не се насърчава измислянето на оперативни прякори. За него тази деликатна семантична задача „е по-скоро изкуство, отколкото наука“.