Всичко започва с тихото ромолене на един поток в песен.
През 2013 г. Константин Власис чува песента „Потокът“ на исландската рок група Sigur Rós и десетилетие по-късно се озовава на най-високите върхове на Исландия.
Там той започва да записва звуците на стичаща се вода и пукащ лед за докторската си дисертация, в която изследва звуковия живот на ледниците.
„Звукът може да ни научи много за ледниците“, казва Власис за Би Би Си. „Не можете да видите движението на ледниците в реално време, но можете да го чуете“.
Изменението на климата ускорява топенето на ледниците. В Исландия те покриват една десета от територията на страната, но изчезват бързо.
Според учените до 75 години ледниците биха могли да загубят половината от обема си. За бъдещите поколения те може да оцелеят само като малки ледени шапки по най-високите планини. Това е причината ООН да обяви 2025 г. за година на опазване на ледниците.
Власис се надява, че звукът може да помогне на хората да разберат по-добре тази екологична промяна и да разкрие това, което те пропускат да видят само с очите си. Затова той предлага начин да чуваме какво ни казва климатът.
В Исландия Власис се катери по ледниците с микрофон и разговаря с местните хора, за да разбере как ледниковите пейзажи са оформили исландската култура. С всяко пътуване той събира запис на звук и история, които скоро може да изчезнат.
Целта му е да разбере не само леда, но и как хората взаимодействат с него.
„Природата не е нещо отделно от нас“, казва той. „Ние я оформяме и ѝ въздействаме по много различни начини“.
Чрез усилване на звуците на ледниците той се надява да разработи начин за слушане на глобалното затопляне в реално време.
„Гледаме към топящите се ледници като визуални символи на изменението на климата. Исках да знам историите, които тези звуци разказват, да знам как хората са слушали ледниците през цялото това време“, казва Власис и добавя:
„Всяко движение, което ледникът прави, създава звук“. Той се спуска по склона под собствената си тежест и се чува пукане и бучене, докато ледът се измества и движи.
„Той има ритъм, темпо и динамика“, казва още Власис. „В леда от глетчерите има мехурчета, които са почти като архив, със своята памет за атмосферата в миналото. И когато този лед се топи, можете да чуете как въздушните мехурчета пукат, съскат и скърцат, докато се топят във водата и ледниковите езера“.
Власис излиза на леда около веднъж месечно, за да добави към библиотеката си още звуци. Втората част от изследването му е свързана с исландските песни и стихотворения, предавани през поколенията. Той нарича това „екологични архиви“, от които става ясно как хората са приемали промените в околната среда.
Освен това Власис работи с екип от учени, които създават предсказващи модели за изчезването на ледниците в Исландия. И се надява, че изследванията му ще помогнат да се разбере неотложността на борбата с изменението на климата.
Форум