Връзки за достъпност

Извънредни новини

Унгария, Румъния, руски петрол и експлозии. Защо службите отидоха да пазят рафинерията на "Лукойл" в Бургас


Колаж на министъра на енергетиката Жечо Станков, премиера Росен Желязков и рафинерията на "Лукойл" в Бургас.
Колаж на министъра на енергетиката Жечо Станков, премиера Росен Желязков и рафинерията на "Лукойл" в Бургас.

В Румъния и Унгария се случват експлозии в рафинерии, които работят с руски петрол. Местните компании казват, че няма данни за саботаж. В същото време обаче България изпраща службите, МВР и представители на Министерството на отбраната да пазят рафинерията на "Лукойл" в Бургас. Как се стигна до това?

Мъже в униформи в офисите. Съобщения за разполагане на „антидрон системи“. Извънредни съобщения от Министерския съвет за включването на ДАНС, МВР и Министерството на отбраната в гарантирането на сигурността на обекти, които са собственост на „Лукойл“ в България и са част от критичната инфраструктура на страната.

Така изглежда накратко картината, след съобщението, че представители на службите, вътрешното и военното министерствоса „предприели допълнителни мерки, с които да се гарантира сигурността, включително по вода и въздух, в района на обектите на „Лукойл“.

Намерение за засилването на сигурността със съдействието на МВР и службите бяха съобщени от правосъдния министър Георги Георгиев още в първия ден, след като САЩ наложиха санкции върху бизнеса на руската „Лукойл“ и всичките и дъщерни дружества, включително и тези в България. Той посочи като причина инциденти „на подобни съоръжения“ в Европа.

В понеделник премиерът Росен Желязков потвърди, че намесата на службите, МВР и военните е именно по повод инцидентите.

И двамата говорят за две експлозии – в рафинерия в Унгария и в рафинерия в Румъния. И двата инцидента обаче са обявени от местните компании като техническа неизправност и не се свързват с потенциални саботажи.

В същото време въпреки ангажимента за засилване на мерките, се оказа, че тонове гориво от петролопровод на „Лукойл“ в България могат да бъдат източени.

Какво знаем за инцидентите в Унгария, Румъния и България и как Русия се опитва да се възползва от това.

Какво стана в Унгария и Румъния?

Нeoбичайното около инцидентите в рафинериите в Унгария и Румъния е, че те се случиха само в рамките на няколко часа.

В Унгария взрив в най-голямата рафинерия в Сажаломбат, която се намира по поречието на Дунав на 30 км. от центъра на Будапеща, избухна взрив, последван от пожар. Оттогава тече разследване, а унгарските власти не са съобщили причината за инцидента.

Рафинерията е част от бизнеса на унгарската MOL и е най-голямото подобно съоръжение в страната. Рафинерията обработва основно руски петрол, който получава по петролопровода „Дружба“.

„Разследването все още тече. Не знаем дали това е инцидент, повреда или външна атака“, каза премиерът Виктор Орбан. Той добави, че се надява случаят да не е свързан с думите на полския външен министър Радослав Шикорски, който каза, че се надява Украйна да извади „Дружба“ от строя.

MOL категорично отхвърля версиите за саботаж. От компанията увериха, че всички системи, които не са били засегнати от огъня, работят и работата на рафинерията, макар и намалена, продължава.

Всичко това се случи малко преди визитата на Виктор Орбан в САЩ. Във Вашингтон той се срещна с Доналд Тръмп и успя да издейства изключение от американските санкции за газопровода "Турски поток", както и за "Дружба".

Почти по същото време, в което дойде взривът в Унгария, подобен инцидент се случи и в Румъния. Там в рафинерията „Петротел“ на „Лукойл“ в Плоещ 58-годишен мъж пострада заради експлозия, която по първоначални данни е била причинена от натрупване на газ, генериран от отпадъци, проникнали в шахта.

Местната полиция и службите по трудова безопасност започнаха разследване за неспазване на трудовите правила.

Още преди инцидента рафинерията беше обявила спиране на работата заради модернизация на базата си, която трябва да продължи до 30 ноември.

По подобие на България и Румъния изпитва затруднения за това как да процедира с активите на „Лукойл“ в страната и най-вече по отношение на рафинерията в Плоещ. Информации за евентуалната ѝ продажба има още от 2016 г. насам.

Как Русия използва инцидентите и си измисли още един

Двете експлозии бяха широко отразени в руската преса. Руското издание „Комерсант“ свърза двата инцидента и акцентира върху това, че основната прилика е използването на руски петрол и в двата комплекса.

Два дни след инцидентите в множество чешки акаунти в социалните мрежи беше разпространена и история за подобен инцидент в най-голямата рафинерия в Словакия, която се намира край Будапеща. Това беше категорично отхвърлено както от местната компания, така и от словашките власти.

Публикациите бяха проследени от които групата за дезинформационни кампании Letsdata до руско-украинската страница CZNews Info, пише Киевиндипендънт.

В руските медии и в социалните мрежи и тази неслучила се експлозия беше свързана с думите на Шикорски, както и с атаките на украиските сили срещу обекти от енергийната инфраструктура на Русия, пише още Киевиндипендънт.

Да източиш 7 тона от критичната инфраструктура

Макар че на 24 октомври Министерският съвет обяви засилени мерки за сигурност, свързани с инфраструктурата на „Лукойл“ в България, в началото на ноември полицията в Стара Загора каза, че е задържала четирима мъже, заподозрени за източване на дизел директно от тръбопровод край Стара Загора, опериран от „Лукойл“.

От повдигнатите впоследствие обвинения стана ясно, че източеното гориво е около 7 тона, а обвиняемите са действали в продължение на месец. Как това е било възможно да се случва за такъв период, след като всички количества и движения на гориво трябва да се следят стриктно от държавата, не е ясно.

Обвинението за кражба в особено големи размери може да донесе на четиримата заподозряни наказание до 20 години затвор.

През годините бизнесът на „Лукойл“ в България и степента на контрола над това какво се случва в рафинерията, базата в Росенец и как компанията плаща данъци, са били обект на скандали, журналистически разследвания и множество проверки.

Дълги години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не откриваше данни за господстващо положение на „Лукойл“, но това се промени след падането на власт на третия кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов през 2021 г.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG