Връзки за достъпност

Извънредни новини

Исторически ниски резултати на матурите. Къде е грешката?


Васил Димитров иска да учи компютърно и софтуерно инженерство в Техническия университет в София.
Васил Димитров иска да учи компютърно и софтуерно инженерство в Техническия университет в София.

Тази година оценките от матурата по български език са най-ниските, откакто съществува изпитът в този формат. Причините за това могат да са всякакви, но без сериозен анализ е трудно да се видят истинските. Защо и как се стигна дотам?

Добър 3,93. Толкова е средната оценка от задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) за тази учебна година.

Тя е най-ниската от 2008 г. насам, откакто съществуват матурите в настоящия си вид. Могат да бъдат посочени много причини, но докато не се направи сериозен анализ на резултатите, истинската причина изглежда ще остане скрита за заетите в образователната система.

Оценката е важна, защото с нея се кандидатства в повечето университети в страната.

Всеки просветен министър досега е давал идеи за справяне с проблема, но на негово място после е идвал друг, преди идеите да са реализирани.

Настоящият министър на образованието Галин Цоков наскоро каза, че заради ниските резултати се обмислят промени в изпитния формат. Като причина за ниските резултати учители и образователни експерти също посочват променения преди две години изпитен формат, както и критериите за оценяване.

Някои обвиняват децата в това, че са мързеливи и не учат. Най-удобното извинение изглежда това за последиците от онлайн обучението по време на пандемията от COVID-19, което се оказа неудачно. Такова обяснение даде например началничката на столичното регионално управление по образованието Ваня Кастрева.

Омбудсманът Диана Ковачева предложи отново дванайсетокласниците да могат да се явяват повторно на държавните зрелостни изпити. Тя смята, че трябва да се даде втори шанс на зрелостниците, ако не са доволни от оценката си.

Един абитуриент и матурите

Васил Димитров наскоро завърши гимназия, в момента чака второто класиране в Техническия университет в София с надеждата да бъде приет по първото си желание - компютърно и софтуерно инженерство.

Казва, че не е бил добре подготвен по БЕЛ, защото съсредоточава усилията си в математиката. Все пак изкарва малко над 4,50, което за него е задоволителна оценка. Повечето му съученици са получили около Добър 4.00.

"Най-много точки загубих на есето. Не мога много да пиша текстове", каза Васил пред Свободна Европа.

Всичките му съученици са избрали да пишат есе. Другата възможност е интерпретативно съчинение, което се оказва по-нежелано от дванайсетокласниците. Повечето от тях предпочитат есето, показва статистиката на МОН. Такива са и наблюденията на учителката по БЕЛ Росица Трайкова, която е директор на СУ "Васил Левски" в благоевградското село Коларово.

По думите ѝ нтерпретативните съчинения се смятат за остарели, защото трябва да се чете критика, а ученикът да познава в дълбочина произведенията.

"Това ново поколение не е свикнало да пише текстове. То няма достатъчно богат език и езикова култура, за да напише смислен, правилен и голям текст", каза тя пред Свободна Европа.

Как се прилага наученото

При представянето на резултатите Министерството на науката и образованието (МОН) каза лаконично, че те "са съпоставими с миналата година".

Повечето зрелостници се справят със задачите, изискващи възпроизвеждане, но задачите, изискващи разбиране, осмисляне, интерпретиране и прилагане на наученото, си остават предизвикателство за мнозина, отбелязва МОН.

Началникът на Регионалното управление на образованието в София Ваня Кастрева пък обясни ниските резултати с обстоятелството, че дванайсетокласниците най-дълго време са се обучавали в онлайн среда и "това има своите последици".

Тя нарече резултатите "удоволетворяващи за професионалната гилдия в София", само защото в столицата средният брой точки е най-висок.

Източник: МОН
Източник: МОН

Според образователния експерт и съосновател на академия "Никола Тесла" д-р Валентина Иванова най-голямата грешка в системата е формалният подход към образователния процес.

"Нито се преподава с разбиране, нито се учи с разбиране, нито се иска от децата да разбират материала, а само да го повтарят. Това води до затъпяване и не предизвиква децата да развиват възможностите си", каза тя пред Свободна Европа.

Реформа на реформата

Галин Цоков каза, че ще бъдат "прецизирани задачите с отворен отговор в изпитните варианти през следващата учебна година", без да дава конкретни подробности. До редакционното приключване на текста от МОН не отговориха на въпросите на Свободна Европа по темата.

"Ще се консултираме със специалисти в областта на тестологията, за да може задачите да бъдат още по-обективни като възможност за оценка", каза образователният министър, цитиран от БНР.

От учебната 2021/2022 година изпитният формат беше променен и скалата за оценяване беше завишена. Допреди това за тройка бяха необходими 23 точки от 100, но вече за същата оценка са нужни поне 30% верни отговори. В тестовата част бяха добавени повече задачи с отворен отговор. Това според Росица Трайкова обърква учениците и е една от причините за по-лошото им представяне.

"Те са свикнали по-конкретно, по-бързо и логично да решават тестова част", каза тя. Освен това при отворените отговори от МОН е зададена една матрица на верен отговор и дори ученикът да се е обосновал при даването на различен отговор, той не се признава.

По думите ѝ проблем са и неясните критерии при оценка на задачите по третия модул (писане на есе или т.нар. интерпретативно съчинение).

"Критериите са субективни, оценява ги проверяващият. Работила съм три години като проверяващ и се вижда, че има разминаване в критериите на отделните преподаватели при оценяване на писмените текстове на учениците", каза тя.

От думите на Цоков се разбра, че МОН вече е започнало анализ на причините за резултатите от матурите. Инспекторатът на образователното министерство вече е започнал проверки в училищата с най-слаби резултати, каза той.

Работи се и по методика за обвързването на учителските заплaти и допълнителните възнаграждения с резултатите от изпитите, допълни той. От години в България няма методология за оценка на качеството на образованието. Министърът на образованието в последния редовен кабинет Николай Денков даде заявка за такава, но не успя да реализира идеята си, защото правителството "Петков" падна.

Освен това за образование в последните години държавата налива по близо 5% от брутния вътрешен продукт. За миналата учебна година парите бяха 6,4 млрд. лв. Въпреки това проблемите остават същите от години: лоши изпитни резултати, липса на данни за ефективността на обучението, липса на сигурност, че децата развиват ключови компетентности.

Има надежда, но тя е в децата, не в системата

Според Валентина Иванова изпитният формат насърчава повърхностни знания и формално отношение към целия образователен процес.

Резултатите са логично следствие от формалното отношение към ученето
Валентина Иванова

"Ние получаваме от децата това, което сме поискали от тях - едно формално отношение към 12-те години в училище и резултатите са логично следствие от това", каза тя.

В "коригирането на критериите" за оценка тя вижда тяхното занижаване под претекста за практичност.

"Децата трябва да се учат на принципните неща, които после да могат да прилагат във всяка ситуация. Те не разбират принципа зад нещата, защото са учени на примери, а не на причинно-следствени връзки", каза образователният експерт.

Тя вижда проблем и в отношението към ученето и знанието, вследствие на което децата не го имат за ценност.

"Това е разговор, който трябва да се води вкъщи, в училище, в обществото. Ако нямат причина защо да учат в един свят, в който цялото знание им е в джоба, те не полага никакви усилия. И форматът не ги насърчава, а иска от тях това, което може да бъде намерено в Гугъл", каза тя.

Валентина Иванова все пак вижда надежда за справяне с проблема и тя е в самите деца, които в днешно време имат пред очите си целия свят.

"Рано или късно, ако разпознаят знанието като инструмент, с който могат да се реализират в която и да е област и където и да е по света, това ще раздвижи процесите", каза тя.

XS
SM
MD
LG