С грандиозно светлинно шоу с образи на древни богове и пирамиди в небето, в събота беше открит Големият египетски музей – огромен и дългоочакван проект, чиято цел е да представи богатото наследство на Египет в модерна светлина.

В колекцията на музея, открит след 20 години подготовка, влизат десетки хиляди артефакти. Най-привлекателни са огромният колос на Рамзес Велики и гробницата на Тутанкамон, която за пръв път е представена в пълния си вид.

Музеят е разположен близо до пирамидите в Гиза и Сфинкса и е централен елемент в опитите на египетското правителство да стимулира туризма и затруднената икономика на страната.

Египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси се опита да придаде международен мащаб на грандиозното откриване и призова присъстващите да „превърнат този музей в платформа за диалог, дестинация за знания и фар за всички, които обичат живота и вярват в ценността на човечеството“.

Известни египтолози твърдят, че създаването на музея ще засили исканията за връщане в Египет на ключови артефакти, които се намират в други страни – включително Розетския камък, изложен в Британския музей.

Дългата история на един музей

Историята на Египет отдавна го е превърнала в популярна туристическа атракция. Но страната също така от години се бори да организира и покаже огромното си количество артефакти – от малки бижута и цветни стенописи в гробници до високи статуи на фараони и богове с животински глави.

Големият египетски музей е предложен за първи път през 1992 г., по време на управлението на тогавашния президент Хосни Мубарак, а строителството започва през 2005 г.

Работата обаче е прекъсната от размириците около Арабската пролет през 2011 г., която свали Мубарак и беше последвана от години на нестабилност. Проектът е засегнат и от финансови кризи, пандемията от коронавирус, както и от регионални войни.

Според някои оценки завършването на проекта на обща стойност от над 1 милиард евро е отнело почти толкова време, колкото изграждането на Великата пирамида.

Планираното тържествено откриване през лятото на тази година беше отложено след избухването на 12-дневната война между Израел и Иран през юни.

Така се стигна до грандиозното откриване на 1 ноември. Редици от актьори, облечени в древноегипетски костюми, се подредиха около музея, пирамидите и Сфинкса, а светлинно шоу със стотици дронове показа образите на известни египетски богове като Изида и Озирис.

Президентът Сиси се снима с делегати от над 70 страни, включително членове на кралските семейства на Белгия, Испания, Дания, Йордания, арабските страни от Персийския залив и Япония, както и редица европейски президенти и министър-председатели. На церемонията беше и българският президент Румен Радев.

Египетското правителство очаква новият музей да привлича над 5 млн. посетители всяка година. Това би го поставило в редиците на най-популярните музеи в света. За сравнение, през 2024 г. Лувърът в Париж е привлякъл 8,7 млн. посетители, Британският музей – 6,5 млн., а Музеят за изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк – 5,7 млн.

Рамзес Велики и Тутанкамон. Какво има в музея

Големият египетски музей е промотиран като най-големия музей в света, посветен на една древна цивилизация. Той има висока триъгълна фасада от стъкло, която имитира близките пирамиди, и площ от 500 хил. кв. м.

Вътре са изложени около 100 хил. артефакта, които обхващат цели 7 хилядолетия от историята на Египет.

Когато влязат в него, посетителите са посрещнати от огромен гранитен колос на Рамзес Велики, един от най-могъщите фараони на древен Египет.

В 12-те основни галерии на музея, които бяха открити още миналата година, са изложени антични предмети от праисторически времена до римската епоха, подредени по епохи и теми.

Две зали са посветени на цялата колекция от 5000 артефакта от гробницата на прочутия фараон Тутанкамон. Неговата гробницата е открита от британския археолог Хауърд Картър през 1922 г. в южния град Луксор, а колекцията от нея сега се показва в пълния си вид за първи път.

Тя включва трите погребални легла и шестте колесници на Тутанкамон, златния му трон, покрития със злато саркофаг и погребалната му маска.

„Надяваме се, че Големият египетски музей ще отбележи началото на нова златна ера за египтологията и културния туризъм“, казва Ахмед Седик, екскурзовод и египтолог, цитиран от Би Би Си.

Надежди за връщане на египетски артефакти от Европа

„Това беше моята мечта. Наистина съм щастлив, че този музей най-накрая е отворен“, казва пред Би Би Си и Захи Хавас, археолог и бивш министър на туризма и антиките на Египет.

По думите му музеят показва, че египтяните са равни на чуждестранните египтолози, когато става въпрос за разкопки, съхранение на паметници и кураторска работа.

„Сега искам две неща: първо, музеите да спрат да купуват откраднати артефакти и второ, да се върнат три предмета: Розетският камък от Британския музей, Зодиакът от Дендера от Лувъра и бюстът на Нефертити от Берлин.“

Хавас е създал онлайн петиции със стотици хиляди подписи, които настояват за връщането на предметите.

Розетският камък, открит през 1799 г., дава ключа към разшифроването на йероглифите. Той е открит от френската армия и конфискуван от британците като военна плячка, затова е изложен в Британския музей в Лондон.

Французи пък изрязват Зодиака от Дендера – древна египетска небесна карта, от храма на Хатор през 1821 г. За цветния бюст на Нефертити – съпруга на египетския фараон Акенатен, Египет обвинява германски археолози, че са го изнесли контрабандно от страната преди повече от век.

Друга водеща египтоложка – Моника Хана, посочва пред Би Би Си същите предмети, „взети под колониалистки претекст“, като такива, които трябва да бъдат репатрирани. Според нея Големият египетски музей отправя посланието, че „Египет е свършил много добра работа, за да поиска официално предметите“.