Тодор Живков (в средата) и други представители на властта на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров в София отбелязват 45-годишнината от началото на социалистическия режим. 09 септември, 1989 г.
Съвременниците му си мислят, че ще е на власт завинаги. Тодор Живков е начело на тоталитарния комунистически режим в България цели 35 години, но губи постове си в рамките на броени дни. Как изглежда 10 ноември 1989 г., когато лидерът е свален от БКП, през очите на журналистите тогава?
До началото на ноември 1989 г. в офиса на директора на Българската телеграфна агенция (БТА) виси портрет на Тодор Живков. Докато той все още е на власт, в агенцията е поръчан нов портрет.
„След като в БТА бяха поръчали портрета на Петър Младенов в рамка в редакция „Пресфото“, веднага се разчу, че нещо се случва“, казва пред Свободна Европа Иво Инджев, по това време журналист в БТА. „Ние бяхме сред първите, които научиха, по този косвен начин, [че Живков ще бъде сменен]“.
Въздух и цвят. Първите два митинга в София след падането на Живков
1/18Тази снимка е от декември 1989. Падането на Тодор Живков от власт не води незабавно до някакво бурно обществено вълнение - по улиците не се събират хора, не се издигат лозунги. В първата седмица ври и кипи предимно в университетите и в институтите на БАН, където се основават сдружения или се възстановяват затворени половин век по-рано партии.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
2/18Емоциите се отпушват чак на осмия ден, 18.11.1989 г. Тогава опозицията провежда първия си митинг - пред Св. "Александър Невски". Тогава тя не се нарича "опозиция", изразът е "неформални сдружения". Хората отиват на митинга с разнородни и понякога несъвместими лозунги и искания. Част от плакатите отразяват тогавашната нагласа на много участници, че в България ще започне да се извършва преустройство, каквото протича в СССР от няколко години.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
4/18Надписът "БРСДП (о)" - Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), издигнат на 18.11.1989 г., е референция към лявата опозиция, унищожена от БКП в края на 40-те години. За разлика от плакатите, апелиращи към преустройство, този тук е призив към възстановяване на многопартийната система. БРСДП (о) действително е възстановена броени дни след този първи митинг на опозицията и през декември 1989 става един от съучредителите на СДС. Три месеца по-късно премахва от името си думата "работническа" и оттук нататък е известна като БСДП. В първата година от падането на Живков БСДП, заедно с БЗНС, е най-популярната и силна партия на новата опозиция.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
5/18Част от ораторите на първия митинг на опозицията от 18.11.1989 г. Отляво на дясно: икономистът Петър Гогов (зад микрофона), зоологът Петър Берон (с шапката), работникът Любомир Собаджиев (с каскет и брада), сценаристът Анжел Вагенщайн (с тъмните очила), неидентифициран участник, сатирикът Радой Ралин (говори пред микрофона). Спомените на очевидци са единодушни: инициаторът на този митинг е Анжел Вагенщайн (р.1922 г.), който по-късно преминава към БСП и никога не се отказва от левите си убеждения.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
6/18Отляво на дясно - йеромонах Христофор Събев (вижда се само част от лицето му, с очила зад Петър Берон), Петър Берон, актьорът Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова (говори пред микрофона), Константин Тренчев ( с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов (с наведена глава), Славомир Цанков. Две години по-късно Блага Димитрова (1922-2003) става първият свободно избран вицепрезидент на страната в двойка с Желю Желев (1935-2015) - също оратор на този митинг.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
7/18Малко преди думата да вземе Петър Гогов (вляво, с коженото яке), на площада пее Ангел Ангелов - Джендема - един от любимите изпълнители на тогавашния ъндъргаунд. В неговата песен "Край на живота от самото начало" се съдържа и следния стих: "Вашите кожи ще съхнат по стените". В изказването си Гогов призовава: "... и никакви кожи по стените!" Впоследствие думите му се изопачават дотам, че му е приписан и призив да се бесят комунистите. След известно време Джендема спира да изпълнява песента. Петър Гогов, който по-рано е лежал в затвора, остава встрани от обществения живот.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
8/18Химикът Румен Воденичаров, основател на Независимото дружество за защита на човешките права, говори на първия митинг на опозицията. Впоследствие се отдръпва от СДС и преминава в противоположния лагер, заявявайки се като националист. Но на митинга на 18.11.1989 г. той призовава да се върнат имената на българските турци. Част от участниците в митинга го освирква. В отговор той вдига ръка с разперени пръсти - емблемата на неговото дружество.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
10/18Твърди се, че на първия митинг на опозицията са участвали близо 300 000 души. Хората са плътно прилепени един до друг, понякога не е възможно човек да се завърти наляво или надясно.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
11/18Обърнат наопъки официален портрет на Тодор Живков. До тази дата снимка на Живков виси във всички предприятия, канцеларии, заводи, стадиони, театри и училища. Живков е свален от поста си на 10 ноември 1989 г. с усилията не само на Москва, но и на трима негови приближени от ръководството на БКП - външният министър Петър Младенов (1936-2000), министърът на отбраната Добри Джуров (1916-2002) и министърът на външнополитическите връзки Андрей Луканов (1938-1996). Първите двама са членове на Политбюро, а третият е кандидат-член на Политбюро.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
12/18Група хора са се запътили към митинга на опозицията от 18.11.1989 г. с плакат, героизиращ Петър Младенов - член на Политбюро и външен министър на Тодор Живков. Самият митинг гласува "вот на доверие" на Петър Младенов, оглавил БКП след свалянето на диктатора. В онези дни, когато още не е ясно дали системата трябва да се облагородява или да бъде изтръгната с корен, Младенов е героят както на комунистите, така и на не-комунистите. Той върви по улицата без охрана.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
13/18Това е друг митинг. Той се провежда ден по-рано, на 17.11.1989 г., и по тази причина би трябвало да се нарича "първи". Но в 30-те изтекли години той така и не се сдобива с този етикет. Организиран е от БКП веднага след като опозицията е съобщила, че ще се събира пред Св. "Александър Невски". Тогава това не се разглежда като "издърпване на чергата". Хората за първи път са участници в една съвсем нова публичност. Някои отиват и на двата митинга, и това изглежда съвсем естествено.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
17/18Ген. Добри Джуров, член на Политбюро и министър на отбраната, говори пред митинга на БКП на 17.11.1989 г. Казва, че на Пленума, на който е бил отстранен Живков, се е "чул и неговият глас". Приветстват го. Само месец по-късно на същите стълби пред парламента новият лидер на БКП Петър Младенов ще каже: "Най-добре е танковете да дойдат". По това време "идването на танковете" се асоциира неизменно с фигурата на Добри Джуров.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
18/18Момиче снима първия митинг на БКП след свалянето на Живков. От този момент нататък фотографи и наблюдатели редовно ще се катерят по дървета, паметници, автомобили, улуци, огради, бараки и улични лампи, за да видят с очите си огромните множества от хора, които заливат улиците на страната в следващите месеци.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Previous slide
Next slide
Сутринта на 10 ноември, ден след падането на Берлинската стена, Инджев получава обаждане от колега. „Каза, че нещо става, нещо има да се случва.“
Тогава, след 35 години управление, Тодор Живков е освободен като генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), която е на власт от 1944 г. Тази дата слага началото на края на 45-годишния тоталитарен социалистически режим в България. Петър Младенов застава на чело на партията и държавата, но портретът му е на стената за кратко.
„Имах усещане за свобода. Защото никой от нас не вярваше, че това може да стане бързо, лесно и безболезнено“, казва още Инджев.
Толкова държах аз да я прочета, защото това беше новина номер едно
Стефан Стайков
Подобна е атмосферата в редакцията на Радио Свободна Европа в Мюнхен по същото време. „Бяхме много развълнувани, с голяма надежда, която малко по малко се прекърши“, казва Стефан Стайков, бивш журналист там.
„По една случайност аз бях дежурен. Написах новината и, въпреки че имахме говорители, си спомням, че аз я прочетох и по радиото. Толкова държах аз да я прочета, защото това беше новина номер едно“.
"Колос на глинени крака"
Отстраняването на Тодор Живков от върха на БКП първоначално изглежда „абсолютно невероятно“.
„Ние бяхме израснали с режима на Живков и живеехме с мисълта, че той ще векува, той дори обичаше да се шегува на тази тема“, казва Инджев. „Да не бързаме много да го отписваме, защото дядо му бил столетник, такива ни ги разправяше и всички угоднически му се радваха. А той се оказа колос на глинени крака, когото отстраниха, да не кажа за минути“.
Тодор Живков е най-дълго управлявалият политик в България. По време на социализма той заема различни постове на върха на държавата - генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. През цялото време той поддържа съветския модел на управление и запазва тесни връзки с Москва. Живков два пъти предлага България да стане 16-ата република на Съветския съюз (СССР), което би означавало пълна загуба на националния суверенитет на страната.
Според историци по този начин БКП е целяла да прехвърли отговорността за финансовото състояние на страната на Москва. По време на социализма България е в тежко финансово положение с големи външен и вътрешен дълг. Три пъти практически е пред фалит.
В началото на тоталитарния режим десетки хиляди души са убити след присъди от т.нар. Народен съд. С десетилетия Държавна сигурност - специалните служби на режима, налага репресии в страната, а политически затворници са изпращани без присъда в трудови лагери. През 80-те години Живков инициира т.нар. „Възродителен процес“, при който българските турци са принудени да приемат български имена.
Това става с насилие, има жертви, а по-късно десетки хиляди български турци са изселени в Турция.
Живков подава оставка на заседание на Политбюро на 9 ноември - според изследователи на периода под натиск върху БКП от Москва. На Ноемврийския пленум на ЦК на БКП на следващия ден той е освободен от поста генерален секретар на партията, а новината за това е официално съобщена в 18 ч. от Българското национално радио.
„Това си беше на практика партиен преврат на Москва, която искаше вече да смени амортизирания Живков с някой по-реформистки изглеждащ свой човек, така да се каже“, казва още Инджев. По това време начело на СССР е Михаил Горбачов и е в ход т.нар. Перестройка - опит за реформи на съветската власт.
Скоро след като е свален от лидерския пост в БКП, Живков вече не е начело и на страната. През 1990 г. той е обвинен в редица престъпления, като нито едно от петте дела, заведени срещу него, включително за трудовите лагери и „Възрадителния процес“, не е доведено докрай през останалите осем години от живота му.
"Както се оказа, нищо съществено не се промени след това. Остана старата Държавна сигурност", казва Стефан Стайков. "Все пак първите избори ги спечелиха комунистите".
Става дума за първите демократични избори за седмо Велико народно събрание (ВНС) през 1990 г., на които БСП получава 47,1% от гласовете. "По това време около 1 милион души бяха членове на БКП и, естествено, всеки се държи за хляба и се гласува партийно", добавя още Стайков.
"Гледаха да са добре с хора като нас"
Вечерта след работния ден на 10 ноември за екипа на БТА следва почерпка. „Изтичах до най-близката бакалия да купя нещо, имаше червено пенливо вино, българско вино, а то топло… и като шупна, изпоцапахме навсякъде“, спомня си Инджев.
Тогава начело на БТА е Боян Трайков - член на ЦК на БКП и председател на съюза на българските журналисти. По време на социализма националните медии – БТА, БНТ и БНР, са контролирани от тоталитарната власт.
След 10 ноември по думите на Инджев БТА става първата институция, която сваля комунистическото си ръководство, а той самият прави голям кариерен скок и е избран от колегите си за нов главен директор.
Режимът вече на практика беше паднал и всички гледаха да са добре с хора като нас, които се бунтуваха
Иво Инджев
„Това беше очевидно реакция на моите позиции [срещу режима, изразявани] преди 10 ноември, защото не бяха много такива като мен“, казва той. След отстраняването на Живков, „режимът вече на практика беше паднал и всички гледаха да са добре с хора като нас, които се бунтуваха“.
Официалното встъпване на Инджев в длъжност се забавя, тъй като по това време директорът на БТА все още не се избира от парламента, а назначението му зависи от министър-председателя. А тогавашният премиер Андрей Луканов е против номинацията на Инджев.
Луканов, член на БКП и по-късно на БСП, е министър-председател в две поредни правителства в рамките на 1990 г. Той играе основна роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като лидер на т.нар. "дясно крило" в БКП, чиято цел е България да премине от планова към пазарна икономика. През 1996 г. е убит.
По-късно следващият премиер – Димитър Попов, предава подписката за назначението на Инджев на президента Желю Желев - първия президент на Република България, който от своя страна я подписва.
"Така се отприщи цялата енергия"
Макар и новината да идва изненадващо, свалянето на режима вече се е предусещало в редакциите в медиите, които по това време са наблюдавали вълненията в други части на социалистическия блок.
„Беше някак си очаквано, да си призная, защото няма как да падне Берлинската стена и това да не се отрази по цялата верига на социалистическия лагер“, казва още Инджев. „Така се отприщи цялата енергия, която толкова години е била сдържана“.
Когато Живков беше на власт. Шествието на "Екогласност" в 23 непубликувани снимки
1/23Старшини от Народната милиция (НМ) и неидентифициран цивилен наблюдават фронтално приближаващото към парламента шествие на "Екогласност".
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
2/23Доц. Цветан Кардашев чете петицията на "Екогласност", която организаторите възнамеряват да внесат в Народното събрание. "Избрахме Кардашев да чете, защото имаше плътен и силен глас, а ние нямахме високоговорител", казва днес един от участниците в шествието Красимир Кънев. Цветан Кардашев, който вече не е между живите, тогава работи в института по философия на БАН. На заден план вдясно, с фотоапарат, повдигнат над главата, е Волен Сидеров, тогава - фоторепортер.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
3/23Петър Берон (в тъмен костъм, вляво) и Петър Слабаков говорят пред събралите се хора. И двамата са съучредители на "Екогласност" (1989), а по-късно депутати от СДС в Седмото Велико народно събрание (1990-1991) и съавтори на конституцията (1991). И двамата се разделят бързо със СДС, макар и по различни причини.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
4/23Петър Слабаков и Петър Берон в разговор с млади жени, дошли за шествието заедно с бебетата си. По това време протестиращите майки с детски колички вече са се превърнали в емблема на съпротивата - през 1987 и 1988 г. те организират протести в Русе заради обгазяването на града, срещу което властите не взимат мерки.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
5/23Актьорът Петър Слабаков в разговор с участници в шествието. Седмица по-рано Слабаков е влязъл в бой с Народната милиция (НМ) в градинката пред "Кристал". Той е един от най-обичаните актьори и лице на тогавашните протести.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
6/23Двама от фотографите, снимали шествието на "Екогласност" на 3 ноември 1989 г. Усмихнатият вдясно е Стефан Тихов. Много хора не взимат участие в шествието, а го наблюдават отстрани. Осветителните тела на площада са монтирани през 80-те години.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
7/23Бившият член на Политбюро Пеко Таков минава покрай събралите се хора. След дълги години в ръководството на партията-държава, през 1982 г. Пеко Таков (1909-2001) изпада в немилост и е изваден от състава на Политбюро. На тази снимка се вижда, че върви без видима охрана.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
8/23Александър Каракачанов (в средата) и Красен Станчев (вдясно) на шествието на "Екогласност". И двамата по-късно стават депутати във Великото народно събрание и съавтори на конституцията. Каракачанов е първият кмет на София от СДС, но бързо се разделя със синята коалиция и впоследствие става депутат от БСП. Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика, съветник на президента Петър Стоянов и преподавател в Софийския университет.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
9/23Актьорът Петър Слабаков (в средата) и Делчо Вичев (с очила, вляво). Шествието се придвижва от ул. "Раковска" към задния вход на парламента.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
10/23Петър Стайков (вляво) с тригодишния си син Свилен и Красен Станчев на шествието на "Екогласност" на 3 ноември 1989 г. "На тази дата започна превръщането на поданиците на тоталитарната държава в граждани", каза неотдавна Петър Стайков пред БГНЕС. "Без този период на трансформация от едното качество в другото, нямаше да имаме нищо от това, което имаме сега, колкото и някои неща да не ни харесват". Психологът Петър Стайков е депутат във Великото Народно събрание (1990-1991) и съавтор на конституцията.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
11/23Журналистът от БНТ Димитър Езекиев на шествието на "Екогласност". Димитър Езекиев (1934-2008) е съучредител на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988), депутат в Седмото Велико народно събрание от СДС (1990-1991) и съавтор на конституцията.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
12/23Кореспонденът на ББС Майк Пауър. Седмица по-рано той е един от битите пред "Кристал". Случаят с този побой е описан от Стефан Гайтанджиев (друг съучредител на "Екогласност") така: Пауър "се опитва да снима, но веднага му отнемат апарата, хвърлят го на земята и няколко души го натрошават с крака. Пауър крещи: „Няма свобода за работа на британските журналисти“, но не разбират езика му, обсипват го с удари, счупват му очилата".
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
13/23Пламен Крайски (на преден план вляво, с карираната риза), Владимир Кънев (студентът със знамето и разперените ръце), Вера Младенова (в средата), Едвин Сугарев (вдясно, зад транспаранта). Киноведът Вера Младенова напуска "Екогласност" почти веднага след падането на Живков. В книга, посветена на създаването на сдружението, обяснява, че е искала да членува в екологична организация, докато "Екогласност" твърде бързо се е оказала политическа формация.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
14/23Шествието на "Екогласност", 3 ноември 1989 г.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
15/23В лявата част на кадъра - кинокритикът Тони Андрейков (с очила и побеляла коса).
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
16/23Румен Данов (с брадата) по време на шествието. Година по-късно Румен Данов е депутат в Седмото Велико народно събрание и става съавтор на конституцията. След това е съветник на президента Желев. Написва книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки". Умира на 60-годишна възраст през 2016 г.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
17/23Румен Данов (в средата) и Красимир Кънев (крайният вдясно). През 1992 г. Кънев основава заедно с група съмишленици Българския хелзинкски комитет и до днес е негов председател.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
18/23Александър Каракачанов, съучредител на "Екогласност", по време на шествието на 3 ноември 1989 г.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
19/23Шествието на "Екогласност" приближава задния вход на парламента. Зад транспаранта, отляво на дясно: Вера Младенова (киновед), Петър Стайков (психолог), неидентифициран участник, Никола Ковачев (режисьор), Димитрина Петрова (философ), Петър Берон (биолог), Петър Слабаков (актьор), Александър Каракачанов (философ), Цветан Кардашев (философ), Румен Данов (икономист), Делчо Вичев (инженер), Пирин Воденичаров (химик).
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
20/23Сержант от Народната милиция (НМ) и група цивилни наблюдават приближващото парламента шествие. Организатори на шествието допускат, че цивилните са началници от НМ или от Държавна сигурност.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
21/23Районът е отцепен, няма достъп до централния вход на парламента.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
22/23Групата на наблюдаващите шествието е голяма. Сред тях се забелязват журналисти, зяпачи, хора на милицията и службите.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
23/23Шестима души внасят петицията на "Екогласност" в парламента. Отляво на дясно: Петър Берон, Никола Ковачев, Димитрина Петрова, Цветан Пенчев (зад Петрова), Александър Каракачанов, Петър Слабаков.
Досега не сме виждали снимки като тези. Те за първи път показват колко многолюдно е първото шествие, проведено в София, докато Тодор Живков е още на власт.
Previous slide
Next slide
Дни по-рано в сърцето на София се случва друго събитие, което предвещава промяна. Става дума за шествието на движение „Екогласност” на 3 ноември 1989 г. - първата организирана масова улична опозиционна проява по време на режима на Живков. Шествието се бори за екологична кауза, но по това време съпротивата по екологични проблеми се равнява на политическа съпротива срещу властта.
Свалянето на Живков практически не е краят, а началото на края на комунистическия режим. На 10 ноември той е отстранен от върха на партията, но формалното му сваляне от властта се състои на 17 ноември от тогавашното Народно събрание. Тогава той е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на Народна Република България.
На следващия пленум на ЦК на БКП през декември той е изключен и от партията, като малко преди смъртта си през 1998 г. е реабилитиран.
Диляна Теохарова е журналист в Свободна Европа от 2021 година. Преди това завършва специалност журналистика, профил печат и култура в Софийския университет.
Форум