БТА съществува от по-миналия век. На 27 януари 1898 г. в брой 41 на "Държавен вестник" е публикуван "приказ номер 28", с който „се назначава от 1 февруари 1898 г. за директор на Българската телеграфна агенция в София Оскар Искандер с годишна плата 5580 лева“.
Първият бюлетин на агенцията излиза на 16 февруари. Той е написан на ръка, лично от Искандер - доктор по философия, редактор и издател, и в него са включени седем информации - за здравословното състояние на княгиня Клементина (майка на цар Фердинанд I), за събития в балканските страни, както и борсови данни.
Така започва БТА, която тази година отбеляза своята 125-годишнина и по този повод издава трилогия - първото цялостно изследване на историята на агенцията. Първата част беше публикувана точно за рождения ден на медията - през февруари, под заглавието "Лични свидетелства". В нея журналистът ветеран Панайот Денев е събрал разкази на 55 души, работили в БТА.
Вторият том - "История на БТА (1898-2023)”, излезе през септември. Той е разделен на три етапа - Княжeство и Царство България, Народна република България и Република България.
"Тайното знание"
"Моето усещане е, че никой не се е опитал да обясни как единствената партия, тоталитарният режим са управлявали средствата за масова информация, което в най-голяма степен е ставало чрез БТА. Затова съм описал подробно този механизъм", каза пред Свободна Европа 78-годишният Денев.
Според генералния директор на БТА Кирил Вълчев от книгата може да се вземе поука какво да не се случва отново - да не се произвежда "тайно знание". По думите му чрез секретните бюлетини на БТА всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните.
"Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", казва Вълчев.
До края на годината ще излезе от печат и третата част - 250 страници за 125 години - за всяка от тях по един разтвор - лява и дясна страница. На първата - новина от същата година от България с илюстрация, а на втората - новина от чужбина.
Когато и трите тома се озоват на пазара, те ще се продават заедно в един калъф.
Без епитети
Денев работи по съставянето на "История на БТА (1898-2023)” повече от година. И то със специално изискване от Вълчев и редактора - проф. д-р Румяна Прешленова от БАН - в текста да няма никакви прилагателни и епитети, никаква оценка, само факти, и то подкрепени с архивни документи.
"Оказа се, че паметта е стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на "Цариградско шосе" 49, които аз, с основание, мисля, наричам Златен фонд на БТА", казва той.
Най-интересни сред тях са така наречените поверителни бюлетини, които излизат от създаването на агенцията, и винаги са предназначени за властимащите. В началото те са в четири екземпляра - за двореца, за министър-председателя, който е и външен министър, за министъра на войната и един, който е оставал в архива на БТА.
Секретният архив
Панайот Денев казва, че БТА винаги е излъчвала всички новини, само че по време на комунизма всички истински неманипулирани и необработени пропагандно вести са достигали до крайно ограничен кръг на тогавашната номенклатура - партийна и държавна.
Архивите, които той открива, показват, че информацията в поверителните бюлетини по това време е филтрирана на три нива – най-широкият кръг – около 1300-1500 души, следващият - специално приложение S2 за 180-200 души, и накрая за 10 души от върхушката и даже до един – самият комунистически ръководител Тодор Живков. Този бюлетин е излизал само в два екземпляра – единият е отивал на неговото бюро, а другият в архива на БТА.
"И слава Богу, че е запазен, целият секретен архив се пази и в момента се дигитализира с най-съвременна апаратура и ще остане завинаги", отбелязва Денев.
Той допълва, че наред с това има и информация, която е скривана тотално, даже понякога от част от тесния привилегирован кръг. В книгата той описва пет такива събития.
- Първото е масово народно въстание в Източен Берлин през 1953 г. срещу съветската окупация, срещу което са извадени танкове.
- Второто е Унгарската революция от 1956 г. срещу просъветската политика. "Там е било касапница, много страшно, но всичко е било тотално премълчано", казва журналистът.
- Третото скрито от българите събитие е така наречената Пражка пролет в Чехословакия от 1968 г. - масови протести за курс към демократично управление.
- Четвъртото е ядрената авария в Чернобилската АЕЦ в Украйна.
"Тогава, понеже [в продължение на] три дни от Москва не идва нищо, абсолютно се мълчи. След това руската държавна агенция ТАСС започва да пуска по 4-5 реда - че няма нищо страшно, [това е просто] авария. Накрая започват да си признават, защото радиацията е прихваната в съседни държави", разказва Денев.
"И тогава в България започват едни изумително демагогски публикации – предупреждава се населението, че е хубаво да пие минерална вода, да не яде зеленчуци, след като на 1 май вече бяхме изяли по няколко марули, но без да се споменава думата Чернобил, не се казва защо това трябва да се прави", допълва той.
- Петото скрито събитие е насилственото преименуване на мюсюлманското население - известно като Възродителен процес през 70-80-те години на 20 век.
За това се "мълчеше най-позорно", казва Денев. Той е открил, че в бюлетина S2 има най-големи подробности за тези събития, там са даже лъжите на високопоставените личности пред чуждестранни журналисти.
"Тогава работех в "Информация за чужбина" и някои от тези неща ги излъчвахме, но само за чужбина", разказва Денев, който си спомня, че никак не се е чувствал свободен да работи по съвест, затова сега се радва да напише тази книга.
Той се гордее, че е истински "бетеанец", както се наричат служителите на БТА.
„Това значи човек, свързан с една общност. БТА беше една общност въпреки тоталитарната държава и функциите, които имаше да изпълнява, освен да информира. Беше една особена общност, създадена от директора Лозан Стрелков, който управлява 19 години", казва журналистът.
По думите му може би тази общност вече не е същата, защото и светът е друг, но пък БТА изпълнява много по-достойно задачите си. Денев разказва, че още след падането на комунистическата власт - през 1990-91 г., когато Иво Инджев е назначен за директор на БТА от президента Желю Желев, са премахнати поверителните бюлетини и всякакви ограничения върху новините от страната и чужбина.
"А специалният закон, приет за агенцията през 2011 г. - по времето, когато беше управлявана от покойния вече Максим Минчев, гарантира, независимост, свобода и безпристрастност", казва още журналистът.
Кой е Панайот Денев
Панайот Денев е роден е на 22 август 1945 г. в София. Завършва българска филология и история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Започва работа в БТА на 1 октомври 1971 г. - първо като репортер, а после като редактор в отдел "Информация за чужбина" и остава там без прекъсване до 1993 г. В последните 2 години е зам.-генерален директор, след което става главен редактор на в. „Демокрация“, но остава на поста само до 1994 г. След това работи в БНТ и в. „Континент“.
През 1997 г. е назначен от Народното събрание за генерален директор на БТА и остава на поста до 2002 г.
В следващите 3 години той е шеф на пресцентъра на Съюза на демократичните сили (СДС). После - до края на 2013 г., е редактор на новинарския сайт Vesti.bg.
Освен журналист Денев е и преподавател - от 1995 до 2010 г. води курсовете „Новини и новинарство“ и „Медийни модели на информацията“ в Новия български университет.
Огромна част от неговия живот - вече почти 40 години, той ръководи и пресцентъра на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и редактира информационните му издания.
Панайот Денев е женен за Елха Денева от 1971 г., а дъщеря им Неда е родена през 1980 г.
Форум