В един ветровит следобед през март двама мъже отварят хангар от времето на СССР. Бронираната му врата тежи 33 тона и се движи по стоманена релса, леко наклонена надолу. Мъжете се борят с гравитацията, за да я забавят.
Вътре в огромната пещера, устойчива на взривове, светлината разкрива множество самолети.
Бронираният самолетен хангар днес е част от любителския аероклуб „Миловице“. Той е превърнал в свой дом изоставена съветска военновъздушна база на 40 км североизточно от чешката столица Прага.
Днес в тази база, някога предназначена за съветски изтребители, се съхраняват малки спортни самолети - и то в едни от най-сигурните условия в Европа.
Военното съоръжение на това място отначало работи като казарма и тренировъчен полигон за австрийската армия през 1904 г. По-късно е използвано от чехословашките, а след това и от окупационните нацистки сили по време на Втората световна война.
След съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. окупационните съветски сили оборудват базата с бронирани хангари и друга готова за война инфраструктура.
Близо до военновъздушната база е изграден град със същото име, предназначен за десетки хиляди съветски войници и техните семейства. Директен влак, който минава всекидневно, свързва Миловице с Москва.
„Те бяха като държава в държавата“, разказва пред Радио Свободна Европа Томаш Носек, председател на аероклуба в Миловице.
По думите му единствените значителни следи от съветското военно присъствие на това място са „осемте хангара, които използваме в момента“, и подсилената писта.
Носек казва, че бронираните врати на хангарите са „много непрактични“ за хоби пилотите и клубът е подменил няколко от тях с по-леки.
„Засега сме сменили вратите на пет от осемте хангара“, казва Носек, но бързо добавя, че „единият [хангар] е обявен за паметник на културата, така че там нищо няма да се промени“.
Съветските войски започват да се изтеглят от базата в Миловице през февруари 1990 г. на фона на рухването на комунистическите режими в Европа. До юни 1991 г. си тръгва и последният войник.
След напускането на съветските войски местните жители откриват останки от унищожени самолети и други отломки. От 1991 г. насам на територията на бившата съветска база са открити няколко невзривени боеприпаса.
След изтеглянето на съветските войски се появяват няколко плана за съживяване на района. Успешно е създаден резерват за диви животни в залесена му част, където сега се разхождат бизони и диви коне.
Но до този момент само аероклубът „Миловице“ е успял да вдъхне нов живот на военната инфраструктура, оставена от съветските войски.
„Това е идеалното място за нас“, казва Носек в укрепения хангар, където самолетът му очаква следващия си полет.
Как изглеждаха отвътре руските военни бази в Сирия
Сателитни снимки, направени на 13 декември, показват, че Русия изтегля оборудването си от базата Хмеймим след неотдавнашното сваляне на нейния съюзник - президента Башар ал-Асад.
Сега Кремъл води разговори с бойната групировка Хаят Тахрир аш Шам (ХТС), която е начело на Сирия, за бъдещето на руските бази в Сирия.
Робърт Е. Хамилтън, ръководител на изследователския отдел за Евразия в американския Институт за външнополитически изследвания, казва пред Радио Свободна Европа, че новите управляващи в Сирия може и да не са склонни да толерират базите, от които Кремъл "години наред е извършвал нападения срещу ХТС, други опозиционни групировки и сирийски цивилни“.
Хамилтън казва, че все още не е ясно дали разговорите между Русия и ХТС са "за осигуряване на организирано изтегляне на руските сили от Сирия или за гарантиране, че Русия може да запази базите си там".
Бен Дюбоу, старши научен сътрудник в американския Център за анализ на европейската политика, казва пред Радио Свободна Европа, че настоящите преговори между Русия и ХТС могат да доведат до "значително намалено руско присъствие" в сирийските бази в сравнение с активната фаза на войната по време на управлението на Асад.
Дюбоу смята, че Москва може да успее да договори намаляване на позициите си в Сирия, „за да продължи да държи в ръцете си жизненоважни транзитни пунктове за проектиране на мощ в Близкия изток и Африка“.
Военновъздушната база Хмеймим е център за руски военни самолети от 2015 г. насам. Тогава Кремъл започна да подпомага силите на Асад в сирийската гражданска война.
През 2017 г. Русия подписа 49-годишен договор за наем на базата Хмеймим и на военноморското съоръжение в Тартус (на снимката), което е създадено от Съветския съюз през 1971 г. Тези споразумения бяха обезсмислени от рухването на правителството на Асад в Сирия.
Руското споразумение за наем задължава военните на Асад да охраняват периметъра на базата Хмеймим, като същевременно дава на Москва правна юрисдикция върху съоръженията вътре. Договарянето на опазване на периметъра от новите управници на Сирия ще бъде от жизненоважно значение за руските бази.
Руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов каза пред руски медии на 13 декември, че „базите все още са там, където винаги са били - на сирийска територия“, както и че „за момента не са взети никакви други решения“.
Доклад на британското разузнаване, публикуван на 13 декември, свързва рухването на режима на Асад и последвалия разклатен статут на руските бази в Сирия с войната на Кремъл в Украйна.
В доклада на британското разузнаване се посочва, че „приоритизирането на конфликта в Украйна от страна на Русия“ е „влошило способността на Русия да поддържа режима на Асад на власт“.
-
Еймъс Чапъл
Еймъс Чапъл е фотограф, изследовател на снимки и търсач на истории в Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Форум