В мразовит ден в украинската столица Киев Юрий Люшенко е добре подготвен за студа. Той има яркочервено яке, предназначено за зимите в Антарктида.

„Сега, когато настъпи този студ, трябва да го облека“, смее се той.

52-годишният мъж е един от украинските „военни пингвини“ – малка, но нарастваща група мъже, които са служили в украинската изследователска база в Антарктида и са се върнали в страната си, за да се сражават срещу руската армия.

Украйна е свързана с ледения континент още от началото на 20 в. През съветския период голяма част от изследователите, които работят на полярните бази, са украинци. След разпадането на СССР всички бази са предадени на Русия.

Олена Марушевска, говорителка на Националния антарктически научен център на Украйна, казва, че през ранните 90-те години „имахме много учени, които нямаха къде да работят. Но тяхната специализация беше антарктически изследователи“.

През 1996 г. Великобритания продава на Украйна изследователската си база „Фарадей“, заедно с уютния британски пъб, за една британска лира. Сделката е съпроводена с обещанието, че украинските учени ще продължат британските проучвания, включително метеорологичното проучване, започнато през 1947 г.

На 6 февруари 2026 г. базата отбелязва 30 години, откакто е в украинско владение.

В края на февруари 2022 г. Люшенко пътува именно към полярната база, за да се включи в общо четвъртата си мисия. На средата на 15-хилядното пътуване, той научава новината, че Русия е започнала инвазията си.

Люшенко работи като дизелов електротехник в базата – позиция, която не може да се запълни в кратък срок. Така той остава още близо година в Антарктида, откъдето гледа как руските сили настъпват в родния му Харков.

„Беше много трудно. Не можех по никакъв начин да повлияя на ситуацията“, спомня си той.

Когато неговата антарктическа експедиция приключва през пролетта на 2023 г., Люшенко се връща в Украйна и се записа в пехотна щурмова група.

През октомври същата година той е тежко ранен от руски снаряд, което налага ампутиране на десния му крак. Докато се възстановява в болница в Киев през януари 2024 г., ветеранът от Антарктика едва не загива, след като руска крилата ракета „Калибр“ се разби в болнична стая, само на 15 метра от леглото му.

Люшенко казва, че това, което му липсва най-много от живота в Антарктика, е приятелството. С малък екипаж от около дузина души, които издържат на 13-месечни мисии в един от най-самотните райони на Земята.

„Взаимоотношенията между хората там са повече от приятелски, те стават като семейство“, казва Люшенко.

Въпреки че ходи с протеза, Люшенко се връща за кратко в арктическата база през февруари 2025 г. заради недостиг на персонала.

„За съжаление, по отношение на персонала ни, не сме в добро положение, защото много от нашите момчета се сражават“, казва той.

Общо 32 учени и технически специалисти са служили в украинската арктическа база „Вернадски“ и са се сражавали за Украйна на фронта. Един от тях, който в момента се бие, е Михаил, чиято позивна е неизбежното „Биолог“.

Той всъщност е морски биолог, който работи във „Вернадски“ през 2021 г., а в момента е разположен на фронтовата линия като специалист по дронове.

„В известен смисъл работата ми сега [на фронтовата линия] прилича на научна дейност“, каза той пред RFE/RL. „Работя с безпилотни летателни апарати. Така че правим нещо ново и неразбрано от мнозина. Отиваме на отдалечени, забравени места и се опитваме да работим при всякакви метеорологични условия.“

Но там, казва той, приликите свършват.

„Когато си на бойна мисия, не можеш да се отпуснеш. Всеки шум може да има значение. Всяко твое действие може да има трагични последствия.“

Научната кариера на Михаил в момента е в застой, но той се надява да се върне към нея скоро. „Не мога да си представя живота си без нея“, казва той. „И ако здравето ми позволи, искам да отида отново в Антарктида.“

Базата „Вернадски“ е обект на критики заради разходите си в момент, когато са необходими средства за военните действия на Украйна. Националният антарктически научен център на страната е защитил разходите за антарктическия аванпост, който се финансира частично от чуждестранни грантове, които изрично са забранени за използване за военни цели.

„Украйна е една от няколко десетки страни, които имат целогодишни станции в Антарктика и право на глас в Договора за Антарктика“, заяви организацията в изявление от май 2024 г., добавяйки, че „Русия има няколко станции в Антарктика, финансира всички тях, а някои от тях се модернизират дори по време на войната. Те ще бъдат много щастливи, ако Украйна спре да изследва Антарктика и да участва в Договора“.

Говорителката Олена Марушевска каза пред Радио Свободна Европа, че освен че поставя Украйна на картата на полярните изследвания, базата служи и като значителен актив на меката сила.

„Например, в момента имаме много сътрудничество с [латиноамерикански страни], които понякога са неутрални“, казва тя. „Те не знаят кого да подкрепят: нас или Русия във войната.“

Тя добавя, че тъй като Украйна сътрудничи с тези страни в изследователски мисии в Антарктика, „те започват да се чувстват по-близки до нас. Започват да следят политиката. Започват да гласуват за нас на различни международни платформи.“

В настоящия геополитически момент, казва тя, базата „се е превърнала в наистина важен международен инструмент“.