Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че масираната руска атака с дронове и ракети срещу Киев, която на 17 юни отне десетки цивилни животи, е напомняне, че Русия пренебрегва усилията за прекратяване на огъня и "избира да убива".
Той направи това изявление на фона на твърдението на руския му колега Владимир Путин отпреди ден пред световни медии, че е готов "да намери решение" на войната си с Украйна и евентуално дори да се срещне със Зеленски.
В четвъртък уктраинският лидер поднесе цветя в памет на жертвите в девететажна сграда, която се срути в резултат на ракетен удар от руските сили срещу Киев.
Как изглежда Киев след руската атака, при която загинаха 14 души
Загинали са поне 14 души, един от които е американски гражданин.
Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че над 40 души са били ранени, 30 от които са хоспитализирани.
Руските удари поразиха и градовете Запорожие и Одеса, където има един загинал човек.
В столицата на Украйна Русия е атакувала 27 обекта, включително жилищни сгради, образователни институции и обекти от критична инфраструктура.
Някои от жителите на сградата все още са в неизвестност.
Русия отрича, че армията ѝ извършва целенасочени атаки срещу гражданска инфраструктура
"Благодарен съм на всички наши партньори, които разбират, че Украйна трябва да става все по-силна всеки ден. Благодаря на всички, които са готови да окажат натиск върху Москва по начин, който ги кара да усетят истинската цена на тази война", добави Зеленски.
Ден по-рано Путин даде брифинг в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Въпреки твърдението си, че е готов лично да участва в мирните преговори, руският лидер повтори някои свои твърди позиции, без да дава никакъв знак, че може да направи съществени отстъпки.
"Трябва да намерим решение, което не само би сложило край на настоящия конфликт, но и би създало условия, които биха предотвратили повтарянето на подобни ситуации в дългосрочен пла", каза Путин.
Тези негови думи идват в контекста на многократните му изявления, че всяко мирно споразумение трябва да се справи с това, което той нарича "коренните причини" за войната. Путин използва тази формулировка, за да постави под въпрос правото на Украйна да съществува, да избира своите партньори за сигурност и да поддържа силна армия.
По думите му преговорите могат да се възобновят в някакъв момент след 22 юни – датата, която по-рано той предложи за нова размяна на военнопленници и тела на загинали войници.
Руският лидер уточни, че би се срещнал със Зеленски само в "последната фаза" на евентуалните мирни преговори.
"Готов съм да се срещна с всички, включително със Зеленски. Не това е въпросът – ако украинската държава се довери на някого конкретно да води преговори, за бога, това може да е Зеленски", каза Путин и добави: "Дори съм готов да се срещна с него – но само ако това е някакъв вид последна фаза."
Откакто Русия започна пълномащабната си военна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., западът ѝ наложи серия икономически санкции, а НАТО засили силите си на източния си флан. Правозащитни групи твърдят за сериозни нарушения на правата и военни престъпления, извършени от руските сили по време на военните им операции.
На този фон западните съюзници широко критикуваха Путин за отказа му да се съгласи с условията за прекратяване на огъня, предложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Путин даде брифинг в сряда, докато украински спасителни екипи през целия ден изваждаха тела от руините на разрушени жилищни сгради в Киев, ударени от руски ракети и дронове. Броят на загиналите в украинската столица нарасна до 28 души, според кмета на Киев Виталий Кличко.
Повече от 150 души в Киев и на други места бяха ранени при обстрела на 17 юни, насочен и срещу Одеса, където загинаха поне двама души.
Украинските власти обявиха ден на траур за жертвите на нападението, което Зеленски нарече "чист тероризъм" и обвини за него лично Путин.
"Целият свят, Съединените щати и Европа трябва най-накрая да реагират, както едно цивилизовано общество реагира на терористите", каза той. "Путин прави това единствено, защото може да си позволи да продължи войната."
Зеленски пътува до Канада, за да се присъедини към среща на върха на Г-7 и насрочи разговори в кулоарите с Тръмп. Американският президент обаче напусна форума рано, заради което не беше постигнато силно споразумение за конфликта в Украйна.
Неназован канадски служител заяви пред репортери, че причина за това е съпротивата на САЩ. Тръмп посочи ескалиращия конфликт между Израел и Иран като причина за преждевременното си напускане.
На този фон в сряда Русия изстреля още дронове по украински цели, макар че атаката беше много по-малка и по-малко смъртоносна от предишната срещу Киев.
Русия продължи атаките си срещу Украйна въпреки усилията на САЩ да посредничат за мирно споразумение. Освен размените на военнопленници и тела на мъртви войници, липсва видим напредък от двата кръга преговори в Истанбул през последния месец. Трети кръг разговори засега не е насрочен.
Русия твърди, че не атакува цивилни въпреки многобройните цивилни жертви и поразени жилищни сгради. Потвърденият брой на жертвите сред цивилното население от началото на пълномащабното нахлуване достига над 13 000 души по данни на ООН, но официални лица казват, че реалният брой вероятно е по-висок.
Детският лагер "Артек" в Крим навърши 100 години. Днес Русия праща там украински деца за "русификация"
На 16 юни 2025 г. се навършва век от основаването на лагера, с което започва драматичната история на Съветския съюз, Украйна и Русия.
Тогава лагерът се състои от четири големи палатки, в които са настанявани деца, страдащи от туберкулоза. Целта е била те да прекарват колкото се може повече време на слънце в сухия климат на Крим.
Политиката бързо прониква в лагерния живот, както във всяка друга сфера на бита в СССР. Матиас Нойман, професор по история, разказва пред Свободна Европа: "Артек" не е служил само като място за отдих, а като стратегическа институция за идеологическо формиране." Ученият добавя, че покрай организираните спортни и образователни програми политиката „е била в центъра на всичко“.
Летовниците в лагера са били редовно подлагани на „пламенни речи“ от политически оратори, сред които германската комунистка Клара Цеткин. По-невинни занимания като тренировки по лека атлетика, театрални представления и походи са поддържали популярността на лагера сред младите му посетители.
След разпадането на СССР Крим остава на територията на независима Украйна. Но в условията на икономическата криза през 90-те години на миналия век лагерът запустява.
След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. „Артек“ е въвлечен в един от най-мрачните аспекти на войната.
Заедно с няколко други детски лагера, „Артек“ е известен с това, че се превръща в база са „русификация“ на непълнолетни украински деца, включително сираци, заловени и отвлечени по време на първите месеци от руската инвазия. За отвличане на украински деца Международния съд в Хага издаде заповеди за арест на Путин и жена от президентската му администрация.
През 2024 г. лагерът и няколко души, свързани с неговата дейност бяха санкционирани от Европейския съюз заради това, че имат предполагаема роля в отвличането и задържането на украински деца.
В много случаи на децата „не е било позволено да се върнат у дома и са били принуждавани да покажат подкрепата си за Русия“, се посочва в доклада за санкциите.
-
Свободна Европа
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум