В сряда китайският лидер Си Дзинпин проведе мащабен военен парад, за да отбележи 80 години от края на Втората световна война. Това събитие обаче не е само за миналото, а е част от по-широк стремеж за преосмисляне на бъдещата роля на Пекин на световната политическа сцена.
По време на парада Си беше придружен от руския президент Владимир Путин, севернокорейския лидер Ким Чен-ун и лидерите на още над 20 страни, вариращи от Беларус до Иран.
Бяха показани нови китайски оръжия - ядрени балистични ракети, лазерни оръжия и гигантски подводни дронове. Парадът се възприема от Пекин именно като демонстрация на военна и дипломатическа сила, като в очите на китайските лидери целта е страната да затвърди статута си на световен лидер, способен да съперничи на Съединените щати.
Но в същото време според анализаторите Китай разглежда парада и като част от по-дългосрочната си стратегия да набляга на китайската роля във Втората световна война и преформулира себе си като пазител на следвоенния международен ред.
„Китай се опитва да използва парада, за да популяризира своята версия на историята и как това е в синхрон с представата за света, който Пекин иска да създаде днес, свят, в който той е водеща сила“, каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода Скот Кенеди, дългогодишен експерт по Китай и председател на мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон.
Централно място в този китайски наратив за Втората световна война – която страната отбелязва като завършваща с капитулацията на имперска Япония през 1945 г. – заема засилването на претенциите на Пекин за суверенитет над Тайван.
Това е самоуправляващият се остров, чийто сложен международен статус е обвит в поредица от следвоенни договори и изтощителна гражданска война, в която китайските комунисти излизат победители над националистическите сили, избягали в Тайван през 1949 г. Оттогава Пекин обеща да се обедини с острова и не изключва използването на сила за целта.
„Военните цели на Китай са предимно регионални, с доминиране в Азиатско-тихоокеанския регион и контрол над Тайван“, посочва Кенеди. „Китай търси публика от световни лидери на парада, за да потвърди тези цели на външната си политика“, добавя експертът.
„За да имат бъдеще, Русия и Китай трябва да имат минало“
Ключов партньор в това начинание за Пекин е руският президент Владимир Путин. Той вече предизвика международната правна система с руското нахлуване в Грузия през 2008 г., насилственото анексиране на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Путин е в Китай от 31 август, когато пристигна за поредното си дипломатическо събитие - срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която приключи тази седмица. На срещата на върха Пекин покани и редица водещи незападни лидери, за да подкрепят преосмислянето на световния ред.
В реч пред световните лидери на срещата на върха в Северен Китай, Си призова държавите да насърчават това, което той смята за „правилната“ перспектива за Втората световна война, и да подкрепят мултилатерализма.
„Китай и Съветският съюз бяха основните сцени на военните действия на тази война съответно в Азия и Европа“, написа Си през май преди посещение в Москва, където наблюдаваше руския парад за Деня на победата, отбелязващ победата над нацистка Германия.
„Двете страни служиха като основна опора на съпротивата срещу японския милитаризъм и германския нацизъм, като направиха ключов принос за победата в Световната антифашистка война“, каза още Си.
Заедно с Русия, Китай се стреми да омаловажи приноса на САЩ и да се представи като централна сила на съпротивата срещу Япония. Китай датира своята „война на съпротива срещу японската агресия“ от 1931 г. – десетилетие преди Съединените щати да влязат във военните действия.
„Това е сериозно преосмисляне на световната история, за да се позиционират Русия и Китай като двете сили срещу фашизма“, каза пред Радио Свободна Европа (РСЕ) Клаус Сунг, анализатор в берлинския мозъчен тръст MERICS.
„За да имат бъдеще, Русия и Китай трябва да имат минало“, казва той.
ЕС се дистанцира от военния парад на Си Дзинпин
Присъствието на Путин на парада, както и фокусът на събитието върху Япония – ключов западен съюзник – накара европейските пратеници в Пекин да намалят участието и посещаемостта си на важното събитие. Дипломати от Европейския съюз казаха пред РСЕ, че никакви официални лица няма да присъстват на него.
В допълнение към усложненията около Япония и присъствието на Путин, представители на ЕС изразиха критики и относно подкрепата на Пекин за войната на Русия срещу Украйна, където Китай подпомогна военните усилия на Москва с постоянен поток от военно стоки с двойна употреба.
„Бойкотираме парада, защото Русия участва, но не и събитията около него“, каза пред РСЕ висш дипломат от ЕС, пожелал анонимност, за да говори свободно с медиите.
Сред чуждестранните държавни и правителствени глави, присъстващи на парада, нямаше има европейски лидери, с изключение на словашкия премиер Роберт Фицо. Но там беше българският вицепремиер Атанас Зафиров, както и още представители от БСП, включително регионалният министър.
По-рано от пресцентъра на правителството казаха за Свободна Европа, че пътуването не е било съгласувано в Министерския съвет и Зафиров си е взел отпуск за него.
Какъв е разказът на Китай за Тайван и Втората световна война
В последната си реч по случай годишнината от Втората световна война през 2015 г., която също беше отбелязана с парад, Си не спомена Тайван, тъй като това се случи във време на подобряващи се отношения между Пекин и Тайпе.
Но се очаква Тайван да бъде централен стълб в речта на Си Дзинпин тази година. От 2015 г. насам Пекин става по-агресивен спрямо Тайван, а пропагандата му рутинно се стреми да представи тайванския президент Лай Чинг-те като опасен сепаратист.
Статутът на Тайван продължава да усложнява наратива, който Си се стреми да преосмисли около Втората световна война.
Докато комунистическите сили се бориха срещу пълномащабното нахлуване на Япония в Китай, голяма част от боевете бяха водени от войските на националистическото правителство, известно като Република Китай, които по-късно избягаха в Тайван, след като загубиха гражданската война.
Правителството на Република Китай - официалното име, което все още се използва от Тайван, ръководеше следвоенните преговори. Република Китай също така подписа мирното споразумение като една от съюзническите нации и все още беше на власт през 1945 г., когато Тайван беше предаден след десетилетия японско управление.
Китайската комунистическа партия, управлявана от Китайската народна република, е основана едва през 1949 г. и не контролира остров Тайван.
Въпреки това Пекин твърди, че победата във Втората световна война принадлежи на целия китайски народ, включително на хората в Тайван, и тълкува мирните споразумения като водещи до „връщане“ на Тайван под китайско управление.
Но както казва анализаторът Сунг, парадът и усилията на Си да промени наратива за войната са насочени главно към вътрешната аудитория и към страните от Глобалния Юг.
„Китайската комунистическа партия се опитва да създаде обща връзка“, казва той. „И ще видим по време на речта на Си как Китай се опитва да преформулира историята.“
Форум