Напрежението между Пекин и Вашингтон отново се изостри заради редкоземните минерали. Това е група от 17 химически елемента, необходими за направата на батерии за електрически автомобили, смартфони, отбранителна технология.
На 9 октомври Китай добави нови ограничения за износ на пет редкоземни минерала към седемте, които вече бяха ограничени през април.
На следващия ден американският президент Доналд Тръмп се закани да наложи допълнителна 100-процентна митническа тарифа върху китайския внос.
"Действията на Пекин отново насочват вниманието към начина, по който Китай използва влиянието си като най-голямата търговска нация в света и доминиращата си позиция в производствените вериги, за да прояви силата си в международните отношения", каза Джеймс Кинг, старши научен сътрудник в лондонския мозъчен тръст "Чатъм Хаус"
Този ход идва само няколко седмици преди потенциална среща между Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин. Анализатори го определят като рязка ескалация в дългосрочната стратегия на Пекин да използва доминиращата си позиция в областта на редките земни елементи като оръжие.
Китай представлява повече от 70% от световното добив на редкоземни минерали, 90% от тяхното разделяне и преработка и 93% от производството на магнити.
След ограниченията чуждестранните компании ще трябва да получат специални разрешения от Пекин, ако желаят да изнасят магнити и определени полупроводникови материали.
Съгласно новите правила, на компаниите, които имат някаква връзка с чуждестранни въоръжени сили, включително тези на САЩ, ще бъдат отказани износни лицензии.
"Новообявените ограничения представляват най-значимите мерки на Китай до момента, насочени към отбранителния сектор", каза Грейслин Баскаран от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон.
"Всъщност политиката има за цел да предотврати прякото или непрякото участие на редкоземни минерали с китайски произход или свързани с тях технологии в чуждестранните вериги за доставки в областта на отбраната."
Какво означава това за Европа и войната в Украйна?
Това предизвика опасения в Европа, че ограничението ще попречи на усилията за предоставяне на военна подкрепа на Украйна.
САЩ са съгласни да продават модерни оръжия на своите съюзници от НАТО в Европа, които след това ще ги доставят на Киев. Европейските правителства също доставят на Украйна оръжия.
Редкоземните минерали са необходими за производството на много от съвременните оръжия и военно оборудване. Сред тях да изтребителите F-35, подводниците от класовете "Вирджиния" и "Колумбия", радарните системи, дроновете "Предатор", серията интелигентни бомби Joint Direct Attack Munition и ракетите "Томахок", които Тръмп каза, че обмисля да изпрати в Украйна.
Макар че много вносители, включително Пентагонът, поддържат запаси от редки земни елементи, новите мерки могат да попречат на доставките за Украйна, особено като се има предвид, че САЩ се стремят да поддържат темпото в производството на оръжия.
Европейската търговска камара в Китай вече каза, че новите ограничения "допълнително усложняват глобалните вериги за доставки на редкоземни минерали". Създаването на нова система за преодоляване на "пречките" беше ключова тема на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха между ЕС и Китай през юли. Но много европейски фирми твърдят, че процесът на одобрение на лицензите от Пекин е бавен и забавя производството.
Могат ли Централна и Южна Азия да компенсират доминирането на Китай?
Почти монополът на Китай върху добива и рафинирането на редкоземни елементи вече кара правителствата да търсят алтернативи, за да компенсират своята зависимост.
През септември Пакистан подписа меморандум за разбирателство за 500 милиона долара с US Strategic Metals - частна американска компания, като първата партида редкоземни минерали пристигна в началото на октомври.
От друга страна, САЩ и ЕС проявяват интерес към достъпа до богатата на ресурси Централна Азия.
Вашингтон създаде диалога C5+1 за редкоземните минерали, а Г-7 - партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции и подписа двустранни меморандуми за разбирателство с Централна Азия.
Редкоземните минерали бяха ключова тема и на историческата среща на върха през април в Самарканд между блока и лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
През април Казахстан каза, че е открил огромни залежи от над 20 милиона тона редки земни елементи. Твърдението все още се потвърждава от международни фирми, но ако се докаже, това ще даде на централноазиатската страна третите по големина запаси в света, след Китай и Бразилия.
И докато Казахстан привлича международното внимание, няколко фактора възпрепятстват Централна Азия да се превърне в център за редкоземни минерали.
Доклад на Атлантическия съвет - мозъчен тръст със седалище във Вашингтон - посочва, че регионът е затруднен от високите транзитни разходи, липсата на инфраструктура за износ и "високорисковата инвестиционна среда, която значително намалява търговската жизнеспособност на региона".
Докладът завършва с извода, че в краткосрочен и средносрочен план САЩ трябва да се обърнат към страни с по-добре развит износен сектор като Канада и Чили.
Форум