Тишината в тази огромна сграда е почти пълна. Само от време на време под краката ти пропуква стъкло или в гората навън се чува птица.

На места от тавана капе и за да минеш, трябва да стъпиш върху паднала на пода врата. Другаде старите килими са запазени, макар и затрупани с пластмасови бутилки и кенчета.

Стените навсякъде са в графити – обяснения в любов, текстове от песни, означения на места, подходящи за пушене на марихуана. Изрисувани са дори бяло-жълтите плочки на разнебитените тоалетни и бани. Единствените оцелели мебели са тези в кухнята, но те са напълно неизползваеми. Някога е имало и кино, но не си личи.

Най-впечатляващ е големият плувен басейн, който изглежда запазен. Но вода има само в единия му край, а в нея – още боклуци.

Трудно е човек да си представи, че преди по-малко от 40 години тук – в някога престижната резиденция „Банкя“, е живял комунистическият диктатор Тодор Живков.

След свалянето му от власт сградата е станала дом на японската милиардерка Масако Оя. Използвана е за хотел, после пак става държавна, давана е на службите, а от години е в ръцете на областната администрация на София. И е оставена да се руши.

Миналата седмица инициативата „Ново архитектурно наследство“ съобщи, че резиденция „Банкя“ е попаднала в списъка на правителството с 4400 държавни имота за продажба. Според управляващите те са с „отпаднала необходимост“.

Темата нашумя, след като блогърът Боян Юруков направи визуализация на тези имоти. Не стана ясно на какъв принцип са подбрани те и дали наистина държавата ще ги продава.

Новината, че резиденция „Банкя“ също е в този списък, припомни, че държавата отдавна е вдигнала ръце от нея.

В същото време млади архитекти предлагат визии за бъдещето ѝ и казват, че тя може да се превърне в съвременен културен и балнеолечебен център. Виждат потенциал в модернистичната архитектура на сградата и достъпа ѝ до минерална вода, чист въздух и природа. Но когато търсят съдействие от институциите, не го получават.

Какво ще стане сега с резиденция „Банкя“?

Историята на сградата

Сградата на резиденция „Банкя“ е построена между 1973 и 1977 г. Първоначално е предвидена за санаториум за „заслужили дейци“ на Българската комунистическа партия (БКП). Но Тодор Живков много я харесва и решава да я запази за себе си.

След края на комунистическия режим през 1989 г. резиденцията сменя собствеността си и попада в ръцете на Столичния общински съвет (СОС). Малко след това СОС започва съвместна дейност с Масако Оя – японска бизнесдама, известна като меценатка на балетното и оперното изкуство.

Заедно СОС и фондация „Масако Оя“ създават вече несъществуващото дружество „Софийски голф и кънтри клуб“. Оя държи мажоритарния дял от 51% в него, а СОС – останалите 49%.

През 1992 г. СОС поверява резиденцията на това дружество. Идеята е да се създаде комплекс с игрище за голф, бизнес и конгресен център и жилищни сгради. Но нищо от това не се случва. Според стари медийни публикации причината са претенции за реституция от предишни собственици, чиято земя е била отчуждена за построяването на резиденцията.

Милиардерката Масако Оя все пак заживява там, но умира през 1999 г. Гербът на „Софийски голф и кънтри клуб“ с голяма буква „М“ в средата и сега стои над главния вход на сградата.

През февруари 2001 г. целият имот от 455 дка, заедно със самата резиденция „Банкя“, става публична държавна собственост с акт на областния управител на София.

Според информацията на „Ново архитектурно наследство“ резиденцията заработва и като хотел още по времето на Оя и запазва тази функция до 2009 г.

През февруари 2009 г. тогавашното правителство на НДСВ, БСП и ДПС с премиер Сергей Станишев прехвърля резиденцията на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Но само година по-късно – през юни 2010 г., следващото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов отнема имота от ДАНС „поради отпаднала нужда“.

Оттогава резиденцията остава в ръцете на областната администрация на София, която видимо не я поддържа. Мястото тъне в разруха, разнебитено е и е изрисувано с графити.

Сграда, която никой не иска

Свободна Европа попита областния управител на София Стефан Арсов какви са причините резиденцията да не се поддържа и дали администрацията му получава достатъчно пари от държавата, за да се грижи за нея.

Попитахме какви стъпки ще предприеме за преодоляването на този проблем, както и дали ще подкрепи евентуална промяна в собствеността. До редакционното приключване на работата по текста не получихме отговор.

Според инициативата „Ново архитектурно наследство“ резиденция „Банкя“ е „сграда с много висока ценност“.

Тя „демонстрира архитектурна оригиналност, конструктивно майсторство и органична връзка между архитектура и природа“, допълват от проекта.

През 2021 г. „Ново архитектурно наследство“ и „Софияплан“ предлагат сградата да бъде обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Такъв статут може да ѝ даде правна защита и да забрани тя да бъде разрушена или сериозно изменена без съгласуване с Министерството на културата или Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

В предложението си експертите пишат, че сградата е „специфична вариация на следвоенния регионализиран модернизъм“ и има „уникален архитектурен образ“.

Още няма решение дали да бъде обявена за културна ценност. Свободна Европа изпрати въпроси до НИНКН по темата, но не получихме отговор.

Миналата година общинските съветници от „Спаси София“ внесоха в СОС доклад с идея Столичната община да поиска държавата да ѝ прехвърли резиденция „Банкя“. Предложиха тя да се превърне в балнеоложки и конферентен център за профилактика и долекуване.

СОС обаче блокира предложението с гласовете на ГЕРБ, „Синя София“ и отцепилите се общински съветници от „Възраждане“. Аргументи против идеята изказа районният кмет на „Банкя“ Рангел Марков от ГЕРБ. Той припомни реституционните претенции, свързани със сградата, липсвало и обществено обсъждане на предложението на „Спаси София“.

Марков каза още, че общината е получила инвестиционни предложения от ректорите на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Националната спортна академия (НСА) и Лесотехническия университет (ЛТУ), които са поискали резиденцията за своя изнесена база.

Свободна Европа попита университетите дали наистина са заявили подобни намерения и ако да – още ли ги поддържат. От НСА потвърдиха, че заедно с УНСС и ЛТУ са поискали сградата, за да я използват за спортно-образователни събития и обучения. Но не са получили отговор и вече нямат интерес.

Въпреки това районният кмет Рангел Марков каза за Свободна Европа, че инвестиционните намерения на университетите „се поддържат и до днес“. От отговорите му стана ясно, че „има заявен интерес от още една образователна международна институция за използване на сградата за образователни цели“, но не се уточнява коя е тя.

Какво ще стане с резиденция „Банкя“

След новината, че резиденцията е в списъка с имоти за продажба, от „Спаси София“ казаха, че ще направят втори опит за решение Столичната община да поиска сградата от държавата.

„София може да съчетае опазването на архитектурното наследство с конкретна полза за хората – профилактика, рехабилитация, култура и туризъм“, написаха от партията.

Под въпрос е доколко този опит ще бъде успешен. От миналата година насам съставът на СОС не се е променял, а „Спаси София“ напусна коалицията си с ПП-ДБ. Така вече групата на ГЕРБ е най-голямата с 14 съветници в СОС. ПП-ДБ има 12, а „Спаси София“ – 8.

Районният кмет Марков каза, че още е против идеята сградата да стане общинска. Освен реституционни претенции, като аргумент той посочи, че ще е „необходим огромен ресурс за охрана и стопанисване на обекта“, както и за възстановяването му. По думите на Марков в предложението на „Спаси София“ няма конкретен план колко ще струва това и откъде ще дойдат парите.

„Считам, че за подсигуряването на такъв сериозен финансов ресурс за възстановяване на сграда и пускането ѝ в експлоатация трябва да се потърси решение извън бюджета на Столична община“, каза Марков.

Добави, че резиденцията има голям потенциал и ще има полза да заработи „с образователни и балнеоложки цели“, но „това може да се реализира директно от държавата като собственик“.

Попитахме Столичната община дали има готовност да стане собственик на резиденция „Банкя“ и да я поддържа, ако все пак я получи от държавата.

Попитахме и правителството, от което зависи крайното решение за собствеността ѝ, дали сградата ще бъде извадена от списъка с имоти за продажба, както и дали ще има подкрепа да се даде на общината. Не получихме отговори.

На този фон архитекти имат конкретна визия какво може да се направи с резиденцията. През 2024 г. се проведоха конкурс и работилница за подобни идеи. Шестима млади архитекти се обединиха във фондация „Афтърпаст“ с цел да социализират сградата и да ѝ дадат обществени функции.

Един от тях е Михаил Сугарев, който е завършил архитектура в Милано. Дипломният му проект, както и тези на други двама представители на фондацията, е посветен на резиденция „Банкя“. В него Михаил предлага три етапа за развитието ѝ:

• първо да се обезопаси, да се поставят рампи и стълбища и да се представят историята на сградата и архитектурните похвати;
• после резиденцията да стане място за културни събития – например фестивал или кино на открито, за да се свържат хората с нея „по нов начин“;
• накрая да се върнат и оригиналните ѝ функции – да се реновират басейнът и балнеологичната част, да се изгради леглова база и т.н.

Целта е хората да се запознаят със сградата постепенно, тъй като преди до нея е имал достъп само ограничен кръг. Михаил казва, че в „Афтърпаст“ имат подобна обща визия за резиденцията и тече работа, включително по изчисляването на ресурса, който ще бъде нужен.

За да реализират идеите си, той и колегите му са потърсили областния управител. Дълго време Арсов не отговаря, но накрая се срещат с него. Обсъждат потенциална изложба около и в сградата, но администрация решава, че това ще е твърде опасно, и идеята отпада. Екипът търси контакт и с община „Банкя“, но не получава отговор.

Според Михаил сградата може да се върне към живот, независимо дали е държавна, или общинска, „стига да има съгласие и желание за това“.

„Загубата на такъв обект би било загуба за архитектурното наследство в България. Може да се даде нов живот на тази сграда и тя да продължи с нова история“, казва той.