В края на 2015 г. Кремъл постигна ключова победа, когато започна военна интервенция в Сирия, за да спаси бързо потъващия режим на тогавашния сирийски президент Башар Асад и да утвърди ролята си на водещ играч в Близкия изток.
Но 10 години по-късно Асад е свален от власт и поредица от решаващи събития – последното от които е споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Газа (с посредничеството на САЩ) – обръщат тази представа.
"Русия не е била така дипломатически изолирана в Близкия изток откакто се намеси в Сирия през 2015 година", каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) Хана Ноте, директор за Евразия в Центъра за изследвания "Джеймс Мартин".
Това намалено влияние беше очевидно в Египет на 13 октомври, когато американският президент Доналд Тръмп съпредседателствува среща на върха, на която присъстваха лидерите на над 20 страни, за да се постигне трайно примирие в Газа. Русия отсъстваше от дипломатическата среща, а руският външен министър Сергей Лавров каза, че Москва не е поканена.
Това стана след като Кремъл отмени планираната среща на върха с арабските лидери в Москва, насрочена за края на тази седмица. "Блумбърг" цитира източници, запознати с въпроса, че истинската причина за отмяната е, че твърде малко регионални лидери са потвърдили участието си.
Европейски служители, пожелали анонимност, също казаха пред RFE/RL, че споразумението и отменената среща на върха подчертават намаляващото влияние на Русия в Близкия изток в момента.
"Това определено беше още един знак, че ролята на Русия в региона намалява", каза пред RFE/RL служител на Европейския съюз, който се занимава с Русия и Евразия. "Отменената среща на върха е още един знак. Само двама лидери – от Сирия и Ирак – са се съгласили да отидат."
Друг дипломат от ЕС каза, че отсъствието на Русия от срещата на върха в Египет е "победа за Запада".
"Беше впечатляваща гледка да видим лидерите на САЩ, арабските страни и Запада на подиума, а Русия и Китай да нямат никаква роля в цялото това събитие", каза той пред RFE/RL.
Москва и бързо променящ се Близък изток
Това се случва на фона на поредица от загуби, която претърпя престижът на Русия в Близкия изток. През това време Москва даде приоритет на почти четиригодишната си война в Украйна.
Асад, когото Москва подкрепи военно заедно с Иран по време на гражданската война в Сирия, беше свален от власт в края на 2024 г. и по-късно избяга в Москва.
Атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г., които предизвикаха по-широка война между Израел и Газа, поставиха Москва пред нови дипломатически предизвикателства с Тел Авив.
Последваха въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран през юни, които оставиха Техеран – основният партньор на Москва в региона – военно отслабен, а Русия – колебаеща се дали да доставя на Техеран още оръжие.
Москва остава фокусирана върху войната в Украйна, с малко стратегически ресурси, които да отклони към други региони на света.
"Това е въпрос на капацитет", каза Ноте. "Независимо дали става въпрос за неспособност или нежелание, Русия просто разполага с по-малко военни ресурси, които да отдели за други места."
Дипломатическите неуспехи, с които се сблъсква Москва, се усложняват и от мрежата от партньорства и стратегически нужди, с които Русия се сблъсква в Близкия изток.
Русия отдавна поддържа стабилни отношения с Иран. Москва остава един от най-големите чуждестранни инвеститори и доставчици на оръжие, а Техеран подпомогна Кремъл с така необходимите ѝ дронове през първата година от инвазията в Украйна. Той помогна на Москва да построи и фабрика за производство на дронове.
Руският президент Владимир Путин обаче се стреми да развие по-тесни връзки с държави от Персийския залив като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия.
Москва остава в трудна позиция, защото хем стреми да подкрепя своя основен партньор в региона, хем опитва да запази живи връзките си с държавите от Персийския залив. Те са от ключово значение за оцеляването на Москва след западните санкции.
На земята, но не и извън играта
Макар че неотдавнашното споразумение с Израел и Газа бележи дипломатически пробив, по-дългосрочно споразумение за постигане на траен мир все още не е сигурно.
Според Ноте добавя макар и влиянието на Русия в региона да е по-слабо, изключването ѝ от срещата на върха не означава, че вече не е влиятелна сила в Близкия изток.
"Дори ако Русия не беше затънала в Украйна, вероятно нямаше да има роля в израелско-палестинските въпроси", каза Ноте.
И докато Русия е изправена пред въпроси за своето бъдеще в Близкия изток, тя успя да спаси остатъците от своя статут в Сирия след падането на Асад.
Тя запази военноморската и военновъздушната си база в Сирия, а също така използва влиянието си като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН като жест на помирение, за да изгради положителни отношения с правителството на сирийския президент Ахмед ал-Шараа.
Шараа лично посрещна високопоставена делегация от Москва миналия месец и изглежда да оставя отворена врата за изграждане на по-дълбоки връзки с Русия в бъдеще.
"Влизането в конфликт с Русия в момента би било твърде скъпо за Сирия. Нито би било в интерес на страната", каза той в интервю за Си Би Ес.
Форум